1, 2. Какво се е случило в най–паметния ден от живота на Илия?

ИЛИЯ бяга в дъжда в настъпващия мрак. Вече не е млад, а го очаква дълъг път до Йезраел. Трябва да измине 30 километра. Въпреки това бяга неуморно, защото „ръката на Йехова“ е върху него. Никога преди не е имал такава енергия. Та той току–що е настигнал и задминал конския впряг, теглещ колесницата на цар Ахав! (Прочети 3 Царе 18:46.)

² Сега Илия е сам на пътя. Представи си как дъждовните капки се стичат по лицето му, докато той бяга, размишлявайки за най–паметния ден в живота си. Без съмнение е станал свидетел на славна победа за своя Бог и чистото поклонение. Далече назад, потънали в облаци и брулени от вятъра, са останали възвишенията на планината Кармил, където чрез Илия Йехова по чудодеен начин е нанесъл силен удар на поклонението на Ваал. Стотици Ваалови пророци са били разобличени като зли измамници и са били справедливо убити. След това Илия се е помолил на Йехова да прекрати сушата, измъчваща земята три години и половина. И наистина е заваляло! (3 Царе 18:18–45)

3, 4. (а) Защо Илия може би храни големи надежди по пътя към Йезраел? (б) Какви въпроси ще разгледаме?

³ Илия може би си мисли, че най–после е настъпил повратният момент. Ахав ще трябва да се промени! След онова, което е видял, не му остава друго, освен да отхвърли поклонението на Ваал, да усмири жена си Йезавел и да престане да преследва служителите на Йехова.

⁴ Когато нещата стават както искаме, е съвсем естествено да се изпълним с надежди и очаквания. Може да си мислим, че животът ни ще става все по–хубав и дори че най–лошото вече е минало. Нищо чудно и Илия да си е мислил същото, понеже бил „човек като всички нас“. (Як. 5:17) Но всъщност проблемите му съвсем не били приключили. Само след няколко часа той щял да бъде толкова уплашен, толкова потиснат,  че щял да иска да умре. Какво се случило? И как Йехова помогнал на пророка си да си възвърне вярата и смелостта? Нека да видим.

5. Дали след събитията на планината Кармил Ахав се научил да уважава повече Йехова, и откъде знаем това?

⁵ Дали когато пристигнал в двореца си в Йезраел, Ахав показал, че се разкайва? В Библията четем: „Ахав разказа на Йезавел за всичко, което направи Илия, и за това как уби с меч всички пророци.“ (3 Царе 19:1) Обърни внимание, че в разказа си за събитията през деня царят не споменал нищо за Бога на Илия, Йехова. Като плътски човек, той гледал на тези чудеса от чисто човешка гледна точка — какво Илия бил направил. Ясно е, че не се бил научил на уважение към Йехова Бог. А как реагирала отмъстителната му жена?

6. Какво послание изпратила Йезавел на Илия, и какво означавало то?

⁶ Йезавел направо побесняла и изпратила следното гневно послание на Илия: „Нека боговете ми причинят това и това и да добавят още към него, ако утре по това време не направя с душата ти онова, което стана с душата на всеки един от тях!“ (3 Царе 19:2) Царицата заплашила Илия със смърт. Всъщност Йезавел се кълняла, че самата тя ще умре, ако до един ден не го убие, за да отмъсти за Вааловите пророци. Представи си как в дъждовната нощ пратеникът намира Илия в скромното място, където той се е подслонил, събужда го и му предава тази страшна закана. Как му повлияла тя?

7. Как въздействала на Илия заплахата на Йезавел, и какво направил той?

⁷ В този момент надеждите, които Илия може би хранел, че войната срещу поклонението на Ваал е приключила, били разбити. Йезавел била непримирима. Много други верни пророци вече били убити по нейна заповед и сега изглеждало, че Илия е следващият. Как му въздействала нейната заплаха? Библията ни казва: „Той се изплаши.“ Илия вероятно си представял каква ужасна смърт му е подготвила Йезавел. Ако съсредоточавал мислите си над това, не е чудно, че загубил смелостта си. Във всеки случай той ‘побягнал, за да спаси душата си’. (3 Царе 18:4; 19:3)

8. (а) Какъв проблем имали Петър и Илия? (б) Какво научаваме от тях?

