На 21 октомври 1940 г. властите в Нова Зеландия обявили Свидетелите на Йехова за подривна организация, която е заплаха за обществото. Въпреки трудностите, възникнали в резултат на това, Свидетелите не се отказали. Например те продължили да провеждат събранията си с риск да бъдат обискирани и арестувани.

 Анди Кларк, съпругът на една Свидетелка на име Мери, забелязал решимостта ѝ да посещава събранията въпреки заплахата. Той се страхувал, че съпругата му ще бъде арестувана. Макар че обикновено не я придружавал на събранията, започнал да го прави и казал на Мери: „Ако те арестуват, ще трябва да арестуват и мене!“ Оттогава Анди ходел на всяко събрание със съпругата си и накрая и той станал Свидетел. Подобно на Мери много братя и сестри в Нова Зеландия по време на Втората световна война били решени да останат верни на Бога въпреки преследването.

 Един ден, докато 78-годишният Джон Мъри проповядвал от врата на врата, полицията го спряла. Съдът го осъдил заради участието му в дейности на подривна организация. Още десетки Свидетели били изправени на съд, като някои от тях били глобени, а други получили присъди до 3 месеца затвор, и то неведнъж.

 Свидетелите отказвали военна служба заради обучената си от Библията съвест. (Исаия 2:4) Ето защо, когато получавали повиквателни, много от тях понасяли жестоко отношение. Около 80 Свидетели били изпратени в затворнически лагери до края на войната. Дори там въпреки суровото отношение и студените зими тези братя радостно продължили да се покланят на Йехова.

 Свидетелите в лагерите веднага се заели с организирането на духовни дейности. Те действали като сбор — редовно провеждали събрания и проповядвали на другите затворници. В част от лагерите дори им било позволено да провеждат конгреси в присъствието на надзирател. Някои затворници научили истината там и се покръстили.

 Брус, най-малкият син на Мери и Анди, споменати по-рано, гледал на престоя си в лагера като на възможност да увеличи духовното си познание. Той разказал: „Сякаш ходех на училище, защото можех да разговарям с по-опитните братя в лагера и да черпя от техните знания.“

 През 1944 г. правителството обмисляло освобождаването на някои от затворниците в лагерите. Но военните възразили, защото били убедени, че ако бъдат освободени, Свидетелите ще продължат да разговарят с другите за вярата си. В доклада им се казвало: „Докато са затворени, имаме известен контрол над фанатици като тях, но те никога няма да се променят.“

 Отзвукът от забраната събудил любопитството на някои хора. След време мнозина осъзнали, че Свидетелите на Йехова изобщо не са заплаха за обществото, а са безобидни, миролюбиви християни. В резултат на това броят на Свидетелите в Нова Зеландия нараснал от 320 през 1939 на 536 през 1945 г.

 Понякога разумни представители на властта признавали, че забраната била несправедлива. След като изслушал обвиненията срещу брат, който проповядвал, един съдия направо прекратил делото. Той казал: „Да се счита за престъпление разпространяването на Библии, е крайно неприемливо за ума ми и за разбирането ми на закона.“

 Когато забраната била вдигната в края на войната, Свидетелите били още по-решени да помогнат на другите да научат за Божието Царство. През 1945 г. в писмо от клона до всички сборове се казвало: „Нека бъдем тактични, дружелюбни и любезни с всички. Избягвайте конфликти. Помнете, че хората, които срещаме, са искрени във вярванията си и се стараят да живеят според тях. ... Голяма част са „овце“ на Господаря и трябва да ги доведем до Йехова и неговото Царство.“

 Днес Свидетелите на Йехова в Нова Зеландия продължават да споделят библейското послание с местните и туристите. В един ден само за няколко часа група от 4 вестители в град Туранги говорили с 67 посетители от 17 страни!

 Хората в Нова Зеландия виждат, че Свидетелите на Йехова са миролюбиви и ревностни християни, които високо ценят библейските истини. Стотици се покръстват всяка година. През 2019 г. над 14 000 Свидетели радостно служиха на Йехова в тази страна.