ВЪПРОСИ НА МЛАДИТЕ ХОРА

Защо се порязвам умишлено?

ПУСНИ

Какво е умишлено порязване?

Умишленото порязване е навик, при който някой съзнателно си причинява болка чрез остър предмет. Това е само една от формите на самонараняването. Други видове самонараняване включват изгаряне или удряне. Тази статия разглежда главно умишленото порязване, но принципите в нея се отнасят за всички форми на самонараняването.

Отговори с „вярно“ или „невярно“.

Само момичетата се порязват умишлено.
Умишленото порязване е нарушение на библейската заповед от Левит 19:28, където се казва: „Не правете порязвания по тялото си.“

Отговори:

Невярно. Макар че проблемът се среща по–често сред момичетата, някои момчета също се порязват умишлено или се нараняват по друг начин.
Невярно. В Левит 19:28 се говори за древен езически ритуал, а не за умишленото самонараняване, което се обсъжда в статията. Въпреки това е разумно да смятаме, че нашият любещ Създател не иска да се нараняваме. (1 Коринтяни 6:12; 2 Коринтяни 7:1; 1 Йоан 4:8)

Защо хората го правят?

Кое твърдение според тебе е вярно?

Хората се порязват умишлено,...

А. защото се опитват да се справят с емоционалната болка.
Б. защото искат да се самоубият.

Верен отговор: А. Повечето хора, които се порязват умишлено не искат да умрат. Те просто искат да сложат край на душевните си терзания.

Забележи какво казват някои младежи относно навика да се порязват умишлено.

Силия: „Носеше ми известно облекчение.“

Тамара: „Така сякаш намирах спасение. Предпочитах физическата болка пред емоционалната.“

Кари: „Мразех да съм тъжна. Когато се порязвах, се съсредоточавах върху физическата болка и не мислих толкова за мъката си.“

Джерин: „Всеки път, когато се порязвах, почти не осъзнавах какво се случва около мене. Мислех си, че няма нужда да се боря с проблемите си, и това ми харесваше.“

Ако и ти се бориш с този проблем, как можеш да го преодолееш?

Молитвата към Йехова Бог може да е важна стъпка към възстановяването ти. Библията казва: „Прехвърлете всички свои грижи на него, защото той е загрижен за вас.“ (1 Петър 5:7)

Предложение: Започни с кратки молитви. Например просто кажи на Йехова, че се нуждаеш от помощ. След време ще можеш да споделяш открито чувствата си с „Бога на всяка утеха“. (2 Коринтяни 1:3, 4)

Молитвата не е емоционален отдушник. Тя е истински разговор с небесния ти Баща, който обещава: „Ще ти помогна! Ще те подкрепям с праведната си десница!“ (Исаия 41:10)

Освен това мнозина, които са се борили с умишленото порязване, са намерили утеха, като са говорили с някого от родителите си или с друг доверен възрастен приятел. Обърни внимание на следните изказвания от три момичета, които направили именно това.

Интервю

Даяна, 21–годишна
Кейти, 15–годишна
Лорина, 17–годишна

На колко години беше, когато започна да се порязваш?

Лорина: Започнах, когато бях на около 14.

Даяна: Бях на 18 и периодите между всяко самонараняване бяха различни. Понякога се порязвах всеки ден в продължение на седмица–две, а след това цял месец изобщо не го правех.

Кейти: Започнах, когато бях на 14. Все още имам временни неуспехи.

Защо искаше да се нараняваш?

Кейти: Мразех се. Смятах, че никой няма да иска да е приятел с мене.

Даяна: Понякога тъгата ми прерастваше в безпомощност, а безпомощността — в отчаяние. Отчаянието растеше, докато накрая стана непреодолимо. Сякаш огромен див звяр вилнееше в мене и трябваше да се порязвам, за да го освободя.

Лорина: Твърде много се обезсърчавах, ядосвах се или се отчайвах от себе си. Чувствах се без никаква стойност и исках да се отърва от всички тези ужасни душевни отпадъци. Понякога мислех, че заслужавам да страдам физически.

Чувстваше ли се по–добре, когато се самонараняваше?

Даяна: Да. След това ми олекваше, сякаш голям товар падаше от плещите ми.

Кейти: Това е почти като да плачеш. Чувствах се по–добре, след като се порязвах, така както някои хора се чувстват по–добре, след като си поплачат.

Лорина: Като се самонаранявах, сякаш пробивах малка дупчица в балона, пълен с отрицателни емоции вътре в мене. Той не се пукаше, а просто започваше да освобождава бавно всички тези негативни чувства.

