Исус тъкмо е повторил напътствията си за молитвата. Но това не е единствената тема, по която говори повече от веднъж по време на службата си. Когато е вършил чудеса в Галилея, той е бил обвинен, че го прави със сила от владетеля на демоните. Сега в Юдея отново е обвинен в същото.

Исус изгонва демон, причиняващ немота, от един мъж и множествата са удивени. Но не и противниците му. Те повдигат същото лъжливо обвинение: „Той изгонва демоните с помощта на Веелзевул, владетелят на демоните.“ (Лука 11:15) Други пък, които искат повече доказателства за самоличността му, настояват за знамение от небето.

Като знае, че го изпитват, Исус им отговаря, както е отговорил на противниците си в Галилея. Той казва, че всяко царство, което е разединено, ще падне, и разсъждава: „Ако Сатана е разединен срещу самия себе си, как ще устои неговото царство?“ После им казва директно: „Ако изгонвам демоните с Божия пръст, тогава царството на Бога наистина ви е застигнало.“ (Лука 11:18–20)

Изразът „Божи пръст“ трябва да напомни на слушателите му за някои моменти от израилската история. Придворните на фараона, които видели чудото на Моисей, възкликнали: „Това става чрез Божия пръст!“ Също така „Божият пръст“ написал Десетте заповеди на двете каменни плочи. (Изход 8:19; 31:18) По подобен начин именно „Божият пръст“ — светият дух, или действената сила, на Бога — помага на Исус да изгонва демони и да лекува болни. Следователно Божието Царство наистина е застигнало тези противници, защото неговият назначен Цар Исус е там и върши тези дела.

Силата на Исус да гони демони е доказателство за надмощието му над Сатана, точно както един силен мъж побеждава добре въоръжен човек, който пази двореца си. Исус повтаря и примера за нечистия дух, който излиза от един човек. Ако той не запълни празнината с добри неща, този дух ще се върне със седем други духове и така крайното състояние на човека ще е по–лошо от първоначалното. (Матей 12:22, 25–29, 43–45) Така е и с израилския народ.

Тогава една жена сред слушателите възкликва: „Щастлива е утробата, която те е носила, и гърдите, които си сукал!“ Желанието на всяка юдейка е да стане майка на пророк, най–вече на Месията. Затова тази жена вероятно си мисли, че Мария е особено щастлива да е майка на такъв учител. Но Исус я поправя, като посочва какво носи истинско щастие: „Не! По–скоро, щастливи са онези, които чуват словото на Бога и го спазват.“ (Лука 11:27, 28) Исус никога не е намеквал, че на Мария трябва да се отдава специална почит. Истинското щастие и за мъжете, и за жените идва от вярната служба за Бога, а не се дължи на роднински връзки или постижения.

Както е направил и в Галилея, Исус укорява хората, че искат знамение от небето, и им казва, че няма да им бъде дадено друго знамение освен това на Йона. Йона станал знамение с трите дни, които прекарал в корема на рибата, и със смелото си проповядване, което подтикнало ниневийците да се разкаят. Исус казва: „Но ето, нещо повече от Йона е тук.“ (Лука 11:29–32) Исус е нещо повече и от Соломон,  чиято мъдрост дошла да слуша царицата на Сава.

Той продължава: „Никой не слага запален светилник в мазето или под коша, а го вдига на поставка.“ (Лука 11:33) Възможно е Исус да има предвид, че да поучава тези хора и да върши чудеса пред тях, е все едно да скрие светлината на светилник. Тъй като окото им не е чисто, или съсредоточено, те не виждат целта на делата му.

Исус току–що е изгонил демон и е върнал говора на ням човек. Това трябва да подбуди хората да прославят Йехова и да разказват на другите за делата му. Ето защо Исус предупреждава: „Внимавай, може би светлината, която е в тебе, е тъмнина. Така че ако цялото ти тяло е светло и нито една част не е тъмна, тогава цялото тяло ще бъде светло, сякаш си осиян от светлината на светилник.“ (Лука 11:35, 36)