Израилтяните отново изоставили Йехова и започнали да служат на фалшиви богове. Амонците ги нападнали и воювали с тях, но фалшивите богове не им помогнали. Израилтяните страдали дълги години. Накрая казали на Йехова: „Съгрешихме. Молим те, спаси ни от враговете ни.“ Те унищожили идолите си и започнали отново да се покланят на Йехова. Той не можел повече да гледа как те страдат.

Един воин на име Йефтай бил избран да поведе народа в битка срещу амонците. Той казал на Йехова: „Ако ни помогнеш да спечелим битката, ти обещавам, че ще ти дам първия човек, който излезе от къщата ми да ме посрещне, когато се прибера.“ Йехова чул молитвата на Йефтай и му помогнал да спечели битката.

 Когато Йефтай се върнал у дома, първа излязла да го посрещне неговата дъщеря, единственото му дете. Тя танцувала и свирела на дайре. Какво щял да направи Йефтай? Той си спомнил за обещанието си и казал: „Ах, дъще моя! Ти много ме натъжи. Аз дадох обещание на Йехова и за да го спазя, трябва да те изпратя да служиш в светия шатър в Сило.“ Но дъщеря му отвърнала: „Татко, ако си дал обещание на Йехова, трябва да го изпълниш. Само те моля да ми позволиш да отида за два месеца в планините с приятелките си. След това ще отида в Сило.“ Дъщерята на Йефтай служила вярно в светия шатър до края на живота си. Всяка година приятелките ѝ я посещавали в Сило.