Отличен ред. Според статия в списание Astronomy „галактиките не са безразборно пръснати из небето, а са подредени като в мрежа“. Как е възможно това? Учените смятат, че тайната се крие в невидима субстанция, известна като „тъмна материя“. За тази материя се казва, че е „своеобразно невидимо скеле, което държи галактиките, куповете и свръхкуповете от галактики на мястото им“.

Откъде се е появил такъв ред във Вселената? Възможно ли е да е резултат от случаен процес? Обърни внимание на изказването на покойния Алън Сандидж, смятан за „един от най-великите и влиятелни астрономи на ХХ век“. Той вярвал в Бога.

 Алън Сандидж казал: „Според мене не е възможно такъв ред да е възникнал от хаос. Трябва да има някакъв организационен принцип.“

Фина настройка за поддържането на живота. Да помислим за силата, която учените наричат слабо взаимодействие. Благодарение на нея Слънцето гори с равномерно темпо. Ако тази сила беше по-слаба, Слънцето изобщо нямаше да се образува, а ако беше по-силна, то отдавна щеше да е изчезнало.

Слабото взаимодействие е само една от прецизно настроените сили, от които зависи нашият живот. Научният журналист Анил Анантасуами казва, че ако дори само една от тези сили беше различна, „звездите, планетите и галактиките нямаше да се образуват и животът щеше да е невъзможен“.

Идеален дом за хората. Земята е снабдена с идеалната атмосфера, точното количество вода и луна с перфектните размери да държи планетата ни стабилна. В списание National Geographic пише: „Нашата преплетена мрежа от геология, екология и биология е превърнала тази странна скала [Земята] в единствената наоколо, където хората да се чувстват добре.“ *

По думите на един писател Слънчевата ни система е „в средата на нищото“ в нашата галактика. Но именно благодарение на тази изолация е възможен животът на Земята. Ако бяхме по-близо до други звезди — било то в центъра на галактиката, или в спиралните ѝ ръкави, — радиацията щеше да е животозастрашаваща. Ние обаче се намираме в т.нар. от учените „галактически обитаема зона“.

Въз основа на научните си познания за Вселената и нейните характеристики физикът Пол Дейвис стига до следния извод: „Не мога да приема, че нашето съществуване в тази Вселена е просто прищявка на съдбата, една случайност в историята, непредвиден обрат в голямата космическа драма. ... Замислено е да сме тук.“ Дейвис не твърди, че Бог е създал Вселената и човешкия живот. Но какво мислиш ти? Вселената и Земята, изглежда, са устроени по начин, който позволява наличието на живот. Възможно ли е да е така, защото са били замислени?