⁸ Илия не бил единственият верен Божи служител, който бил обзет от страх. Много години по–късно апостол Петър  имал същия проблем. Например, когато благодарение на Исус ходил по водата, апостолът, „виждайки силната буря“, загубил смелост и започнал да потъва. (Прочети Матей 14:30.) Примерът на Илия и Петър ни учи на ценен урок. Ако искаме да сме смели, не бива да се съсредоточаваме върху опасностите, които ни плашат. Трябва да размишляваме за Йехова, който ни дава надежда и сили.

9. Опиши пътуването на Илия и как се чувствал.

⁹ Воден от страха си, Илия избягал на 150 километра на югозапад в град Вирсавее, близо до южната граница на Юда. Там оставил слугата си и отишъл сам в пустинята „на един ден път разстояние“. Вероятно тръгнал по изгрев без никакви провизии. Отчаян и много уплашен, той ходел с мъка по неравния и див терен под жаркото слънце. Когато ослепителният слънчев диск започнал постепенно да почервенява и да се спуска бавно на небосклона, Илия вече нямал сили. Изтощен, той седнал под една жълтуга — единствения подслон в тази пустош. (3 Царе 19:4)

10, 11. (а) Какво означавала молитвата на Илия? (б) С помощта на посочените стихове опиши как се чувствали други Божии служители.

¹⁰ В отчаянието си Илия се помолил да умре и казал: „Не съм по–добър от своите прадеди.“ Той знаел, че те са се превърнали в пръст и са неспособни да помогнат на когото и да било. (Екл. 9:10) Илия се чувствал също толкова безполезен. Не е учудващо, че извикал: „Достатъчно!“ Той не виждал причина да живее.

¹¹ Трябва ли да се изненадваме, че един служител на Бога изпаднал в такова отчаяние? Не непременно. В Библията са споменати много верни мъже и жени — например Ревека, Яков, Моисей и Йов, — които се чувствали толкова потиснати, че искали да умрат. (Бит. 25:22; 37:35; Чис. 11:13–15; Йов 14:13)

12. Как можеш да последваш примера на Илия, когато се чувстваш силно потиснат?

¹² Днес живеем в „особено тежки времена“ и затова много хора, дори верни служители на Бога, понякога се чувстват силно потиснати. (2 Тим. 3:1) Ако и с тебе се случи същото,  последвай примера на Илия: излей чувствата си пред Бога. Не забравяй, че Йехова е „Богът на всяка утеха“. (Прочети 2 Коринтяни 1:3, 4.) Утешил ли той Илия?

13, 14. (а) Как чрез един ангел Йехова проявил любеща загриженост към отчаяния си пророк? (б) Защо е утешително, че Йехова знае всичко за нас, дори ограниченията ни?

¹³ Как мислиш, че се чувствал Йехова, когато гледал от небето обичния си пророк да лежи под онзи храст в пустинята и да се моли да умре? Не е нужно да гадаем. Когато Илия заспал, Йехова изпратил при него един ангел. Той внимателно го докоснал, за да го събуди, и му казал: „Стани и яж.“ Ангелът любезно му бил приготвил нещо за ядене — пресен, топъл хляб и вода. Дали Илия му благодарил за това? Библията казва само, че пророкът ял и пил и пак си легнал. Може би се чувствал прекалено зле, за да говори. Във всеки случай ангелът го събудил втори път, навярно на разсъмване. Той отново казал на Илия да стане и да яде и добавил следните забележителни думи: „Защото те чака тежък път.“ (3 Царе 19:5–7)

¹⁴ Благодарение на Йехова ангелът знаел къде отива Илия. Той бил наясно също, че това дълго пътуване няма да е по силите на пророка. Колко утешително е, че служим на Бог, който знае нашите цели и ограничения по–добре от самите нас! (Прочети Псалм 103:13, 14.) Как помогнала на Илия храната, която му приготвил ангелът?

