1, 2. а) Как можеш да докажеш, че си поданик на Божието Царство? б) Защо Свидетелите на Йехова понякога е трябвало да се борят за религиозна свобода?

 КАТО Свидетел на Йехова, ти си поданик на Божието Царство. Как можеш да докажеш поданството си? Не с паспорт или друг официален документ, а с начина, по който се покланяш на Йехова Бог. Истинското поклонение не обхваща само вярванията, но и делата — спазването на законите на Божието Царство. То засяга всеки аспект на живота ни, включително начина, по който възпитаваме децата си, и дори отношението ни към определени здравни проблеми.

² Светът, в който живеем обаче, не винаги уважава това ценно за нас поданство и свързаните с него изисквания. Властите в някои страни са се опитвали да ограничат поклонението ни или дори напълно да го премахнат. Понякога Христовите поданици е трябвало да се борят за правото си да живеят според законите на месианския Цар. Това не бива да ни изненадва. В библейски времена народът на Йехова често е трябвало да води борба, за да може свободно да му се покланя.

3. Каква борба трябвало да води Божият народ в дните на царица Естир?

³ В дните на царица Естир например Божият народ трябвало да се бори, за да не бъде унищожен. Защо? Злият Аман, който бил главен съветник на персийския цар Асуир, предложил юдеите в царството да бъдат избити, понеже техните „закони се различават от законите на всички други народи“. (Ест. 3:8, 9, 13) Изоставил ли Йехова служителите си? Не, той благословил усилията на Естир и Мардохей, когато се обърнали към царя с молба да защити Божия народ. (Ест. 9:20–22)

4. Какво ще разгледаме в тази глава?

⁴ Какво да кажем за нашите дни? Както видяхме в предишната глава, понякога властите са се противопоставяли на Свидетелите на Йехова. В тази глава ще разгледаме някои начини, по които са се опитвали да ограничат поклонението ни. Ще се съсредоточим върху три области: 1) правото ни да съществуваме като организация и да се покланяме на Бога, както сметнем за подходящо, 2) свободата да  избираме медицинско лечение в съгласие с библейските принципи и 3) правото на родителите да възпитават децата си според стандартите на Йехова. Във всяка от тези области ще видим как лоялните поданици на месианското Царство са се борили храбро, за да защитят скъпоценното си поданство, и как усилията им са се увенчали с успех.

5. Каква полза имат истинските християни от правното признание?

⁵ Нуждаем ли се от правно признание от човешките власти, за да се покланяме на Йехова? Не, но то улеснява поклонението ни — например дава ни възможност да се събираме свободно в собствени зали, да печатаме и внасяме библейска литература и да споделяме добрата новина с ближните си открито и безпрепятствено. В много страни Свидетелите на Йехова са регистрирани и се радват на същата религиозна свобода като другите признати вероизповедания. Какво става обаче, когато властите отказват да ни регистрират или се опитват да ограничат основните ни свободи?

6. С какво се сблъскват Свидетелите в Австралия в началото на 40–те години?

⁶ Австралия: В началото на 40–те години на миналия век генерал–губернаторът на Австралия заявява, че нашите вярвания „са в ущърб“ на мобилизацията. Наложена е забрана на дейността ни. Свидетелите не могат да се събират и да проповядват открито, Бетел е затворен и Залите на Царството са конфискувани. Забранено е дори притежаването на нашата библейска литература. След като няколко години действат тайно, Свидетелите в Австралия си отдъхват, когато на 14 юни 1943 г. Върховният съд вдига забраната.

7, 8. Опиши борбата за религиозна свобода, която водят братята ни в Русия през годините.

⁷ Русия: Свидетелите на Йехова са забранени десетилетия наред по време на комунизма, но през 1991 г. са регистрирани. След разпадането на Съветския съюз получаваме правно признание в Руската федерация през 1992 г. Не след дълго обаче някои противници — особено онези, които са свързани с Руската православна църква — са обезпокоени от бързия растеж на редиците ни. Между 1995 и 1998 г. те пет пъти подават оплакване срещу Свидетелите на Йехова. При всеки от случаите прокурорът не намира доказателства за извършено престъпление. Накрая през 1998 г. упоритите противници предявяват граждански иск. Отначало Свидетелите печелят делото, но противниците обжалват и Свидетелите губят през май 2001 г. През октомври същата година започва повторно разглеждане на делото, което през 2004 г. води до ликвидация на юридическото лице, използвано от Свидетелите в Москва, и до забрана на дейността му.

