Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

40 ГЛАВА

Урок по прошка

Урок по прошка

ЛУКА 7:36–50

  • ГРЕШНИЦА ИЗЛИВА МАСЛО НА КРАКАТА НА ИСУС

  • ТОЙ ОБЯСНЯВА ПРОШКАТА С ПРИТЧА ЗА ДЛЪЖНИЦИ

В зависимост от състоянието на сърцето си хората реагират различно на думите и действията на Исус. Това си проличава при един случай в Галилея, когато фарисей на име Симон кани Исус в дома си. Той може би иска да опознае по–добре човека, който върши такива забележителни дела. Вероятно виждайки възможност да проповядва, Исус приема поканата, както друг път се е съгласявал да яде с данъчни служители и грешници.

Но там не го очаква обичайното топло посрещане. От прашните пътища в Палестина краката на човек, обут със сандали, се сгорещяват и замърсяват, затова е традиционна проява на гостоприемство краката на госта да се измият със студена вода. Никой обаче не прави това за Исус, нито го посрещат с целувка, както е прието. Друга обичайна проява на любезност и гостоприемство е да се излее масло на косата на гостенина. Но никой не прави и това. Наистина ли Исус е добре дошъл в този дом?

Гостите се разполагат край трапезата. Докато се хранят, в стаята тихо влиза неканена гостенка. Тя е „известна в града като грешница“. (Лука 7:37) По принцип всички несъвършени хора са грешници, но тази жена изглежда води неморален живот, като може би е проститутка. Възможно е да е чула ученията на Исус, включително и поканата ‘всички обременени да отидат при него, за да ги освежи’. (Матей 11:28, 29) Очевидно, развълнувана от Исусовите думи и дела, тя е дошла при него.

Жената отива зад Исус и коленичи. По лицето ѝ се стичат сълзи и падат върху краката му. Тя ги изтрива с косата си, целува ги и ги маже с благоуханното масло, което е донесла. Симон гледа неодобрително и си казва: „Ако този човек беше пророк, щеше да знае коя е и каква е тази жена, която го докосва, и че тя е грешница.“ (Лука 7:39)

Тъй като прозира мислите му, Исус се обръща към него: „Симоне, имам да ти казвам нещо.“ Той отвръща: „Учителю, кажи!“ Исус продължава: „Двама мъже бяха длъжници на един заемодател, единият му дължеше петстотин динария, а другият — петдесет. Понеже нямаха с какво да му платят, той милостиво опрости дълга и на двамата. Тогава кой от тях ще го обича повече?“ Вероятно с известно безразличие Симон отговаря: „Предполагам, че онзи, на когото е опростил по–големия дълг.“ (Лука 7:40–43)

Исус се съгласява. Тогава поглежда жената и казва на Симон: „Виждаш ли тази жена? Аз влязох в къщата ти, а ти не ми даде вода за измиване на краката. Но тази жена намокри краката ми със сълзите си и ги изтри с косите си. Ти не ме целуна, но от мига, в който влязох, тази жена не престана да целува краката ми. Ти не намаза главата ми с масло, но тази жена намаза краката ми с благоуханно масло.“ Исус вижда, че тя искрено се разкайва за неморалния си живот. Затова завършва: „Казвам ти, колкото и много да са нейните грехове, те са простени, защото тя прояви голяма любов. А онзи, на когото е простено малко, обича малко.“ (Лука 7:44–47)

Исус не оправдава неморалността. По–скоро проявява състрадание и разбиране към хората, които вършат грехове, но след това показват, че съжаляват, и търсят облекчение от Христос. Само какво облекчение носят на жената думите на Исус: „Греховете ти са простени. ... Твоята вяра те спаси, отиди си с мир.“ (Лука 7:48, 50)