1, 2. Защо компасът е много важен инструмент и как съвестта може да бъде сравнена с него?

КАПИТАН направлява кораба си през вълните на огромния океан. Пътешественик върви през безлюдната пустиня. Летец управлява самолета си над облаците, разпрострели се от единия до другия край на хоризонта. Знаеш ли какво е общото между тези хора? Всеки един от тях би изпаднал в голямо затруднение без компас особено ако не разполага с никаква друга съвременна техника.

² Компасът е прост инструмент, който обикновено се състои само от кръгла ска̀ла с магнитна стрелка, сочеща към север. Когато е в изправност и особено когато е използван заедно с точна карта, той може да се окаже дори животоспасяващ. В известен смисъл с него може да бъде сравнен един скъпоценен дар, който Йехова  ни е дал — съвестта. (Яков 1:17) Без съвест бихме се изгубили безнадеждно. Използвана по правилен начин, тя може да ни помогне да намерим верния път в живота и да не се отклоняваме от него. Затова нека да разгледаме какво представлява съвестта и как действа. После ще обсъдим следните мисли: 1) как да обучим съвестта си, 2) защо трябва да се съобразяваме със съвестта на другите и 3) каква полза носи чистата съвест.

3. Какво е буквалното значение на гръцката дума за „съвест“ и каква уникална способност на хората описва тя?

³ В Библията гръцката дума, преведена като „съвест“, буквално означава „съзнание, знание за себе си“. За разлика от всички други земни творения, ние имаме дадената ни от Бога способност да познаваме себе си. Образно казано, можем да се погледнем отстрани и да се преценим морално. Действайки като вътрешен съдия, нашата съвест може да изследва делата, нагласата или решенията ни. Тя може да ни доведе до добро решение или да ни предупреди за някое лошо решение. След това може да ни успокои, че сме направили добър избор, или да ни накаже със силни угризения за лошия избор.

4, 5. а) Откъде знаем, че Адам и Ева притежавали съвест, и какъв бил резултатът от това, че пренебрегнали Божия закон? б) Кои примери показват как действала съвестта при верните хора в предхристиянски времена?

⁴ Хората били надарени с тази способност още при сътворението си. И Адам, и Ева показали, че притежават съвест. Това личи от факта, че и двамата изпитали срам, след като съгрешили. (Битие 3:7, 8) За съжаление, гузната съвест вече не можела да им помогне. Те умишлено били пренебрегнали Божия закон. По този начин съзнателно избрали да се разбунтуват, да се противопоставят на Йехова Бог. Като съвършени хора, те знаели какво правят и за тях вече нямало връщане назад.

 ⁵ За разлика от Адам и Ева, много несъвършени хора са се вслушвали в съвестта си. Например верният Йов казал: „Ще държа на своята правота и няма да я изоставя, сърцето ми няма да ме упрекне за нито един мой ден.“ * (Йов 27:6) Йов се стараел да се вслушва в съвестта си, като я оставял да ръководи постъпките и решенията му. Затова той с удовлетворение могъл да каже, че съвестта му не го упреква, не го измъчва с чувство на срам и вина. Обърни внимание колко различна била ситуацията на Давид. Когато той проявил неуважение към Саул, помазания от Йехова цар, после сърцето му „го осъждало за това“. (1 Царе 24:5) Силните угризения на съвестта несъмнено му били от полза, като го научили да избягва подобни прояви на неуважение в бъдеще.

6. Какво показва, че съвестта е дар за целия човешки род?

⁶ Само служителите на Йехова ли притежават дара на съвестта? Помисли върху боговдъхновените думи на апостол Павел: „Всеки път, когато хората от народите, които нямат закон, по природа изпълняват нещата от закона, те, макар и да нямат закон, са закон за самите себе си. Те показват, че същината на закона е написана в сърцата им, като съвестта им свидетелства заедно с тях и в мислите си биват обвинени или оправдани.“ (Римляни 2:14, 15) Дори хора, които изобщо не познават законите на Йехова, може да бъдат подтикнати от съвестта си да постъпят в хармония с Божиите принципи.

