1, 2. (а) Опиши пътуването на Рут и Ноемин и обясни защо скърбят. (б) В какъв смисъл за всяка от тях пътуването е различно?

РУТ и Ноемин вървят по пътя, минаващ през високите, брулени от вятъра моавски равнини. Те са сами — две малки фигури насред огромната шир. Рут вижда следобедните сенки да се удължават, поглежда към свекърва си и се пита дали не е време да намерят къде да пренощуват. Тя много обича Ноемин и би направила всичко по силите си, за да се погрижи за нея.

² И двете жени носят в сърцето си горчива болка. Ноемин е вдовица вече от години, но скърби поради по–скорошна загуба — смъртта на двамата си синове, Хелеон и Маалон. Рут също жалее. Маалон е бил неин съпруг. Двете с Ноемин са се запътили към едно и също място — град Витлеем в Израил. В известен смисъл обаче за всяка от тях пътуването е различно. Ноемин се завръща у дома, а Рут върви към непознатото, оставяйки зад себе си роднините и страната си заедно с техните обичаи и богове. (Прочети Рут 1:3–6.)

3. На какви въпроси трябва да си отговорим, за да можем да подражаваме на вярата на Рут?

³ Какво би подтикнало една млада жена да направи такава огромна промяна? Как Рут би могла да намери сили да започне нов живот и да се грижи за Ноемин? Като научим отговорите на тези въпроси, ще открием много области, в които можем да подражаваме на вярата на моавката Рут. (Виж също блока „ Шедьовър в миниатюра“.) В началото нека разберем защо тези две жени поели по дългия път към Витлеем.

4, 5. (а) Защо семейството на Ноемин се преместило в Моав? (б) С какви трудности се сблъскала тя там?

⁴ Рут израснала в Моав, малка страна, разположена на изток от Мъртво море. За областта били характерни високи,  слабо залесени плата, прорязани от дълбоки клисури. „Моавската земя“ обикновено раждала богата реколта дори когато в Израил имало глад. Именно това била причината Рут да се срещне с Маалон и семейството му. (Рут 1:1)

⁵ Гладът в Израил принудил съпруга на Ноемин, Елимелех, да напусне родината си и да се премести в Моав, където да живее като пришелец заедно с жена си и двамата си синове. Преместването вероятно подложило на изпитание вярата на всекиго в семейството, тъй като израилтяните били задължени редовно да се покланят на Йехова на святото място, което той бил определил. (Втор. 16:16, 17) Ноемин успяла да запази вярата си жива. Въпреки това била силно опечалена, когато съпругът ѝ починал. (Рут 1:2, 3)

6, 7. (а) Защо Ноемин може би се тревожела, когато синовете ѝ се оженили за моавки? (б) Защо отношението ѝ към снахите ѝ било похвално?

⁶ Ноемин сигурно се измъчвала и когато след време синовете ѝ се оженили за моавки. (Рут 1:4) Тя знаела, че прародителят на народа ѝ, Авраам, бил положил големи усилия да вземе за сина си Исаак жена от своите роднини, които се покланяли на Йехова. (Бит. 24:3, 4) По–късно Моисеевият закон предупреждавал израилтяните да не позволяват на синовете и дъщерите си да се женят за чужденци, за да не бъде въвлечен Божият народ в идолопоклонство. (Втор. 7:3, 4)

⁷ Въпреки това Маалон и Хелеон се оженили за моавки. Колкото и да се тревожела или да била разочарована, Ноемин явно се стараела да проявява искрена обич и доброта към снахите си Рут и Орфа. Може би се надявала един ден и те да се покланят на Йехова като нея. Във всеки случай и Рут, и Орфа били силно привързани към свекърва си. Тези добри отношения им помогнали, когато ги сполетяла трагедия. Още преди да родят деца, и двете млади жени овдовели. (Рут 1:5)

8. Какво може да е привлякло Рут към Йехова?

