Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

15 ГЛАВА

Урок по любезност

Урок по любезност

ЗНАЕШ ли какво означава да си предубеден? — Това означава да не харесваш някого само защото изглежда по–различно или защото говори друг език. Следователно ако си предубеден, изпитваш лоши чувства към някого или имаш лошо мнение за него още преди да го познаваш.

Мислиш ли, че е правилно да не харесваш някого още преди да знаеш в действителност какъв човек е той или просто защото е различен? — Не, не е хубаво да си предубеден, нито пък е проява на любезност. Не бива да бъдем нелюбезни към някого само защото е различен от нас.

Помисли за това. Познаваш ли някой, чийто цвят на кожата е различен от твоя, или някой, който говори на друг език? — Може би дори познаваш хора, които изглеждат по–различно, защото са били наранени или защото страдат от някаква болест. Дали си внимателно и любезно към онези, които изглеждат различно от тебе? —

Как трябва да се отнасяме към онези, които може би са по–различни от нас?

Ако слушаме великия учител Исус Христос, ще бъдем любезни към всички. За нас не бива да е от значение от коя страна идва другият или какъв е цветът на кожата му. Трябва да сме любезни към него. Макар че не всички хора мислят така, това е урок, на който учел Исус. Нека да поговорим за него.

Един юдеин, който бил предубеден към другите, дошъл при Исус и му задал въпроса ‘Какво да направя, за да живея вечно?’. Исус знаел, че мъжът вероятно се опитвал да го накара да каже, че трябва да бъдем любезни само към хората от нашата раса или националност. Затова вместо да отговаря на въпроса, Исус попитал: ‘Какво казва Божият Закон, че трябва да правим?’

Мъжът отговорил: ‘Трябва да обичаш Йехова, твоят Бог, с цялото си сърце и трябва да обичаш ближния си както себе си.’ Исус казал: ‘Правилно отговори. Продължавай да правиш така и ще имаш вечен живот.’

Мъжът обаче не искал да бъде внимателен, или любезен, към хора, които били по–различни от него. Затова се опитал да си намери извинение. Той попитал Исус: „А кой е моят ближен?“ Може би му се искало Исус да каже „Твоите ближни са твоите приятели“ или „Това са хората, които изглеждат като тебе“. За да отговори на въпроса, Исус разказал историята за един юдеин и един самарянин. Ето каква е тя.

Един мъж вървял надолу по пътя от Йерусалим към Йерихон. Той бил юдеин. Както си вървял, го нападнали разбойници. Те го съборили на земята и взели парите и дрехите му. Разбойниците го набили и го оставили полумъртъв край пътя.

Не след дълго по пътя минал един свещеник. Той видял мъжа, който бил сериозно ранен. Какво щеше да направиш ти? — Свещеникът просто минал от другата страна на пътя. Дори не спрял. Не направил абсолютно нищо, за да помогне на мъжа.

След него по пътя минал един много религиозен човек. Той бил левит, който служел в храма в Йерусалим. Дали спрял, за да помогне? — Не. Той постъпил точно както свещеника.

Накрая дошъл един самарянин. Виждаш ли го как се задава по пътя? — Той видял юдеина, който лежал сериозно ранен. Трябва да отбележим, че повечето самаряни и юдеи изобщо не се харесвали помежду си. (Йоан 4:9) Тогава дали самарянинът оставил човека, без да му помогне? Дали си казал: „Защо да помагам на този юдеин? Той не би ми помогнал, ако аз съм ранен.“

Защо самарянинът бил добър ближен?

Самарянинът погледнал мъжа, който лежал край пътя, и му станало жал за него. Не можел да го остави там да умре. Затова слязъл от своето добиче, отишъл при мъжа и се погрижил за раните му. Излял масло и вино върху тях. Това щяло да помогне на раните да заздравеят. После ги превързал.

Самарянинът внимателно преместил ранения върху своето добиче. След това потеглили бавно по пътя, докато стигнали една гостилница, или малък хотел. Там самарянинът наел място, където да остане мъжът, и се погрижил добре за него.

Исус попитал мъжа, на когото говорел: ‘Според тебе кой от тези трима мъже бил добър ближен?’ Как мислиш ти? Дали това бил свещеникът, левитът, или самарянинът? —

Мъжът отговорил: ‘Човекът, който спрял и се погрижил за ранения, бил добър ближен.’ Исус казал: ‘Имаш право. Иди си и прави същото.’ — Лука 10:25–37.

Нима това не е хубав разказ? Той показва кои са нашите ближни. Това не са само нашите най–близки приятели. И не са само хората, които имат същия цвят на кожата като нас или говорят същия език. Исус ни учи да бъдем любезни към всякакви хора, независимо откъде са те, как изглеждат и какъв език говорят.

Йехова Бог се отнася така към другите. Той не е предубеден. ‘Вашият Баща, който е на небесата, прави слънцето си да изгрява и на злите, и на добрите хора — казал Исус. — И прави дъждът да вали както върху добрите, така и върху онези, които не са добри.’ Следователно трябва да сме любезни към всички, както е любезен и Бог. — Матей 5:44–48.

Как можеш да бъдеш добър ближен?

Тогава, ако ти видиш, че някой е ранен, какво ще направиш? — Ами ако той е от друга страна или има друг цвят на кожата? Той пак е твой ближен и трябва да му помогнеш. Ако мислиш, че още си малко, за да му помагаш, можеш да помолиш за помощ някой по–възрастен. Можеш да повикаш някой полицай или учител. Това означава да си любезен, както самарянина.

Великият учител иска да бъдем любезни. Той иска да помагаме на другите, независимо какви са те. Точно затова разказал историята за добрия самарянин.

Във връзка с урока да бъдем любезни към хората, независимо от тяхната раса или националност, прочети Притчи 19:22; Деяния 10:34, 35 и 17:26.