КАКВО КАЗВА МЕДИЦИНАТА

В статия на „Харвардския бюлетин за психическото здраве“ се казва, че „признателността е тясно свързана с щастието. Тя помага на хората да изпитват положителни чувства, да се наслаждават на приятните преживявания, да имат по–добро здраве, да се справят с трудностите и да изграждат добри отношения с другите.“

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

Библията ни насърчава да развиваме признателност. Апостол Павел, който бил пример в това отношение, казал: „Проявявайте благодарност.“ Например той непрекъснато благодарял на Бога, че хората, с които разговаря, откликват на добрата новина. (Колосяни 3:15; 1 Солунци 2:13) За да имаме трайно щастие обаче, не е достатъчно просто от време на време да казваме „Благодаря!“. Трябва да имаме признателна нагласа. Това ще ни предпазва да не развиваме самонадеяност, завист и огорчение, което би отдалечило хората от нас и би ограбило радостта ни.

Нашият Създател ни е оставил чудесен пример в проявяването на признателност дори спрямо грешните хора. В Евреи 6:10 пише: „Бог не е неправеден, та да забрави делата ви и любовта, която проявихте към неговото име.“ Да, за Създателя ни липсата на признателност от негова страна би била проява на неправедност, или несправедливост.

„Винаги се радвайте. За всичко благодарете.“ (1 Солунци 5:16, 18)

КАКВО ПОКАЗВА ОПИТЪТ

Когато проявяваме искрена признателност, било то за подарък, мила дума или оказана помощ, караме човека, който е направил добро за нас, да се чувства ценен. Дори на непознати хора им става приятно, когато искрено им благодарим за нещо, което са направили за нас, като например да ни задържат вратата.

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

Исус Христос казал: „Давайте и хората ще ви дават. Ще изсипват в гънките на пазвата ви добра мярка, натъпкана, стърсена и препълнена.“ (Лука 6:38) Да разгледаме примера на Роуз, глухо момиче от тихоокеанския остров Вануату.

Роуз посещавала християнските събрания на Свидетелите на Йехова, но не извличала голяма полза от тях, защото нито тя, нито другите в сбора знаели жестомимичен език. Когато една двойка опитни преводачи на жестомимичен език посетили сбора и разбрали за този проблем, бил започнат езиков курс. Роуз била много благодарна. Тя казала: „Щастлива съм, че имам толкова приятели, които ме обичат.“ За семейството, което ѝ помогнало, е достатъчно възнаграждение да виждат, че тя е признателна и вече може да участва на събранията. Освен това Роуз цени усилията, които полагат другите да учат жестомимичен език, за да могат да общуват с нея. (Деяния 20:35)

„Този, който принася благодарност като своя жертва, ... прославя [Бога].“ (Псалм 50:23)

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

Чувствата са тясно свързани с мислите. Библейският писател Давид казал в молитва към Бога: „Размишлявам за всичко, което правиш, разсъждавам за делата на ръцете ти.“ (Псалм 143:5) Давид не бил разсеян и повърхностен човек. Неговата признателност произлизала от редовния размисъл за Божиите пътища — нещо, което правил през целия си живот. (Псалм 71:5, 17)

Библията ни дава следния чудесен съвет: „Мислете за това, което е истинно, ... което е достойно за обич, за което се говори добре, което е добродетелно и което заслужава похвала.“ (Филипяни 4:8) Глаголът „мислете“ отново насочва вниманието ни към нуждата редовно да отделяме време за размисъл, което ще ни помогне да сме признателни.

„Сърцето ми ще размишлява за дълбоки неща.“ (Псалм 49:3)