Роден съм в Сиудад Манте, красиво място в щата Тамаулипас (Мексико). Като цяло жителите на града са щедри и любезни. Но за съжаление заради организираната престъпност там беше много опасно.

Бях второто от четири момчета. Родителите ми са ме покръстили като католик и още от малък започнах да пея в църковния хор. Исках да съм послушен на Бога, защото много се страхувах да не горя вечно в ада.

Когато бях 5–годишен, баща ми ни напусна. Това дълбоко ме натъжи и остави празнина в сърцето ми. Не можех да разбера защо си тръгна, след като го обичахме толкова много. Майка ми трябваше да работи дълги часове, за да се грижи за нас четиримата.

Възползвах се от ситуацията и бягах от училище, за да се събирам с по–големите момчета. Те ме научиха да псувам, да пуша, да крада и да се бия. Тъй като бях властна натура, започнах да уча бокс, борба, бойни изкуства, както и да боравя с оръжия. Станах агресивен. Често участвах в престрелки и няколко пъти ме оставяха окървавен на улицата, мислейки ме за умрял. Само колко мъка съм причинявал на майка ми, когато ме е намирала така и е трябвало да ме води спешно в болницата!

Когато бях на 16 години, един приятел на име Хорхе посети дома ни. Той ни каза, че е Свидетел на Йехова и че иска да сподели с нас важно послание. Хорхе започна да обяснява вярванията си, като използваше Библията. Никога не я бях чел и се развълнувах, когато научих името на Бога и какво е Божието намерение. Хорхе ни предложи изучаване на Библията и ние приехме.

Изпитах огромно облекчение, когато разбрах, че учението за ада не е библейско. (Еклисиаст 9:5, 10) След като научих истината, вече не изпитвах болезнен страх от Бога. Вместо това го почувствах като любещ Баща, който иска най–доброто за децата си.

 Колкото повече неща научавах, толкова повече разбирах, че е необходимо да направя промени. Трябваше да развия смирение и да спра да прибягвам до насилие. Съветът от 1 Коринтяни 15:33 много ми помогна: „Общуването с лоши приятели разваля добрите навици.“ Осъзнах, че ако искам да се променя, ще трябва да спра да общувам с хора, които ми влияят лошо. Замених старите си приятели с членове на християнския сбор — хора, които се справят с различията си не с насилие, а като прилагат библейските принципи.

Друг откъс от Писанието, който ми оказа голямо влияние, беше Римляни 12:17–19: „На никого не връщайте зло за зло. ... Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора. Не си отмъщавайте, ... защото е записано: ‘„Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото“ — казва Йехова.’“ Примирих се, че Йехова ще премахне несправедливостта, когато и както прецени. Постепенно успях да се преборя с буйния си нрав.

Няма да забравя какво стана една вечер, докато се прибирах към къщи. Група младежи от друга банда, с които преди бяхме врагове, ме нападна и водачът ме удари, крещейки: „Защити се!“ В този момент бързо се помолих на Йехова да ми даде сили да издържа нападението. Макар че имах силно желание да отвърна, успях да се измъкна. На другия ден срещнах водача на бандата и усетих как в мене се надига гняв. Но отново помолих Йехова да ми помогне да проявя самоконтрол. За моя изненада момчето дойде при мене и каза: „Прости ми за случилото се вчера. Истината е, че искам да стана като тебе. Искам да изучавам Библията.“ Много се радвам, че успях да овладея гнева си! Благодарение на това той също започна да изучава.

За съжаление останалите членове на семейството ми спряха да изучават Библията. Аз обаче твърдо реших, че ще продължа и че няма да допусна нищо да ми попречи. Знаех, че общуването с Божия народ ще излекува емоционалните ми рани и ще ми даде семейството, от което се нуждая. Продължих да напредвам духовно и през 1991 г. се покръстих като Свидетел на Йехова.

Бях огорчен, властен и агресивен. Но Божието Слово напълно промени живота ми. Сега споделям библейското послание с всеки, който иска да слуша. Вече 23 години имам възможността да служа целодневно на Йехова.

Известно време бях доброволен служител в клона на Свидетелите на Йехова в Мексико. Там се запознах с Клаудия — много енергична християнка, с която се оженихме през 1999 г. Колко благодарен съм на Йехова, че ме благослови с такава лоялна помощничка!

Известно време служихме в сбор, в който събранията се провеждаха на мексикански жестомимичен език, и помагахме на глухите хора да учат за Йехова. По–късно бяхме поканени да се преместим в Белиз, за да разговаряме за Библията с хората там. Въпреки че тук водим прост начин на живот, имаме всичко необходимо да сме щастливи. Не бихме го заменили за нищо.

След време майка ми отново започна да изучава Библията и се покръсти. Освен това по–големият ми брат, жена му и двете им деца също станаха Свидетели на Йехова. Някои от старите ми приятели, с които съм споделял посланието за Царството, сега също служат на Йехова.

За съжаление някои от роднините ми загинаха, тъй като не промениха агресивния си характер. Ако бях последвал примера им, вероятно същото щеше да се случи и с мене. Благодарен съм на Йехова, че ме привлече към себе си и към служителите си, които търпеливо и любещо ме научиха да прилагам библейските принципи в живота си.