Напълно е възможно, ако...

•   очакваш да имаш шестица на всички тестове;

•   избягваш да опитваш нови неща от страх да не се провалиш;

•   гледаш на всяка критика като на лична обида.

 Но какво значение има?

•  Какво лошо има да си перфекционист?

•  Какво можеш да направиш

•  Какво казват някои младежи

 Няма нищо лошо да се стараеш да правиш нещата по най–добрия начин. Но в книгата Perfectionism—What’s Bad About Being Too Good? се казва: „Има разлика между разумния стремеж към отличен резултат и трескавото преследване на непостижим идеал.“ В нея се добавя: „Перфекционизмът може да е тежко бреме, защото, да си го кажем направо, никой не е перфектен.“

 Библията е на същото мнение. В нея пише: „Няма праведен човек на земята, който прави само добро.“ (Еклисиаст 7:20) Тъй като си несъвършен, невинаги ще се справяш блестящо.

 Трудно ли ти е да го приемеш? Ако да, разгледай следните четири области, в които перфекционизмът може да ти се отрази негативно.

1.   Как гледаш на себе си. Перфекционистите си определят прекалено високи стандарти, което е предпоставка за разочарование. Млада жена на име Алиша казва: „Няма как да се справяме идеално с всичко и ако постоянно се обвиняваме, ще изгубим самоуважението си. Това е потискащо.“

2.   Как гледаш на полезните съвети. Перфекционистите са склонни да приемат градивната критика като лична обида. „Когато ми направят забележка, се чувствам ужасно — казва млад мъж на име Джеръми. — Перфекционизмът ти пречи да признаваш ограниченията си и да приемаш помощ.“

3.   Как гледаш на другите. Често перфекционистите са критични към другите и е ясно защо. „Ако имаш високи очаквания от себе си, ще имаш същите изисквания и към всички останали — казва 18–годишната Ана. — И когато те не отговорят на стандартите ти, се разочароваш от тях.“

4.   Как другите гледат на тебе. Ако си прекалено взискателен към хората, нищо чудно да започнат да те избягват. Млада жена на име Бет споделя: „Изморително е да се опитваш да оправдаеш невъзможните очаквания на един перфекционист. Никой не иска да е около такъв човек.“

 Библията казва: „Нека вашата разумност стане известна.“ (Филипяни 4:5) Разумните хора са умерени — не очакват прекалено много от себе си и от другите.

 „Натискът и без това е достатъчно голям. Защо да го увеличаваме, като сме перфекционисти? Това ще ни дойде в повече.“ (Найла)

 Библията ни казва „да ходим скромно“ с Бога. (Михей 6:8) Скромните хора осъзнават ограниченията си. Наясно са с колко неща могат да се захванат и не отделят повече време за едно нещо, отколкото могат да си позволят.

 „Ако искам да съм спокойна, че се справям добре с отговорностите си, не трябва да се нагърбвам с прекалено много. Знам си границите.“ (Хейли)

 Библията казва: „Всичко, каквото ръката ти намери да прави, направи с цялата си сила.“ (Еклисиаст 9:10) Така че решението не е мързел, а трудолюбие, съчетано с посочените горе качества: разумност и скромност.

 „Старая се да върша работата си по най–добрия начин и давам всичко от себе си. Осъзнавам, че няма да е идеална, но съм доволен, щом съм дал най–доброто.“ (Джошуа)