 ⁸ Надига се вълна от преследване. (Прочети 2 Тимотей 3:12.) Свидетелите са подложени на тормоз и насилие. Религиозната им литература е конфискувана, а наемането и строежът на места за поклонение са строго ограничени. Представи си само как са се чувствали нашите братя и сестри при тези трудности! През 2001 г. Свидетелите подават жалба в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и през 2004 г. предоставят допълнителна информация на Съда. През 2010 г. ЕСПЧ взема решение. Той ясно посочва, че забраната на Свидетелите от страна на Русия е продиктувана от религиозна нетърпимост, и постановява, че няма основания да се съгласи с решенията на по–ниските инстанции, тъй като не са налице доказателства за нарушение на закона от Свидетелите. Освен това Съдът отбелязва, че забраната е целяла да ги лиши от законните им права. С решението си ЕСПЧ защитава правото на Свидетелите на свобода на религията. Макар че до този момент не всички руски власти са се съобразили с това решение, Божият народ в Русия е много насърчен от такива победи.

9–11. Как служителите на Йехова в Гърция са се борили за свободата да се събират за поклонение и с какви резултати?

⁹ Гърция: През 1983 г. Титос Манусакис наема помещение в град Ираклион на остров Крит, в което малка група Свидетели на Йехова да провеждат религиозните си събрания. (Евр. 10:24, 25) Скоро обаче един православен свещеник се оплаква в полицията и възразява срещу използването на помещението от Свидетелите. Защо? Просто защото вярванията им се различават от вярванията на Православната църква! Прокурорът завежда дело срещу Титос Манусакис и още трима местни Свидетели. Те са глобени и осъдени на два месеца лишаване от свобода. Като лоялни поданици на Божието Царство, Свидетелите смятат, че съдебното решение нарушава религиозната им свобода, затова обжалват в местните съдилища и накрая се обръщат към ЕСПЧ.

¹⁰ През 1996 г. Европейският съд нанася неочакван удар на противниците на чистото поклонение. Съдът отбелязва, че „Свидетелите на Йехова влизат в категорията „позната религия“, предвидена в гръцкото законодателство“, и че решенията на по–ниските инстанции „са засегнали пряко религиозната свобода на жалбоподателите“. Освен това Съдът постановява, че не е в правомощията на гръцкото правителство „да определя дали религиозните убеждения или начините на тяхното изразяване са законни“. Присъдите срещу Свидетелите са отменени и религиозната им свобода е защитена!

¹¹ Приключват ли проблемите в Гърция след тази победа? За съжаление, не. През 2012 г. в град Касандрия е  решен подобен случай след почти 12–годишна правна битка. В това дело противопоставянето идва от православен митрополит. Държавният съвет, най–висшият административен съд на Гърция, отсъжда в полза на Божия народ. Решението посочва гарантираната от Гръцката конституция свобода на религията и отхвърля многократно повтаряното обвинение, че Свидетелите на Йехова са непозната религия. Съдът заявява: „Ученията на Свидетелите на Йехова не са скрити, следователно те изповядват позната религия.“ Членовете на малкия сбор в Касандрия се радват, че вече могат да се събират за поклонение на Бога в собствена Зала на Царството.

12, 13. Как противниците ни във Франция са замисляли „зло чрез закон“ и с какъв резултат?