⁸ Дали религията на Рут щяла да ѝ помогне в тази трагедия? Едва ли! Моавците се покланяли на много богове, като главният бил Хамос. (Чис. 21:29) Изглежда в моавската религия не липсвали жестокостта и зверствата, характерни за онези времена, включително и жертвоприношенията на деца. От всичко, което била чула от Маалон и Ноемин, Рут несъмнено разбрала колко различен е любещият и милостив Бог на Израил, Йехова. Той управлявал с любов, не всявал страх. (Прочети Второзаконие 6:5.) След тежката загуба Рут вероятно се сближила още повече с Ноемин и охотно слушала как възрастната жена разказва за Всемогъщия Бог, за чудните му  дела и за милостивия и любещ начин, по който той се отнася към народа си.

9–11. (а) Какво решение взели Ноемин, Рут и Орфа? (б) Какво научаваме от трагедията, която ги сполетяла?

⁹ Ноемин, от своя страна, копнеела да чуе новини от родината си. Един ден разбрала, вероятно от пътуващ търговец, че гладът в Израил бил свършил. Йехова бил „насочил вниманието си към своя народ“. Витлеем отново отговарял на името си, което означава „дом на хляба“. Затова Ноемин решила да се завърне у дома. (Рут 1:6)

¹⁰ Какво щели да направят Рут и Орфа? (Рут 1:7) Те се били сближили с Ноемин поради общата им участ. Изглежда най–вече Рут била привлечена от добротата на Ноемин и от непоколебимата ѝ вяра в Йехова. Така трите вдовици се отправили към Юда заедно.

¹¹ Историята за живота на Рут ни напомня, че нещастия сполитат дори добрите и честни хора. (Екл. 9:2, 11) Тя ни показва също, че когато претърпим тежка загуба, е мъдро да търсим утеха и подкрепа от другите — особено от онези, чието убежище е Йехова, Богът, на когото се покланяла Ноемин. (Пр. 17:17)

12, 13. Защо Ноемин искала Рут и Орфа да се върнат в домовете си, вместо да я придружат, и как реагирали отначало двете млади жени?

¹² Докато трите вдовици се отдалечавали от Моав, друга грижа започнала да тежи на Ноемин. Тя мислела за двете млади жени до себе си и за любовта, която били проявили към нея и синовете ѝ. Ноемин не можела да понесе мисълта да им бъде в тежест. Как щяла да се грижи за тях, ако оставели родината си и дойдели с нея във Витлеем?

¹³ Накрая Ноемин казала: „Хайде, върнете се всяка в дома на майка си! Нека Йехова прояви милост към вас, точно както вие я проявихте към мъжете си, които умряха, и към мене.“ Изразила също надежда, че Йехова ще ги възнагради с  нови съпрузи и нов живот. Повествованието продължава: „Тогава тя ги целуна и заплакаха с глас.“ Не е трудно да разберем защо Рут и Орфа се чувствали толкова привързани към тази добросърдечна и жертвоготовна жена. И двете настоявали: „Не, ще дойдем с тебе при твоя народ!“ (Рут 1:8–10)

14, 15. (а) При какво се върнала Орфа? (б) Как Ноемин се опитала да убеди Рут да си тръгне?

¹⁴ Не било толкова лесно обаче да убедят Ноемин. Тя обяснила, че не би могла да направи много за тях в Израил, защото няма нито съпруг, който да се грижи за нея, нито синове, за които те да се омъжат, а и нямало изгледи положението да се промени. Казала им, че много се измъчва, защото не е в състояние да се грижи за тях. За Орфа думите на Ноемин били убедителни. В Моав било нейното семейство, майка ѝ и домът ѝ, където можела да се върне. Наистина изглеждало по–разумно да остане там. Със свито сърце тя целунала Ноемин за сбогом и си тръгнала. (Рут 1:11–14)

¹⁵ А какво направила Рут? Доводите на Ноемин се отнасяли и за нея. Въпреки това четем: „Рут остана с нея.“ Вероятно Ноемин вече била продължила по пътя, когато забелязала, че Рут я следва, и възразила: „Ето, овдовялата ти етърва се върна при народа си и при боговете си. Върни се и ти с нея.“ (Рут 1:15) Думите на Ноемин разкриват на читателя важна подробност. Орфа се върнала не само при народа си, но и „при боговете си“. Тя нямала против да остане поклонничка на Хамос и на други фалшиви богове. Дали същото се отнасяло и за Рут?

