Конференциите за промените в климата — ще постигнат ли целта си?

„Светът трябва да се обедини, за да се пребори с климатичните промени. Повечето учени са съгласни, че ако не направим нещо, ни очакват още суша, глад и преселение на големи групи хора, което ще предизвиква конфликти в продължение на десетилетия.“ (Барак Обама, президентът на САЩ)

НЯКОИ учени смятат, че нашата планета е болна. Тя има висока температура. В английския вестник „Гардиън“ се казва, че според тях е възможно температурата на земята да наближава т.нар. „критична точка“ — тънката граница, при която дори лекото покачване на температурата може „да причини рязка промяна в околната среда, което от своя страна още повече ще повиши температурата на земята“.

Как се е стигнало до това положение и може ли да бъде променено то? Изобщо способни ли са хората да разрешат проблема с глобалното затопляне, както и многото други предизвикателства, пред които е изправено човечеството?

Много учени смятат, че до голяма степен човешката дейност е отговорна за проблема, започвайки с индустриалната революция и последвалото увеличаване в употребата на изкопаеми горива, като въглища и нефт. Друг фактор е масовото изсичане на горите, които представляват „белите дробове“ на планетата. Дърветата поглъщат някои от парниковите газове, предизвикващи глобалното затопляне. Но изсичането на огромни площи гори води до увеличаването на количеството на тези газове в атмосферата. С цел да обсъдят тези проблеми, световните лидери организират конференции за промените в климата.

Протоколът от Киото

Протоколът от Киото, споразумение, сключено през 1997 г., определи нови цели относно емисиите на въглероден диоксид. Подписвайки протокола, страните членки на Европейския съюз, както и 37 други развити страни се задължиха в периода от 2008 до 2012 г. да намалят газовите си емисии средно с 5 процента спрямо нивото им през 1990 г.

Протоколът от Киото обаче имаше няколко сериозни пропуска. Например САЩ не подписа това споразумение. Също така някои по–големи развиващи се страни, като Китай и Индия, не се задължиха да спазват определени ограничения на газовите емисии. Всъщност емисиите на САЩ и Китай представляват 40 процента от световните емисии на въглероден диоксид.

Конференцията в Копенхаген

Конференцията в Копенхаген * беше свикана, за да се замени Протоколът от Киото и да се поставят нови задължаващи цели от 2012 г. нататък. През декември 2009 г. представители от 192 страни, включително 119 държавни глави, се събраха в Копенхаген, за да обсъдят промените в климата. Присъстващите на конференцията бяха изправени пред следните три основни предизвикателства:

 1. Да се стигне до законово обвързващи споразумения. Възможно е развитите страни да не искат да приемат необходимите ограничения на емисиите, а големите развиващи се страни може да не искат да намалят нивото на газовите си емисии.

2. Да се финансира трайно решение. Развиващите се страни ще се нуждаят от милиарди долари в продължение на много години, за да се справят с увеличаващите се последствия от глобалното затопляне и да разработят екологично чисти технологии.

3. Да се приеме методика за мониторинг на емисиите. Подобна методика ще помогне на отделните страни да спазват ограниченията за емисиите. Тя също ще подсигури използването по правилен начин на средствата, дарени на развиващите се страни.

Успяха ли присъстващите на конференцията да се справят с тези три предизвикателства? Преговорите бяха възпрепятствани от толкова сериозни проблеми, че дори изглеждаше невъзможно да се стигне до по–малко амбициозно споразумение. През последните часове на конференцията лидерите от 28 страни оформиха документ с името „Споразумението от Копенхаген“. Агенция „Ройтерс“ съобщава, че това споразумение е било прието със следните равнодушни думи: „Конференцията ... ще има предвид Споразумението от Копенхаген.“ С други думи, всяка страна трябваше сама да реши дали ще се придържа към него.

Какво следва?

Проведени са и е планирано да се проведат още конференции, но хората са скептично настроени. Журналистът Пол Кругман пише във вестник „Ню Йорк Таймс“: „Планетата ще продължава да се вари.“ Прекалено често краткосрочните политически и икономически ползи надделяват над дългосрочната вреда в екологично отношение, като така се прокарва идеята, че всичко е просто бизнес. Кругман казва: „Ако искате да разберете защо проблемът с промяната в климата не може да бъде разрешен, трябва просто да следвате парите.“ Той писал също, че в неговата страна усилията да се действа по въпроса са били възпрепятствани от „обичайните заподозрени — алчността и [политическият] страх“.

Глобалното затопляне прилича на ураган. Метеоролозите могат да измерят силата на урагана и сравнително точно да определят вероятната му посока на движение, което е от полза за хората. Но нито учените, нито политиците, нито преуспелите бизнесмени могат да спрат ураганите. Изглежда, че същото се отнася и за глобалното затопляне. Този факт ни припомня думите, записани в Библията в Йеремия 10:23: „Пътят на човека не е в неговата власт. Човек не може дори да насочва стъпките си.“

Бог ще сложи край на глобалното затопляне

В Библията пише, че ‘онзи, който е сътворил и направил земята, не я е създал напразно’. (Исаия 45:18) Библията казва още: „Земята стои до безпределни времена.“ (Еклисиаст 1:4)

Наистина, Бог няма да позволи земята да стане необитаема. Вместо това той ще се намеси в човешките дела и ще премахне провалилото се човешко управление, както и онези, които не се грижат за земята. Същевременно Бог ще спаси всички, които водят морално чист живот и искрено искат да са му угодни. В Притчи 2:21, 22 пише: „Честните ще живеят на земята и безукорните ще останат на нея. А злите ще бъдат унищожени от земята и коварните ще бъдат изкоренени от нея.“

[Бележка под линия]

[Блок на страница 13]

Газовете, причиняващи парниковия ефект, представляват част от атмосферата, която поглъща радиацията, издигаща се от земната повърхност. Много от газовете, които биват отделяни в атмосферата в резултат на съвременната промишлена дейност, предизвикват парников ефект. В тях се включват въглероден диоксид, фреон, метан и диазотен оксид. Всяка година в атмосферата се отделят над 25 милиарда тона въглероден диоксид. Сведенията сочат, че от началото на индустриалната епоха нивото на въглероден диоксид в атмосферата се е увеличило с 40 процента.

[Информация за източника на снимката на страница 12]

Земята: NASA/The Visible Earth (http://visibleearth.nasa.gov/); Барак Обама: ATTILA KISBENEDEK/AFP/Getty Images