¹² Франция: Някои противници на Божия народ „замислят зло чрез закон“. (Прочети Псалм 94:20.) Например в средата на 90–те години данъчните служби във Франция правят финансов одит на Сдружението на Свидетелите на Йехова — едно от юридическите лица, с които си служи Божият народ в страната. Министърът на бюджета разкрива истинската цел на проверката: „Одитът може да доведе до съдебна ликвидация или наказателно производство ..., което навярно ще дестабилизира работата на сдружението или ще го принуди да преустанови дейността си на наша територия.“ Макар че не са установени никакви нередности, данъчните служби налагат непосилен данък на сдружението. При успех тази тактика не би оставила друг избор на братята, освен да затворят клона в страната и да продадат сградите, за да платят огромния данък. Ситуацията е критична, но Божият народ не се предава. Свидетелите решително възразяват срещу това несправедливо отношение и в крайна сметка през 2005 г. подават жалба в ЕСПЧ.

¹³ Съдът се произнася на 30 юни 2011 г. Той обяснява, че правото на свобода на религията не позволява на държавата, освен в крайни случаи, да определя законността на религиозните убеждения или начина на тяхното изразяване. Освен това посочва: „Облагането ... би довело до изчерпване на средствата, необходими за съществуването на сдружението, и така би го възпрепятствало да осигурява на привържениците си възможността на практика да изповядват свободно вярата си.“ Съдът отсъжда единодушно в полза на Свидетелите на Йехова! За радост на Божия народ френското правителство в крайна сметка връща взетите от Свидетелите средства заедно с лихвата и в съгласие със съдебното разпореждане вдига възбраната върху сградите на клона.

14. Как можеш да имаш дял в борбата за религиозна свобода?

¹⁴ Като Естир и Мардохей в миналото служителите на Йехова днес се борят за свободата да му се покланят така,  както той е наредил. (Ест. 4:13–16) Ти също можеш да имаш дял в това, като се молиш редовно за духовните си братя и сестри, които понастоящем са жертва на съдебна несправедливост. Тези молитви са от голяма помощ за Свидетелите, понасящи трудности и преследване. (Прочети Яков 5:16.) Чува ли Йехова такива молитви? Победите ни в съда показват, че със сигурност ги чува! (Евр. 13:18, 19)

15. Какво вземат предвид Божиите служители във връзка с употребата на кръв?

¹⁵ Както отбелязахме в 11 глава, поданиците на Божието Царство имат ясно библейско напътствие да не злоупотребяват с кръвта, което е обичайна практика днес. (Бит. 9:5, 6; Лев. 17:11; прочети Деяния 15:28, 29) Въпреки че не приемаме кръвопреливане, ние искаме възможно най–доброто лечение за себе си и близките си, стига то да не противоречи на Божиите закони. Върховните съдилища в много държави са признали правото на всеки да избира или да отказва лечение според съвестта и религиозните си убеждения. В някои страни обаче Божиите служители са се сблъсквали със сериозни трудности в това отношение. Да разгледаме няколко примера.

16, 17. Какво е потресена да научи една сестра в Япония и как молитвите ѝ получават отговор?

¹⁶ Япония: Мисае Такеда, 63–годишна домакиня, се нуждае от сериозна операция. Като лоялна поданичка на Божието Царство, тя обяснява на лекаря, че желае да бъде лекувана без кръвопреливане. Но няколко месеца по–късно е потресена да научи, че по време на операцията са ѝ прелели кръв. Сестра Такеда се чувства осквернена и измамена и през юни 1993 г. завежда дело срещу лекарите и болницата. Тази скромна, кротка жена проявява непоклатима вяра. Тя смело дава показания пред пълната съдебна зала, като остава на свидетелското място повече от час въпреки крехкото си здраве. За последен път се явява в съда само месец преди да почине. Нима не се възхищаваме на вярата и смелостта ѝ? Сестра Такеда сподели, че непрекъснато се е молила на Йехова да благослови нейната битка, и беше уверена, че молитвите ѝ ще получат отговор. Така ли става?

¹⁷ Три години след смъртта ѝ Върховният съд на Япония отсъжда в нейна полза, като се съгласява, че е било погрешно да ѝ бъде прелята кръв против волята ѝ. В становището на Съда от 29 февруари 2000 г. се казва, че „правото на решение“ в такива случаи „трябва да се уважава като лично право“. Благодарение на сестра Такеда, която твърдо се бореше за свободата да избира медицинско лечение в съгласие с обучената си от Библията съвест, Свидетелите в  Япония днес могат да се лекуват без страх от принудително кръвопреливане.