16–18. (а) Как Рут проявила лоялна любов? (б) Какво научаваме от нея за лоялната любов? (Виж също илюстрациите с двете жени.)

 ¹⁶ Стоейки пред свекърва си на пустия път, Рут била сигурна в своите чувства. Сърцето ѝ било изпълнено с любов към Ноемин и към нейния Бог. Затова казала: „Не ме моли да те оставя и да не дойда с тебе, защото където отидеш ти, там ще отида и аз, и където нощуваш ти, там ще нощувам и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог. Където умреш ти, там ще умра и аз, и там ще бъда погребана. Нека Йехова ми причини това и това и да добави още към него, ако оставя нещо друго освен смъртта да ме раздели от тебе.“ (Рут 1:16, 17)

¹⁷ Думите на Рут са толкова забележителни, че се помнят дори след 3000 години. Те съвършено разкриват едно ценно качество — лоялна любов. Любовта, която Рут изпитвала, била толкова силна, толкова вярна, че тя била готова да отиде с Ноемин навсякъде. Само смъртта можела да ги раздели. Народът на Ноемин щял да стане неин народ, тъй като Рут била готова да остави всичко, което имала в Моав, дори моавските богове. За разлика от Орфа, Рут искрено могла да каже, че иска Богът на Ноемин, Йехова, да бъде и неин Бог. *

¹⁸ И така, двете жени продължили сами по дългия път към Витлеем. Според едно изчисление може би пътували цяла седмица. Несъмнено обаче в скръбта си те били утеха една за друга.

19. Как според тебе можем да подражаваме на лоялната любов на Рут в семейството, сред приятелите си и в сбора?

¹⁹ В света днес има много мъка. Тъй като според Библията живеем в „особено тежки времена“, не е чудно, че понасяме различни загуби и скърби. (2 Тим. 3:1) Затова лоялната любов, която виждаме в Рут, е по–важна от когато и да било преди. Тази любов, която се привързва към някого и не го изоставя, ни подбужда да вършим добро в този мрачен свят. Нуждаем се от нея в брака, в семейството, в отношенията с приятелите и в християнския сбор. (Прочети 1 Йоан 4:7, 8, 20.) Като развиваме такава любов, подражаваме на забележителния пример на Рут.

20–22. (а) Как се отразил на Ноемин животът в Моав? (б) Какъв погрешен възглед имала тя за страданията си? (Виж също Як. 1:13.)

²⁰ Разбира се, едно е да се говори за лоялна любов, съвсем друго е тя да се покаже с действия. Рут имала възможността да прояви лоялна любов не само към Ноемин, но и към Бога, на когото избрала да служи.

²¹ Двете жени най–накрая стигнали до град Витлеем, разположен на около 10 километра южно от Йерусалим. Изглежда, че Ноемин и семейството ѝ навремето били доста известни там, тъй като всички говорели за нейното завръщане. Жените я гледали и се питали: „Това Ноемин ли е?“ Явно животът в Моав я бил променил много, външността ѝ била белязана от години, изпълнени с трудности и мъка. (Рут 1:19)

²² Ноемин разкрила пред роднините и бившите си съседки колко горчив бил станал животът за нея. Тя дори смятала, че името ѝ трябва да бъде променено от Ноемин, което означава „моя наслада“, на Мара, тоест „огорчена“. Горката Ноемин! Подобно на Йов, който живял преди нея, тя мислела, че Йехова Бог е причинил страданията ѝ. (Рут 1:20, 21; Йов 2:10; 13:24–26)

23. За какво започнала да мисли Рут, и каква уредба за бедните имало в Моисеевия закон? (Виж също бел. под линия.)

