С наближаването на края на службата си Исус продължава да изобличава с притчи книжниците и главните свещеници. Затова те искат да го убият. (Лука 20:19) Но той не е свършил. Разказва още една притча:

„Небесното царство прилича на човек, на цар, който даде сватбено угощение за сина си. И той изпрати робите си да съберат поканените на сватбеното угощение, но те не искаха да дойдат.“ (Матей 22:2, 3) В началото Исус споменава „небесното царство“. Тогава царят трябва да е Йехова Бог. А кои са синът му и поканените на угощението? Не е трудно да определим, че царският син е Синът на Йехова, който разказва притчата, а поканените са онези, които ще бъдат с него в небесното Царство.

Кои са първите поканени? Всъщност на кого Исус и апостолите проповядват за Царството? На юдеите. (Матей 10:6, 7; 15:24) Тези хора приели договора на Закона през 1513 г. пр.н.е. и така първи получили възможността да станат „царство от свещеници“. (Изход 19:5–8) Но кога щели да бъдат повикани на „сватбеното угощение“? Явно това става през 29 г. от н.е., когато Исус започва да проповядва за небесното Царство.

Как повечето израилтяни реагират на поканата? Както казва Исус, те „не искат да дойдат“. Голяма част от религиозните водачи и хората не го приемат като Месията и като назначения от Бога Цар.

Исус обаче показва, че юдеите ще получат друга възможност: „Тогава [царят] изпрати други роби с думите: ‘Кажи на поканените: „Ето, приготвих обяда, биковете и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбеното угощение.“’ Но те останаха равнодушни и тръгнаха — един на нивата си, друг по търговия, а останалите, като хванаха робите му, безсрамно се подиграха с тях и ги убиха.“  (Матей 22:4–6) Това съответства на времето след основаването на християнския сбор. Тогава юдеите все още ще имат възможността да бъдат в Царството, но повечето ще отхвърлят поканата и дори ще се отнесат зле към „царските роби“. (Деяния 4:13–18; 7:54, 58)

Какви ще са последствията за тях? Ето какво казва Исус: „Царят обаче се разгневи, изпрати войските си и погуби убийците, като опожари града им.“ (Матей 22:7) Това ще сполети юдеите през 70 г., когато римляните унищожат „града им“ Йерусалим.

Дали техният отказ на поканата на царя означава, че никой друг няма да бъде поканен? Не и според притчата. Исус продължава: „Тогава [царят] каза на робите си: ‘Сватбеното угощение е готово, но поканените се оказаха недостойни за него. Затова отидете на пътищата, водещи извън града, и поканете на сватбеното угощение когото намерите.’ И робите отидоха на пътищата и събраха всички хора, които намериха, както зли, така и добри, и сватбената зала се напълни с гости.“ (Матей 22:8–10)

Интересно е, че апостол Петър по–късно ще помага на езичниците — хора, които не са юдеи, нито изповядват юдаизма — да станат истински християни. През 36 г. римският стотник Корнилий и семейството му ще получат Божия дух и възможността да имат място в небесното Царство. (Деяния 10:1, 34–48)

Исус посочва, че не всички, които дойдат на угощението, ще бъдат достойни в очите на „царя“. Той казва: „Когато царят дойде да види гостите, забеляза един мъж, който не беше облечен със сватбени дрехи, и го попита: ‘Приятелю, ти как влезе тук без сватбени дрехи?’ А той мълчеше. Тогава царят каза на служителите си: ‘Вържете му ръцете и краката и го изхвърлете навън в тъмното. Там той ще плаче и ще скърца със зъби.’ Защото поканените са много, а избраните — малко.“ (Матей 22:11–14)

Религиозните водачи може би не разбират всичко, което Исус им казва. Въпреки това са недоволни и повече от всякога са решени да убият човека, който толкова ги злепоставя.