18–20. а) Как Върховният съд на Аржентина защитава правото на отказ от кръвопреливане чрез медицинско изявление? б) Как можем да покажем подчинението си на Христос във връзка с кръвта?

¹⁸ Аржентина: Как поданиците на Царството могат да се подготвят за случаи, в които трябва да се вземе решение за лечението им, докато не са в съзнание? Подобно на Пабло Албарасини можем да носим в себе си правен документ, който изразява желанията ни. През май 2012 г. Пабло става жертва на опит за грабеж и е прострелян няколко пъти. Приет е в болницата в безсъзнание и следователно не може да обясни позицията си относно кръвопреливането. Но той носи надлежно попълнено медицинско изявление, което е подписал преди повече от четири години. Макар че състоянието му е тежко и някои лекари смятат, че трябва да му се прелее кръв, за да се спаси животът му, медицинският персонал е готов да уважи волята му. Бащата на Пабло обаче, който не е Свидетел на Йехова, издейства съдебна заповед, която отменя изявлението на сина му.

¹⁹ Адвокатът, представляващ съпругата на Пабло, незабавно подава жалба. До няколко часа апелативният съд отменя заповедта на по–ниската инстанция и постановява, че волята на пациента, изразена в медицинското изявление, трябва да бъде уважена. Бащата на Пабло обжалва във Върховния съд на Аржентина, но той не намира „основания да се съмнява, че [документът, изразяващ отказа на Пабло от кръвопреливане] е формулиран с разбиране, умисъл и свобода“. Съдът заявява: „Всяко пълнолетно и правоспособно лице е в състояние предварително да дава указания за здравето си и може да приеме или да откаже определено лечение ... Тези указания трябва да бъдат приети от лекуващия лекар.“

²⁰ Брат Албарасини вече се е възстановил напълно. Двамата със съпругата му се радват, че е попълнил медицинското изявление. С тази проста, но важна стъпка той е показал, че се подчинява на управлението на Христос, Царя на Божието Царство. А ти и семейството ти взели ли сте подобни мерки?

21–24. а) Как Върховният съд на Канада взема забележително решение относно непълнолетните и кръвопреливането? б) Как този случай може да насърчи младите служители на Йехова?

²¹ Канада: Като цяло съдилищата признават правото на родителите да определят какво е най–доброто лечение за децата им. Понякога дори отсъждат, че трябва да бъдат уважени желанията на непълнолетни, които са в състояние да вземат зрели решения по този въпрос. Така става с Ейприл Кадорет. На 14–годишна възраст тя е приета в болница със силен вътрешен кръвоизлив. Няколко месеца по–рано е попълнила „Предварително медицинско изявление“, в което е посочила, че не желае кръвопреливане дори при спешен случай. Лекуващият лекар решава да пренебрегне  ясно изразената ѝ воля и издейства съдебна заповед, за да ѝ прелее кръв. Насила преливат на Ейприл три единици еритроцитен концентрат. По–късно тя сравнява преживяното с изнасилване.

²² Ейприл и родителите ѝ търсят справедливост в съда. След две години делото стига до Върховния съд на Канада. Макар че отхвърля законовото възражение на Ейприл, Съдът ѝ присъжда възстановяване на съдебните разходи и се произнася в нейна полза и в полза на други зрели непълнолетни, които искат да упражнят правото си сами да решават как да бъдат лекувани. Съдът заявява: „Когато става въпрос за медицинско лечение, младите хора под 16 години трябва да получат възможност да покажат, че възгледите им за конкретно лечение отразяват задоволителна степен на независимо мислене и зрялост.“

²³ Това дело е важно, тъй като в него Върховният съд обсъжда конституционните права на непълнолетните, които са в състояние да вземат зрели решения. По–рано канадските съдилища можеха да разпоредят лечение на дете под  16 години, ако преценят, че това ще е от най–голяма полза за детето. След делото на Ейприл обаче съдилищата не могат да нареждат лечение против волята на пациент под 16 години, без първо да му дадат възможност да докаже, че е достатъчно зрял сам да взема решения.

