В юношеските си години човек обикновено се радва на добро здраве и сякаш има неизчерпаема енергия. Но някои младежи са ограничени поради тежка болест. Отнася ли се това и за тебе? Ако е така, може да се насърчиш от примерите на Влория, Джъстин и Ниса, които са Свидетели на Йехова. Виж как се справят те с болестите си, които изсмукват силите им.

•  Влория

•  Джъстин

•  Ниса

 Имам фибромиалгия от 14–годишна. На 20 години вече бях развила артрит, лупус и Лаймска болест. Трудно е да правиш каквото искаш, ако винаги се чувстваш без сили. Понякога бях парализирана от кръста надолу и ми трябваше инвалидна количка.

 Но по–тежко от физическите симптоми на болестите ми беше това, че вътрешно се измъчвах, тъй като не можех да правя най–обикновени неща, като да пиша или да отворя един буркан. Гледах как другите деца ходят и се питах защо на мене ми е толкова трудно. Мислех, че не ставам за нищо.

 За щастие получих помощ — не само от семейството си, но и от сбора на Свидетелите на Йехова, който посещавам. Хората от сбора често ме навестяваха и така не се чувствах самотна. Някои ме канеха на събирания, макар че не беше лесно да ме вдигнат от количката, да ме сложат в колата и после пак да ме върнат в количката.

 По–възрастните в сбора много ме подкрепяха, защото знаеха какво е да си болен. Те ми помогнаха да приема ограниченията си и да не изпитвам вина, че не мога да правя колкото другите. Най–щастлива се чувствам на събранията и на служба. (Евреи 10:25) Тогава виждам, че въпреки болестите си не съм толкова различна от другите.

 Винаги помня, че Йехова ни осигурява нужното да издържаме. Например Библията казва, че „дори и човекът, който сме отвън, да се изхабява, човекът, който сме отвътре, се подновява всеки ден“. (2 Коринтяни 4:16) Аз се чувствам точно така!

 Помисли върху следното: Защо е важно да общуваш с другите, ако страдаш от сериозна болест? Ако си здрав, как можеш да помогнеш на някой болен? (Притчи 17:17)

 Паднах на пода и не можех да стана. Усетих стягане в гърдите и не можех да се движа. Веднага ме заведоха в спешното. Първоначално лекарите не можеха да разберат какво ми има. Но след няколко пристъпа ми поставиха диагноза Лаймска болест.

 Лаймската болест се отрази на нервната ми система. Все още понякога започвам да треперя неконтролируемо, макар че минаха няколко години от поставянето на диагнозата. Има дни, когато цялото тяло ме боли или само пръстите, и то толкова силно, че не мога да ги движа. Сякаш ставите ми са ръждясали.

 Преди си казвах, че съм твърде млад да съм болен, и се ядосвах. Плачех в молитва към Бога и го питах защо ми се случва това. Дори започнах да мисля, че Бог ме е изоставил. Размишлявах обаче за примера на Йов, записан в Библията. Той не разбирал напълно защо трябвало да понася толкова трудности, но останал верен на Бога. Ако Йов можел да направи това въпреки огромните си проблеми, значи и аз мога.

 Старейшините в моя сбор много ме подкрепят. Те винаги проверяват как съм и ме питат как се чувствам. Един старейшина ми каза да му се обаждам, когато имам нужда да поговоря с някого, независимо колко е часът. Всеки ден благодаря на Йехова, че имам такива приятели! (Исаия 32:1, 2)

 Когато сме тежко болни, понякога забравяме очевидното — Йехова знае през какво преминаваме. Библията казва: „Прехвърли бремето си на Йехова и той ще те подкрепи!“ (Псалм 55:22) Опитвам се да правя това всеки ден.

 Помисли върху следното: Как другите, които те обичат, могат да ти помогнат да се справяш с болестта си? (Притчи 24:10; 1 Солунци 5:11)

 На около 15 години ми поставиха диагноза синдром на Марфан — заболяване, което засяга ставите, като ги прави слаби, но може да се отрази и на сърцето, очите и други важни органи. Не всеки ден ме боли, но когато имам болки, може да са много силни.

 Когато разбрах за болестта, плаках много. Тревожех се, че няма да мога да правя всичко, което обичам. Например много обичам да танцувам и само мисълта, че един ден ще е твърде болезнено да го правя или дори да ходя, ме караше да се боя от бъдещето.

 Сестра ми много ме подкрепяше. Тя ми помогна да изляза от фазата на самосъжалението. Каза ми, че не бива да живея в страх, тъй като той ще обсеби живота ми. Също така ме насърчи да постоянствам в молитва, защото ако има някой, който знае точно през какво преминавам, то това е Йехова. (1 Петър 5:7)

 Един стих, който много ме насърчава, е Псалм 18:6, където се казва: „В бедата си призовавах Йехова и виках към своя Бог за помощ. От храма си той чу гласа ми и до ушите му стигна моят вик за помощ, отправен към него.“ От този стих разбрах, че когато се моля на Йехова да ми помогне да се справя, той ще ме чуе и ще ме подкрепи. Той винаги е насреща.

 Осъзнах, че не е погрешно да сме тъжни или дори разстроени, когато се сблъскваме със сериозни проблеми, тъй като това са нормални чувства, стига да не им позволим да ни обсебят и да засегнат приятелството ни с Бога. Той не е причината за проблемите ни и няма да ни остави, ако го поставяме на първо място в живота си. (Яков 4:8)

 Помисли върху следното: Бог ли е виновен за страданията ни? (Яков 1:13)