Аристотел писал за астрономията, биологията, движението, душата, която той смятал за смъртна, езика, етиката, изкуството, логиката, магнетизма, метафизиката, поезията, политиката, правото, психологията, реториката и удоволствията. Той обаче е известен най–вече с приноса си в биологията и логиката.

Древногръцките учени разчитали на наблюдението, заключението и логиката, за да обяснят природата. Те вярвали, че ако внимателно разсъждават върху нещата, които смятали за очевидни истини, ще могат да стигнат до правилните заключения.

Водени от тази философия, учените стигнали до редица разумни изводи — единият от тях бил, че във Вселената има дълбоко заложен ред. Но възможностите им за наблюдение били ограничени до онова, което можели да видят с невъоръжено око — ограничение, което подвело много блестящи учени, включително и Аристотел. Например те вярвали, че планетите и звездите се движат около Земята. По онова време това се смятало за подразбираща се истина. В една историческа  книга се казва: „Изглежда, че и логиката, и опитът потвърждавали гръцкия възглед за геоцентричната система.“ (The Closing of the Western Mind)

Този погрешен възглед нямало да окаже голямо влияние върху историята, ако бил останал в границите на науката. За жалост не станало така.

В средновековната „християнска“ Европа някои от ученията на Аристотел били възприемани като безспорна истина. Римокатолическите теолози — най–вече Тома Аквински (ок. 1224 — 1274 г.) — включили трудовете на Аристотел в своята теология. Така твърдението на Аристотел, че Земята е в центъра на Вселената, станало католическа догма. Учението било възприето и от някои протестантски водачи, като Калвин и Лутер, които твърдели, че то е библейско. (Виж блока „ Те тълкували Библията по свой начин“.)

Писателят Чарлс Фрийман посочил: „В някои отношения [ученията на Аристотел] и на католицизма станали почти неразличими.“ Смята се, че Тома Аквински „покръстил“ Аристотел като католик. Всъщност обаче „Аквински приел аристотелизма“, писал Фрийман. Може да добавим, че до определена степен същото се отнася и за църквата. В резултат на това италианският астроном и математик Галилей бил принуден да се яви пред Инквизицията и да се отрече от твърдението си, че Земята се върти около Слънцето — твърдение, за което представил доказателства, основани на собствените му наблюдения. * По ирония Аристотел разбирал, че научното познание се развива и подлежи на промени. Само ако и църквите бяха възприели този възглед!