²⁴ Струвала ли си е тази тригодишна битка? Според Ейприл „да“! Днес тя е редовен пионер в добро здраве и казва: „Много се радвам, че успях да допринеса за прославата на Божието име и изобличаването на Сатана като лъжец.“ Случилото се с Ейприл показва, че нашите младежи могат да заемат смела позиция и така да докажат, че са верни поданици на Божието Царство. (Мат. 21:16)

25, 26. Каква ситуация възниква понякога при развод?

²⁵ Йехова поверява на родителите отговорността да възпитават децата си според неговите стандарти. (Втор. 6:6–8; Еф. 6:4) Тази задача не е лесна, но може да се превърне в особено предизвикателство в случай на развод. Възможно е родителите да имат коренно различни възгледи за възпитанието на децата. Например родителят, който е Свидетел, е убеден, че детето трябва да се възпитава според християнските принципи, докато родителят, който не е Свидетел, може да не е съгласен с това. Разбира се, Свидетелят трябва да признава факта, че макар да прекратява брачния съюз, разводът не прекъсва връзката между родител и дете.

²⁶ Родителят, който не е Свидетел, може да заведе дело за попечителство над детето или децата, за да контролира религиозното им възпитание. Някои смятат, че за детето е вредно да бъде възпитавано като Свидетел на Йехова. Те твърдят, че така то е лишено от празнуването на рождени дни и други празници, а при спешен случай — от „животоспасяващо“ кръвопреливане. За щастие повечето съдилища вземат предвид какво е в най–добрия интерес на детето, вместо да отсъждат дали религията на единия от родителите носи вреда. Нека да видим няколко примера.

27, 28. Какво казва Върховният съд на Охайо за обвинението, че е вредно за детето да бъде възпитавано като Свидетел на Йехова?

²⁷ САЩ: През 1992 г. Върховният съд на Охайо разглежда дело, в което бащата твърди, че ще е вредно за малкия му син Боби да бъде възпитаван като Свидетел на Йехова. По–ниската инстанция го е подкрепила и е дала попечителството на него. Майката Дженифър Пейтър е получила правото на посещения, но при условие че „по никакъв начин няма да учи или да излага детето на вярванията на Свидетелите на Йехова“. Това съдебно постановление е толкова всеобхватно, че може да се тълкува като забрана сестра Пейтър дори да разговаря със сина си за Библията или моралните принципи в нея! Представяш ли си как се е почувствала  тя? Решението на съда е съкрушително, но Дженифър споделя, че се е научила да бъде търпелива и да се надява на Йехова да действа. „Йехова винаги беше до мене“ — казва тя. С помощта на Божията организация нейната адвокатка обжалва пред Върховния съд на Охайо.

²⁸ Съдът отхвърля решението на по–ниската инстанция, като посочва, че „родителите имат основното право да учат децата си, включително правото да им предават своите морални и религиозни ценности“. Той заявява също, че ако няма доказателства, че религиозните ценности на Свидетелите на Йехова ще навредят на физическото и психическото здраве на детето, съдът няма право да ограничава попечителските права на родителя въз основа на религията. Върховният съд не намира доказателства, че религиозните убеждения на Свидетелите ще окажат неблагоприятно въздействие на детето.

29–31. Защо една сестра в Дания губи попечителството над дъщеря си и как се произнася Датският върховен съд?

²⁹ Дания: Анита Хансен се сблъсква със същия проблем, когато бившият ѝ съпруг се обръща към съда, за да получи попечителство над 7–годишната им дъщеря Аманда. През 2000 г. окръжният съд присъжда попечителството на сестра Хансен, но бащата на Аманда обжалва в по–горната инстанция и печели делото. Съдът смята, че след като родителите имат несъвместими възгледи за живота въз основа  на религиозните си убеждения, бащата ще е в по–добра позиция да взема решения по тези въпроси. По същество Анита губи попечителството над дъщеря си, поради това че е Свидетелка на Йехова!

