„БЯХ НА 15, когато се покръстих, и след шест месеца станах помощна пионерка. Година по–късно подадох молба за редовна пионерска служба. Щом завърших средното си образование, изявих желание да служа там, където има нужда от проповедници на Царството. Исках да се преместя от родния си град и от баба си, с която живеех, но която не беше Свидетелка на Йехова. Много се натъжих, когато окръжният надзорник каза, че съм назначена точно в моя град! Опитах се да не му показвам как се чувствам. С наведена глава си тръгнах, за да помисля върху думите му. Споделих на партньорката си в службата: ‘Мисля, че се държа като Йона. Но в крайна сметка той отишъл в Ниневия. Така че и аз ще служа, където съм назначена.’“

„Вече четири години съм пионерка в моя град и виждам колко мъдро беше да приложа дадените ми напътствия. Отрицателната ми нагласа беше основният проблем. Сега съм много щастлива. Един месец водех 24 библейски изучавания. Благодарение на Йехова дори започнах библейско изучаване с баба си, която преди ми се противопоставяше.“

Една изучаваща във Фиджи трябвало да избира между това да посети християнски конгрес и да отиде със съпруга си на рожден ден на техен роднина. Съпругът ѝ се съгласил тя да посети конгреса. Тя му казала, че може да се присъедини към него на празненството след това. Когато се прибрала от конгреса обаче, преценила, че в нейния случай е по–добре да не се поставя в ситуация, застрашаваща духовността ѝ, и затова не отишла.

Междувременно съпругът ѝ казал на роднините, че е помолил жена си да се присъедини към тях след своето „събрание на Свидетелите“. Те му отвърнали, че тя няма да дойде, защото Свидетелите на Йехова не празнуват рождени дни. *

В крайна сметка съпругът бил много горд, че съпругата му отстоява вярванията си и постъпва според съвестта си. Верният ѝ начин на постъпване ѝ предоставил възможност да свидетелства на него и на други. Какво станало? Съпругът приел да изучава Библията и започнал да посещава събранията с жена си.