²³ Когато двете жени се установили във Витлеем, Рут започнала да мисли как ще е най–добре да се грижи за себе си и за Ноемин. Тя научила, че в Закона, който Йехова бил дал на своя народ Израил, има любеща уредба за бедните. Било им позволено да отиват на нивите по време на жетва и да събират онова, което е останало след жетварите, както и израсналото по краищата на нивите. * (Лев. 19:9, 10; Втор. 24:19–21)

24, 25. Какво направила Рут, когато отишла на нивата на Вооз, и как се извършвало паберкуването?

 ²⁴ По онова време била жетвата на ечемика, вероятно през април според нашия календар, и Рут отишла на нивите, за да види кой ще ѝ позволи да паберкува. Тя попаднала на нивата на богатия земевладелец Вооз, който бил роднина на покойния съпруг на Ноемин, Елимелех. Въпреки че според Закона имала право да паберкува, Рут не смятала това за даденост, а помолила младия мъж, поставен да надзирава жетварите, за разрешение да работи. Той ѝ позволил и тя веднага се захванала за работа. (Рут 1:22 — 2:3, 7)

²⁵ Представи си как Рут върви след жетварите. Докато те жънат ечемика с кремъчните си сърпове, тя се навежда и събира класовете, които са изпуснали или оставили след себе си, завързва ги на снопи и ги отнася на място, където по–късно да ги очука. Работата е бавна и изнурителна, а с напредването на деня става още по–тежка. Въпреки това Рут спира само за да избърше потта от челото си и да хапне нещо в „колибата“, която осигурява сянка на работниците.

26, 27. Какъв човек бил Вооз, и как се отнесъл към Рут?

²⁶ Рут вероятно не се надявала, нито очаквала да бъде забелязана, но станало точно така. Вооз я видял и попитал младия надзирател коя е. Като човек със силна вяра, той поздравил работниците си — сред които може би имало наемници или дори чужденци — с думите: „Йехова да бъде с вас!“ Те му отговорили по същия начин. Този богобоязлив възрастен мъж проявил бащинска загриженост към Рут. (Рут 2:4–7)

 ²⁷ Вооз нарекъл Рут „дъще моя“ и я посъветвал да продължава да паберкува на нивите му и да стои близо до жетварките му, за да не бъде притеснявана от работниците. Погрижил се също тя да има храна за обяд. (Прочети Рут 2:8, 9, 14.) Но преди всичко я похвалил и насърчил. Защо?

28, 29. (а) Каква репутация имала Рут? (б) Как и ти като нея можеш да намериш убежище при Йехова?

²⁸ Когато Рут попитала Вооз с какво чужденка като нея е заслужила благоволението му, той отвърнал, че е чул за всичко, което е направила за свекърва си. Изглежда Ноемин била хвалила обичната си снаха пред витлеемските жени и думите ѝ стигнали до Вооз. Той знаел също, че Рут е станала поклонничка на Йехова, защото казал: „Нека Йехова възнагради постъпките ти и нека Йехова, Богът на Израил, под чиито крила дойде да търсиш убежище, ти даде пълна награда.“ (Рут 2:12)

²⁹ Колко насърчена трябва да се е почувствала Рут от тези думи! Тя наистина намерила убежище при Йехова Бог като птичка, сгушена в безопасност под крилата на родителите си. Рут благодарила на Вооз за насърчителните думи и продължила да работи до вечерта. (Рут 2:13, 17)

30, 31. Какво научаваме от Рут за работата, благодарността и лоялната любов?

³⁰ Живата вяра на тази жена е ценен пример за всички нас, които в днешните трудни времена се борим с икономически проблеми. Рут не смятала, че другите ѝ дължат нещо, и ценяла всичко, което получила. Освен това не се срамувала да се труди дълго и усилено, за да се грижи за някого, когото обича, макар че работата била обикновена. Тя приела с благодарност и приложила мъдрия съвет как да работи в безопасност и в подходящо обкръжение. И най–важното, никога не забравила къде е истинското ѝ убежище — при нейния грижовен Баща, Йехова Бог.

³¹ Ако подобно на Рут проявяваме лоялна любов и сме смирени, трудолюбиви и благодарни, нашата вяра също ще бъде хубав пример за другите. Как обаче Йехова се погрижил за Рут и Ноемин? Този въпрос ще обсъдим в следващата глава.