7. Защо понякога съвестта може да греши?

⁷ Но в някои случаи съвестта може да греши. Защо? Ако компасът е поставен близо до магнит, може да бъде повлиян от него и да започне да сочи друга посока  вместо север. Или ако е използван без точна карта, той може да се окаже безполезен. Подобно на това, ако е силно повлияна от егоистичните желания на сърцето ни, съвестта може да ни насочи в погрешната посока. А ако я използваме без надеждното ръководство на Божието Слово, може да не сме в състояние да правим разлика между правилно и погрешно по редица важни въпроси. За да действа правилно съвестта ни, ние се нуждаем от ръководството на светия дух на Йехова. Павел писал: „Съвестта ми свидетелства заедно с мене в съгласие със светия дух.“ (Римляни 9:1) Но как съвестта ни ще бъде в съгласие с Божия свети дух? Като я обучим.

8. а) Как сърцето може да въздейства на съвестта и какво трябва да е най–важното при вземането на решения? б) Защо не винаги е достатъчно християнинът да има чиста съвест? (Виж бел. под линия.)

⁸ Как вземаш решение по съвест? Някои хора просто се вглеждат в себе си, изследват чувствата си и решават как да постъпят. Те може би си казват: „Моята съвест ми позволява това.“ Но желанията на сърцето могат да бъдат много силни и дори да въздействат на съвестта. Библията казва: „Сърцето е по–измамливо от всичко друго и от отчаяние е готово на всичко. Кой може да го разбере?“ (Йеремия 17:9) Следователно най–важното съображение не бива да е желанието на сърцето ни. Вместо това искаме най–напред да обмислим какво би се харесало на Йехова Бог. *

9. Какво представлява страхът от Бога и как той може да повлияе на решенията ни?

 ⁹ Ако наистина се основава на обучената ни съвест, решението ни ще отразява нашия страх от Бога, а не личните ни желания. Помисли върху следния пример: Верният управител Неемия имал правото да изисква определени такси и данъци от хората в Йерусалим. Но не се възползвал от него. Защо? Той се ужасявал от мисълта, че може да си навлече неодобрението на Йехова, ако потиска Божия народ. Неемия казал: „Не постъпвах така, защото се боях от Бога.“ (Неемия 5:15) Така че искреният страх от Бога, страхът да не си навлечем неодобрението на небесния ни Баща, е изключително важен. Този почтителен страх ще ни подтикне да търсим ръководство от Божието Слово, когато трябва да вземем някакво решение.

10, 11. Кои библейски принципи се отнасят за пиенето на алкохол и как можем да получим Божието ръководство при прилагането им?

¹⁰ Да разгледаме например употребата на алкохол. Когато сме поканени на някакво събиране, често трябва да решим дали ще пием алкохол. Първо е необходимо да вземем предвид някои неща. Кои библейски принципи са свързани с този въпрос? Библията не осъжда умерената употреба на алкохолни напитки. Тя възхвалява Йехова, че ни е дал виното. (Псалм 104:14, 15) Библията осъжда обаче препиването и гуляите. (Лука 21:34; Римляни 13:13) Още повече, тя нарежда пиянството сред други много сериозни грехове като блудството и прелюбодейството. * (1 Коринтяни 6:9, 10)

¹¹ Съвестта на християните се обучава и става чувствителна посредством подобни принципи. Затова, когато трябва да решим дали да пием алкохол на дадено  събиране, ние си задаваме въпроси като: „Какво е това събиране? Има ли някаква вероятност да се превърне в „гуляй“? Какви са моите склонности? Изпитвам ли жажда за алкохол, завися ли от него, използвам ли го, за да повлияя на настроението и поведението си? Притежавам ли нужния самоконтрол да огранича пиенето си?“ Когато обмисляме библейските принципи и въпросите, които те повдигат, трябва да се молим за ръководството на Йехова. (Прочети Псалм 139:23, 24.) Така каним Йехова да ни ръководи чрез светия си дух. Освен това обучаваме съвестта си да бъде в хармония с Божиите принципи. Съществува обаче още един фактор, който трябва да имаме предвид, когато вземаме решения.

