Роден съм в едно село в Саксония в бившата Германска демократична република (ГДР). Израснах в топла и сърдечна семейна среда и родителите ми внедриха в мене високи морални ценности. За повечето хора в Саксония религията не беше важна, защото ГДР беше комунистическа държава. А за мене Бог не съществуваше. През първите 18 години от живота ми две идеологии оформяха мисленето ми — атеизмът и комунизмът.

Какво ми харесваше в комунизма? Идеята за равенство между хората. Вярвах също, че всички притежания трябва да се разпределят поравно, за да няма прекалено богати и прекалено бедни хора. Затова станах член на една комунистическа младежка организация. Когато бях на 14 години, работих много по един екологичен проект за рециклиране на хартиени отпадъци. Властите в местния град Ауе бяха много благодарни за усилията ми и ме наградиха. Макар и толкова млад, се запознах с някои от най–видните политици в ГДР. Смятах, че съм си поставил правилните цели и че ми предстои светло бъдеще.

Изведнъж обаче всичко рухна. През 1989 г. Берлинската стена падна, а с нея и комунистическият блок в Източна Европа. Разочарованията не спряха дотам. Скоро разбрах, че в ГДР е имало много несправедливост. Например хората, които не са подкрепяли комунизма, са били третирани като граждани второ качество. Умът ми не го побираше! Нали ние комунистите вярвахме, че всички хора са равни? Нима комунизмът беше само илюзия? Бях обзет от силно безпокойство.

Затова реших да се насоча към музиката и рисуването. Тъй като имах възможност да уча в музикално училище с перспективата да вляза в университет, мечтаех за кариера на музикант и художник. Изоставих моралните ценности, на които бях учен като дете. Сега важното беше да се забавлявам, което включваше да излизам с няколко момичета едновременно. Но музиката, изкуството и животът без ограничения не намалиха безпокойството ми. Дори в картините ми личеше болезнен страх. Какво криеше бъдещето? Какъв беше смисълът на живота?

 Когато накрая намерих отговорите, които търсех, бях поразен. Една вечер в училище с някои съученици обсъждахме бъдещето. Манди *, която беше Свидетелка на Йехова, ме насочи в правилната посока, като каза: „Андреас, ако искаш да намериш отговор на въпросите си за живота и бъдещето, потърси внимателно в Библията.“

Бях скептичен, но и любопитен. В крайна сметка любопитството надделя. Манди ми каза да прочета Даниил, 2 глава, и пророчеството в нея ми направи силно впечатление. В него се описват редица световни сили, които ще управляват чак до наши дни. Манди ми показа и други библейски пророчества за бъдещето. Най–накрая получих отговор на въпросите си! Но кой беше записал тези пророчества и кой може да предсказва бъдещето толкова точно? Възможно ли беше все пак Бог да съществува?

Манди ме свърза с Хорст и Ангелика, семейство Свидетели, които ми помогнаха да разбера по–добре Божието Слово. Бързо ми стана ясно, че Свидетелите на Йехова са единствената религия, която последователно използва личното име на Бога, Йехова, и насочва вниманието към него. (Псалм 83:18; Матей 6:9) Научих, че Бог дава на хората възможността да живеят завинаги в рай на земята. В Псалм 37:9 се казва: „Онези, които се надяват на Йехова, ще наследят земята.“ Хареса ми, че тази възможност е предоставена на всеки, който се старае да живее според Божиите стандарти за поведение, описани в Библията.

На мене обаче не ми беше лесно да се променя и да живея в съгласие с Библията. Успехът като музикант и художник ме беше възгордял, затова първо трябваше да се науча на смирение. Не ми беше лесно също да прекратя неморалния си начин на живот. Много съм благодарен на Йехова, че е търпелив и милостив към хората, които полагат усилия да прилагат библейските принципи.

Комунизмът и атеизмът оформяха мисленето ми до 18–ата ми година, а оттогава насам Библията ме преобразява. Онова, което научих, намали безпокойството ми за бъдещето и придаде смисъл на живота ми. През 1993 г. се покръстих като Свидетел на Йехова, а през 2000 г. се ожених за една пламенна Свидетелка на име Табита. Отделяме колкото се може повече време да помагаме на другите да се запознаят с Библията. Мисленето на много от хората, които срещаме, е силно повлияно от комунизма и атеизма, както беше и с мене. Носи ми голямо удовлетворение да им показвам как да опознаят Йехова.

Когато започнах да изучавам със Свидетелите, родителите ми бяха ужасени. Впоследствие обаче видяха положителното влияние, което ми оказва общуването с тях. Много съм щастлив, че сега родителите ми четат Библията и посещават събранията на Свидетелите на Йехова.

С Табита имаме хубав брак, защото се стараем да следваме библейските съвети за семейните двойки. Например, като спазваме съвета да сме си верни, заздравяваме брака си. (Евреи 13:4)

Вече не ме е страх от живота и не се безпокоя за бъдещето. Част съм от световно духовно семейство, в което царят истински мир и единство. В него всеки се държи с другия като с равен. Цял живот съм вярвал в това и съм се стремял да го постигна.