15, 16. (а) Какво успял да направи Илия с помощта на храната от Йехова? (б) Защо трябва да ценим начина, по който Йехова подкрепя служителите си днес?

¹⁵ В повествованието четем: „И той стана, яде и пи, и като събра сили от тази храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи чак до Хорив, планината на истинския Бог.“ (3 Царе 19:8) Подобно на Моисей около 600 години по–рано и на Исус близо 1000 години по–късно Илия постил 40 дни и 40 нощи. (Из. 34:28; Лука 4:1, 2) Тази храна не решила всичките му проблеми, но му давала сили по чудодеен начин. Представи си как възрастният мъж броди из пустинята ден след ден, седмица след седмица, и така почти месец и половина!

¹⁶ Йехова подкрепя служителите си и днес, но не с чудодейна физическа храна, а с нещо много по–ценно — духовна храна. (Мат. 4:4) Познанието за Бога, което ни дават Библията и основаните на нея издания, ни укрепва духовно. Тази  храна няма да реши всичките ни проблеми, но ще ни помогне да издържим онова, което иначе би било непосилно за нас. Благодарение на нея може също да получим „вечен живот“. (Йоан 17:3)

17. Къде отишъл Илия, и защо това място било значимо?

¹⁷ Илия вървял почти 320 километра, докато най–накрая стигнал планината Хорив (или Синайската планина). Това било много значимо място, понеже там преди години чрез един ангел Йехова Бог се явил на Моисей в горящия трънлив храст, а по–късно сключил договора на Закона с Израил. Там Илия се подслонил в една пещера.

18, 19. (а) Какъв въпрос задал ангелът, и как отговорил Илия? (б) Какви три причини за отчаянието си разкрил пророкът?

¹⁸ На Хорив „словото“ на Йехова било разкрито на Илия — явно чрез ангел — с думите: „Какво правиш тук, Илия?“ Въпросът навярно бил зададен любезно, защото пророкът го приел като покана да излее чувствата си. Той казал: „Бях много ревностен за Йехова, Богът на небесните войнства, защото синовете на Израил оставиха твоя договор, разрушиха твоите олтари и убиха с меч твоите пророци. Само аз останах, а сега и моята душа искат да вземат.“ (3 Царе 19:9, 10) От думите на Илия стават ясни поне три причини за отчаянието му.

¹⁹ Първо, той мислел, че усилията му са били напразни. Въпреки че години наред бил „много ревностен“ в службата за Йехова, като поставял святото му име и поклонение над всичко друго, Илия смятал, че нещата само са се влошили. Хората продължавали да бъдат неверни и да се бунтуват, а фалшивата религия процъфтявала. Второ, Илия се чувствал сам. „Само аз останах“ — казал той, сякаш бил единственият човек в този народ, който все още служел на Йехова. Трето, пророкът бил уплашен. Много от другите пророци били убити и той бил убеден, че е следващият. Сигурно не му било лесно да признае чувствата си, но не позволил на гордостта и неудобството да го възпрат. Като излял сърцето си в молитва пред своя Бог, той оставил хубав пример за всички Негови верни служители. (Пс. 62:8)

20, 21. (а) Опиши какво видял Илия от входа на пещерата на планината Хорив. (б) Какво научил от проявите на силата на Йехова?