12, 13. Кои са някои от причините съвестта на отделните християни да реагира по различен начин и как трябва да се отнасяме към такива различия?

¹² Може би ще се изненадаш колко различно реагира понякога съвестта на отделните християни. За един човек даден обичай е неприемлив, а друг го харесва и не вижда нищо лошо в него. Например, що се отнася до пиенето на алкохол в компания, някои обичат вечер да пийнат по нещо с приятели, докато други се притесняват от това. Защо съществуват тези различия и как трябва да влияят на нашите решения?

¹³ Хората са различни по много причини. Например всеки има различен произход. Някои хора са чувствителни във връзка с някаква своя слабост, с която са се борили в миналото и която може би не винаги са успявали да победят. (3 Царе 8:38, 39) По отношение на алкохола те вероятно ще бъдат особено предпазливи. Ако такъв човек ти е на гости, съвестта му с право може да го подтикне да откаже предложеното му питие. Тогава ще се обидиш ли? Ще настояваш ли да приеме  питието? Не. Независимо дали знаеш причините за неговия отказ — причини, които той може би предпочита да не споделя в случая, — братската любов ще те подтикне да се съобразиш с него.

14, 15. По какъв въпрос съвестта на отделните християни през I в. реагирала по различен начин и какво препоръчал Павел?

¹⁴ Апостол Павел забелязал, че съвестта на отделните християни през I в. реагира по различен начин. По онова време някои християни се притеснявали да ядат храни, които са били пожертвани на идоли. (1 Коринтяни 10:25) Съвестта на Павел му позволявала да яде такива храни, които впоследствие били продавани на пазара. За него идолите не означавали нищо; те по никакъв начин не можели да притежават храната, която била създадена от Йехова и така или иначе му принадлежала. Но Павел разбирал, че не всички споделят неговия възглед. Може би някои били ревностни идолопоклонници, преди да станат християни. За тях всичко, което било свързано по някакъв начин с идолопоклонството, било неприемливо. Какво било решението на проблема?

¹⁵ Павел казал: „Ние, които сме силни, сме длъжни да носим слабостите на онези, които не са силни, а не да угаждаме на себе си. Защото и Христос не угаждаше на себе си.“ (Римляни 15:1, 3) Павел разсъждавал, че трябва да поставяме нуждите на братята си пред своите нужди, както правел Христос. Когато обсъждал друг подобен въпрос, Павел казал, че по–скоро изобщо няма да яде месо, отколкото да постави препятствие пред някоя скъпоценна „овца“, за която Христос е дал живота си. (Прочети 1 Коринтяни 8:13; 10:23, 24, 31–33.)

16. Защо християните, чиято съвест им налага повече ограничения, не бива да осъждат онези, чиято съвест реагира различно?

¹⁶ От друга страна, християните, чиято съвест им налага повече ограничения, не бива да осъждат другите и да настояват всички да споделят техните възгледи  относно въпросите, решавани по съвест. (Прочети Римляни 14:10.) Най–добре е да използваме съвестта си като съдия за самите нас, а не за другите. Не забравяй думите на Исус: „Престанете да съдите, за да не бъдете съдени.“ (Матей 7:1) Никой в сбора не бива да прави на въпрос решенията, взети по съвест. Вместо да спорим, трябва да търсим начини да допринасяме за любовта и единството, като се укрепваме взаимно, а не като се обезсърчаваме. (Римляни 14:19)

17. Какво е станало със съвестта на много хора днес?

