От 1948 г. до началото на 90-те години в Южна Африка бил наложен режимът на апартейда. a В този период мнозина се отнасяли несправедливо към хората от други раси. Кали, който по това време бил определен като цветнокож (защото бил от смесена раса), си спомня: „Тези, които не бяха бели, също имаха предразсъдъци едни към други.“

 Свидетелите на Йехова в Южна Африка имат най-различен произход. Как се справяли по време на апартейда? И какво научаваме от този период от историята им?

 В Южна Африка някои, които не били съгласни с наложената сегрегация, организирали протести. Много от протестиращите били хвърлени в затвора, а някои дори били убити. От своя страна, противниците на властта ставали все по-агресивни. Свидетелите на Йехова обаче се подчинявали на закона и не участвали в протестите или в опитите да бъде сменено правителството. По този начин те подражавали на християните от I век, които „се подчинявали на висшестоящите власти“. (Римляни 13:1, 2)

 Свидетелите многократно били подлагани на натиск да отстъпят от неутралитета си и да заемат страна. Но така щели да станат участници в жесток политически конфликт и дори можело да се наложи да се бият срещу духовните си братя. Сестра на име Темзи обяснява: „През 1976 г. много ученици от гимназията бяха принуждавани да се включат в бунтовете. Участниците в протестите ходеха от врата на врата и търсеха младежи, които да се присъединят към тях. Ако някой откажеше, можеше да изгорят къщата му или дори да го пребият до смърт.“ Един политически лидер от опозицията казал на Свидетел на име Теофилъс: „След като победим белите, ще ви убием, защото не се биете за страната си.“

 Въпреки трудностите, които пораждал режимът, Свидетелите в Южна Африка не престанали да се събират, за да се покланят на Бога. (Евреи 10:24, 25) Някои сборове не можели да си построят Зала на Царството, понеже много хора били бедни заради режима. b „Години наред трябваше да наемаме помещения, които обаче бяха в много лошо състояние — казва брат Енвер. — Затова баща ми предостави дома ни за събранията. Два пъти седмично семейството ни превръщаше къщата в Зала на Царството. Понякога се събирахме над 100 души. Често след събранията подготвяхме почерпка за всички.“

 Братята били изобретателни и намирали начини да преодоляват пречките, създадени от апартейда. Например веднъж в провинция Лимпопо бил организиран окръжен конгрес в район, където живеели чернокожи. Един бял брат бил помолен да изнесе доклад, но му бил отказан достъп. Затова отишъл при белия собственик на фермата, която граничела с района за чернокожи, и го помолил да използва имота му. Така братът изнесъл доклада от едната страна на оградата, а слушателите били от другата.

 По време на апартейда всяка расова група живеела в отдѐлен район. Затова сборовете обикновено били съставени от хора от същата раса. Заради разделенията Свидетелите трябвало да са гъвкави, когато се организират за проповедна служба. Например едно от предизвикателствата било обработването на неназначени райони. Брат на име Криш, който по време на апартейда бил категоризиран като индиец, си спомня: „Често цветнокожите нямаше къде да пренощуват. Затова спяхме в колите си или на открито. Сутрин се миехме в тоалетната на някоя бензиностанция. Понякога обаче дори тези тоалетни бяха само за бели. И все пак вестителите проповядваха пламенно и намираха много заинтересувани в провинциалните райони.“

 Въпреки трудностите народът на Йехова продължил да расте. Когато апартейдът влязъл в сила през 1948 г., в Южна Африка имало 4831 вестители. Но когато приключил през 1994 г., броят на вестителите в страната бил достигнал 58 729. Оттогава той не спира да расте и през 2021 г. вестителите бяха 100 112.

 През годините на апартейда Свидетелите на Йехова в Южна Африка били подложени на принудителна расова сегрегация. Те обаче полагали усилия да следват библейските принципи и да живеят в любов и единство с хора от всички раси и насърчавали и другите да правят същото. (Деяния 10:34, 35) Макар че били заобиколени от омраза, те били обединени от любов. (Йоан 13:34, 35)

 През 1993 г. в страната се провел конгрес, на който присъствали хора от различни раси. Един виден политик наблюдавал как Свидетелите сърдечно приветстват и прегръщат чуждестранните делегати на летището и отбелязал: „Ако бяхме единни като вас, отдавна щяхме да сме разрешили проблемите си.“