³⁰ В този труден период нашата сестра понякога била толкова отчаяна, че не знаела за какво да се моли. „Но мислите в Римляни 8:26, 27 ми даваха голяма утеха — споделя тя. — Винаги усещах, че Йехова разбира какво искам да му кажа. Той бдеше над мене и непрекъснато ми помагаше.“ (Прочети Псалм 32:8; Исаия 41:10.)

³¹ Сестра Хансен подава жалба във Върховния съд на Дания. В своето решение Съдът казва: „Въпросът за попечителството трябва да бъде решаван, като се взема предвид какво ще бъде в най–добрия интерес на детето.“ Освен това Съдът заявява, че решението за попечителство трябва да се основава на начина, по който всеки от родителите се справя с проблемите, а не на „ученията и позициите“ на Свидетелите на Йехова. За голяма радост на сестра Хансен Съдът признава нейната надеждност като родител и ѝ връща попечителството над Аманда.

32. Как ЕСПЧ е защитавал от дискриминация родителите, които са Свидетели?

³² Други европейски страни: Понякога разногласията за попечителство над децата стигат до по–висока инстанция извън страната. ЕСПЧ е разглеждал и такива случаи. В две дела Съдът призна, че местните съдилища са се отнесли различно към родителите, които са Свидетели и които не са Свидетели, единствено въз основа на религиозната им принадлежност. ЕСПЧ определи този вид отношение като дискриминация и заяви, че „да се прави разграничаване само въз основа на религиозните различия, е недопустимо“. Една Свидетелка, в чиято полза се произнесе Европейският съд, изрази облекчението си и каза: „Беше много болезнено да ме обвиняват, че вредя на децата си, когато просто се опитвах да им дам това, което смятах, че е най–доброто за тях — християнско възпитание.“

33. Как родителите, които са Свидетели, могат да приложат принципа от Филипяни 4:5?

³³ Разбира се, Свидетелите, чието право да учат децата си на библейските принципи е оспорвано в съда, се стремят да бъдат разумни. (Прочети Филипяни 4:5.) Точно както ценят своето право да учат децата си на Божиите пътища, така признават, че и другият родител, който не е Свидетел, ако иска, може да участва във възпитанието им. Колко сериозно гледат Свидетелите на отговорността да учат децата си?

34. Как християнските родители днес могат да се поучат от примера на юдеите в дните на Неемия?

³⁴ Поучителен е един пример от дните на Неемия. Юдеите се трудили усилено, за да издигнат наново стените на Йерусалим. Те знаели, че така ще защитят себе си и семействата си от околните вражески народи. Ето защо Неемия  ги подканил: „Бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.“ (Неем. 4:14) За юдеите тази битка си струвала усилията. По същия начин днес Свидетелите на Йехова полагат много усилия да възпитат децата си в пътя на истината. Те знаят, че всеки ден децата им са изложени на лошо влияние в училище и в квартала, в който живеят. Това влияние дори може да се промъкне в дома посредством медиите. Родители, никога не забравяйте, че си струва да се борите за своите синове и дъщери, за да им осигурите безопасна среда, в която да процъфтяват духовно!

35, 36. Каква полза сме извлекли от нашите правни битки и какво сме решени да правим?

³⁵ Йехова несъмнено благославя усилията на съвременната си организация в борбата за религиозна свобода. По време на тези правни битки често успяваме да дадем голямо свидетелство в съда и пред обществото. (Рим. 1:8) Допълнителна полза от многобройните ни победи е това, че с тях затвърждаваме гражданските права на останалите хора. Като Божии служители обаче, ние не се стремим да правим социални реформи, нито на всяка цена да докажем правотата си. Свидетелите на Йехова търсят правата си в съда преди всичко за да защитят и утвърдят чистото поклонение. (Прочети Филипяни 1:7.)

³⁶ Нека никога не омаловажаваме примера на вяра, който са ни оставили братята и сестрите, водили борба за свободата да се покланяме на Бога! Нека и ние оставаме верни като тях, сигурни, че Йехова подкрепя дейността ни и продължава да ни дава сили да вършим волята му. (Иса. 54:17)