Страхуваше ли се да кажеш на някого какво правиш?

Лорина: Да. Страхувах се, че хората ще ме мислят за странна. И освен това не исках другите да знаят за личния ми живот.

Даяна: Хората винаги ми казваха, че ме смятат за силна, и исках нещата да си останат така. Мислех си, че ако помоля за помощ, това ще е провал за мене.

Кейти: Страхувах се, че ще ме помислят за луда, от което щях да се чувствам още по–зле. Също така смятах, че заслужавам онова, което си причинявах.

Кога настъпи повратният момент?

Лорина: Казах на мама какво правех. Освен това получих помощ от една лекарка, която ми помогна да контролирам отрицателните си чувства. Имах няколко неуспеха, но щом подобрих навиците си за изучаване на Библията, усетих полза. Също така участвам активно в християнската служба. Вероятно ще продължавам понякога да се боря с чувството за малоценност, но когато се появи, се опитвам да не му позволявам да ме завладява.

Кейти: Една сестра по вяра, която е около 10 години по–голяма от мене, усети, че нещо не е наред, и в крайна сметка споделих проблема си с нея. За моя изненада и тя навремето се борела с умишленото порязване. Не се чувствах неудобно да говоря с нея, тъй като и тя беше преминала през същото. Получих също помощ от лекарка, която помогна на мене и на родителите ми да разберем по–добре какво преживявам.

Даяна: Една вечер бях в дома на една семейна двойка, на която имах доверие. Съпругът забеляза, че нещо не е както трябва. Той ме предразположи да им кажа какъв е проблемът. Жена му ме прегърна, както мама го правеше, когато бях малка. И двете се разплакахме. Не ми беше лесно да им кажа какво си причинявах, но се радвам, че го направих.

Как ти помогна Библията?

Даяна: Библията ми помогна да осъзная, че не мога да се преборя с проблема сама. Нуждая се от помощта на Йехова Бог. (Притчи 3:5, 6)

Кейти: Когато чета Библията, помнейки че посланието ѝ е от Бога, получавам истинска утеха! (2 Тимотей 3:16)

Лорина: Щом попадна на стихове, които се отнасят за мене, си ги записвам в бележник, така че да мога да размишлявам върху тях по–късно. (1 Тимотей 4:15)

Има ли стих, който особено ти е помогнал?

Даяна: В Притчи 18:1 се казва: „Който страни от другите, преследва себелюбивите си желания, противи се на всякаква мъдрост.“ Понякога ми е трудно да съм сред хора, но този стих ми напомня, че е опасно да се изолирам.

Кейти: Два библейски стиха, които обичам, са Матей 10:29, 31, където Исус казва, че дори и едно врабче няма да умре без знанието на Йехова Бог. После Исус добавя: „Не се страхувайте — вие сте далеч по–ценни от много врабчета.“ Дори сега, когато чета тези думи, си припомням, че съм ценна в очите на Йехова.

Лорина: Харесвам откъса от Исаия 41:9, 10, където Йехова казва на народа си: „Не те отхвърлих. Не се страхувай, защото съм с тебе! ... Ще те укрепя.“ За мене нещо е укрепено, когато е непревземаемо, като например постройка с каменни стени. Тези стихове ми вдъхват сили, тъй като зная, че Йехова ме обича и че винаги ще е до мене.

Въпроси за размисъл

Когато си готов да потърсиш помощ, с кого би споделил чувствата си?
Какво можеш да кажеш на Йехова в молитва по този въпрос?
Можеш ли да посочиш два начина (с изключение на самонараняването), по които можеш да се освободиш от стреса и безпокойството?

Моят бележник със стихове

Предложение: Щом попаднеш на библейски откъс, който те уверява в любовта на Йехова или който може да ти помогне да развиеш уравновесен възглед за себе си и за недостатъците си, си запиши стиха в бележник. Добави едно–две изречения защо този откъс е важен за тебе. За да започнеш, ето някои стихове, които Даяна, Кейти и Лорина смятат, че са от полза.

Римляни 8:38, 39

„Тези стихове ми показват, че Йехова ме обича дори когато си мисля, че нещата не могат да станат по–зле.“ (Даяна)
Псалм 73:23

„Стихове като този ме уверяват, че не съм сама. Сякаш Йехова е точно до мене.“ (Кейти)
1 Петър 5:10

„Облекчението може да не дойде веднага — може да се наложи да страдаме ‘малко време’. Накрая обаче Йехова може да ни направи достатъчно силни да издържим всичко.“ (Лорина)