²⁰ Как се отнесъл Йехова към страховете и притесненията на Илия? Ангелът казал на пророка да застане на входа на пещерата. Той го послушал, без да знае какво предстои.  Изведнъж задухал силен вятър! От него планините и скалите се разцепвали и най–вероятно се чувал оглушителен грохот. Представи си как Илия се опитва да предпази очите си с ръка, като в същото време стиска здраво тежката си кожена дреха, размятана от вятъра. След това земята се разлюляла и той с мъка успявал да запази равновесие. Земетресение разтърсило цялата местност! Илия едва се бил съвзел от него, когато пламнал силен огън, който го принудил да се прибере в пещерата, за да се скрие от изпепеляващата горещина. (3 Царе 19:11, 12)

²¹ След всяка от тези забележителни природни стихии повествованието ни напомня, че Йехова не бил в тях. Илия знаел, че той не е някакъв митичен бог на природните сили като Ваал, чиито заблудени поклонници го смятали за „ездача на облаците“, или онзи, който дава дъжд. Йехова е източникът на всяка велика сила в природата, но е по–велик от всичко, което е направил. Дори небесата не могат да го поберат! (3 Царе 8:27) Как помогнали на Илия тези прояви на Божията мощ? Спомни си неговите страхове. С Бог като Йехова на своя страна, притежаващ цялата тази изумителна сила, Илия нямало защо да се страхува от Ахав и Йезавел! (Прочети Псалм 118:6.)

22. (а) Как „тихият и спокоен глас“ уверил Илия, че съвсем не е безполезен? (б) Чий бил вероятно този „глас“? (Виж бел. под линия.)

²² След огъня настъпила тишина и Илия чул „тих и спокоен глас“ *, който го приканил отново да сподели притесненията си, и той го направил. Вероятно от това му станало по–леко. Но несъмнено пророкът намерил още по–голяма утеха в следващите думи, които чул. Йехова го уверил, че съвсем не е безполезен. По какъв начин? Разкрил му какво възнамерява да предприеме против поклонението на Ваал в Израил. Явно усилията на Илия не били напразни, понеже Бог не се бил отказал от намерението си. Освен  това пророкът имал определена роля в него — Йехова му казал да се върне към службата си, като му дал конкретни напътствия. (3 Царе 19:12–17)

23. Как Йехова помогнал на Илия да не се чувства сам?

²³ А как Йехова помогнал на Илия да не се чувства сам? Първо, той му казал да помаже Елисей за пророк, който впоследствие да го наследи. Този млад мъж щял да бъде негов спътник и помощник в продължение на няколко години. Каква утеха било това! Второ, Йехова му съобщил следната вълнуваща новина: „Оставил съм седем хиляди души в Израил — всички, които не паднаха на колене пред Ваал и които не го целунаха с устата си.“ (3 Царе 19:18) Илия съвсем не бил сам! Навярно се почувствал много насърчен, като чул за хилядите верни хора, които отказвали да се поклонят на Ваал. Те се нуждаели от него, понеже в тези мрачни времена им давал пример на вярна служба, на непоклатима лоялност спрямо Йехова. Илия трябва да е бил дълбоко развълнуван да чуе тези думи от Божия пратеник, „тихия и спокоен глас“ на Йехова.

24, 25. (а) В какъв смисъл днес чуваме „тихия и спокоен глас“ на Йехова? (б) Защо можем да сме сигурни, че Илия приел утехата от Бога?

²⁴ Като Илия и ние изпитваме страхопочитание пред природните сили, които наблюдаваме в творението. Всичко около нас красноречиво свидетелства за мощта на Създателя. (Рим. 1:20) Йехова продължава да използва безграничната си сила, за да помага на верните си служители. (2 Лет. 16:9) Но той ни се разкрива най–пълно в своето Слово, Библията. (Прочети Исаия 30:21.) В известен смисъл тя може да е като онзи „тих и спокоен глас“, стига да ѝ позволим да ни ръководи. Чрез скъпоценните ѝ страници Йехова ни поправя, насърчава ни и ни уверява в любовта си.

²⁵ Приел ли Илия утехата, която му дал Йехова на планината Хорив? Без съмнение. Не след дълго той отново действал, отново бил смелият, верен пророк, който твърдо се противопоставял на фалшивата религия. Ако и ние вземаме присърце вдъхновените от Бога думи — „утехата от Писанието“, — ще можем да подражаваме на вярата на Илия. (Рим. 15:4)