¹⁷ Апостол Петър писал: „Пазете съвестта си чиста.“ (1 Петър 3:16) Съвестта, която Йехова Бог смята за чиста, е голяма благословия. Тя не е като съвестта  на много хора днес. Павел говорел за личности, „чиято съвест е обгоряла, сякаш е белязана с нагорещено желязо“. (1 Тимотей 4:2, бел. под линия) Нагорещеното желязо, което се използва за жигосване, изгаря плътта и я прави безчувствена. Така и съвестта на мнозина всъщност е мъртва — толкова обгоряла и безчувствена, че вече не реагира с предупреждения, възражения или чувство на срам или вина при погрешно действие. Изглежда, много хора днес са доволни от това положение.

18, 19. а) Каква полза може да донесе чувството за вина и срам? б) Какво можем да направим, ако съвестта ни продължава да ни измъчва за минали грехове, за които вече сме се разкаяли?

¹⁸ Всъщност чувството за вина може да е един от начините, по които нашата съвест ни казва, че сме направили  нещо погрешно. Когато това чувство подтикне съгрешилия да се разкае, и най–лошите грехове може да бъдат простени. Цар Давид например извършил сериозен грях, но получил прошка главно поради искреното си разкаяние. Неговата омраза към греха му и решимостта му оттогава нататък да се подчинява на законите на Йехова му дали възможност лично да се убеди, че Йехова е „добър и готов да прощава“. (Псалм 51:1–19; 86:5) Какво да правим обаче, ако силното чувство за вина и срам остава дори след като сме се разкаяли искрено?

¹⁹ Понякога съвестта е прекалено строга и продължава да измъчва съгрешилия човек с чувство за вина дълго време след като това вече не носи полза. В такива случаи може да е необходимо да уверим осъждащото ни сърце, че Йехова превъзхожда всички човешки чувства. Трябва да вярваме в неговата любов и прошка и да ги приемаме, точно както насърчаваме и другите да правят. (Прочети 1 Йоан 3:19, 20.) От друга страна, очистената съвест носи вътрешен мир, спокойствие и дълбока радост, каквато рядко може да се намери в този свят. Много хора, които преди време са извършили сериозен грях, са изпитали това прекрасно облекчение и днес могат да служат на Йехова Бог с чиста съвест. (1 Коринтяни 6:11)

20, 21. а) За какво е замислена тази книга? б) На каква свобода се радваме като християни, но как трябва да я използваме?

²⁰ Тази книга е замислена да ти помогне да намериш такава радост и да запазиш чиста съвест през остатъка от изпълнените с проблеми последни дни на тази сатанинска система. Разбира се, тя не може да разгледа всички библейски закони и принципи, върху които трябва да мислиш и които трябва да прилагаш в ситуациите, възникващи всеки ден. Освен това недей да очакваш да получиш прости, еднозначни правила за въпросите, решавани по съвест. Целта на тази книга е да ти помогне да обучиш съвестта си и да я  направиш по–чувствителна, като се учиш как да прилагаш Божието Слово в ежедневието си. За разлика от Моисеевия закон, „законът на Христос“ приканва хората, които го следват, да се ръководят не толкова от писани правила, а от съвестта си и от определени принципи. (Галатяни 6:2) Така Йехова дава на християните забележителна свобода. Но неговото Слово ни напомня никога да не използваме тази свобода като „прикритие за злото“. (1 Петър 2:16) Тя по–скоро ни предоставя прекрасна възможност да изразим любовта си към Йехова.

²¹ Затова обмисляй в молитва как най–добре да живееш според библейските принципи и след това прилагай на практика решенията си. По този начин ще продължиш жизненоважния процес, който си започнал, когато за пръв път си научил за Йехова — да обучаваш своите „способности за разбиране“ чрез използване. (Евреи 5:14) Твоята обучена от Библията съвест ще ти носи полза през всеки ден от живота ти. Като компас, който насочва пътешественика, съвестта ще ти помага да вземаш решения, които радват небесния ти Баща. А това е сигурен начин да останеш в Божията любов.