ВЯРАТА има огромна сила. Например, въпреки че Сатана иска да ни убие духовно, вярата ни помага „да угасим всички горящи стрели на Злия“. (Еф. 6:16) С вяра можем да се изправим срещу подобни на планини проблеми. Исус казал на последователите си: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, ще кажете на тази планина ‘Премести се оттук там’, и тя ще се премести.“ (Мат. 17:20) Тъй като това качество може да ни укрепи духовно, ще е добре да разгледаме следните въпроси: Какво е вярата? Каква е връзката между сърцето ни и вярата? Как да укрепим вярата си? В кого трябва да вярваме? (Рим. 4:3)

Вярата е нещо повече от това да вярваме или да приемем, че записаното в Библията е истина, понеже дори „демоните вярват [че Бог съществува] и треперят от страх“. (Як. 2:19) Какво тогава е вярата?

Определението, което Библията дава за това качество, се състои от две части. Първо, „вярата е увереното очакване на онова, за което се надяваме“. (Евр. 11:1а) Ако имаш вяра, ти си твърдо убеден, че всичко, каквото казва Йехова, е истина и ще се изпълни. Например Йехова казал на израилтяните: „Ако можете да развалите договора ми с деня и договора ми с нощта, за да не настъпват денят и нощта навреме, тогава ще можете да развалите и договора ми с моя служител Давид.“ (Йер. 33:20, 21) Опасявал ли си се някога, че Слънцето ще спре да изгрява и да залязва и така повече няма да настъпва ден и нощ? Ако не се съмняваш във физичните закони, които карат Земята да се върти около оста си и около Слънцето, трябва ли да се съмняваш, че Създателят на тези закони може да изпълни думите си? Разбира се, че не! (Иса. 55:10, 11; Мат. 5:18)

Второ, вярата е „ясното доказателство за действителни неща, които не се виждат“. (Евр. 11:1б) Представи си, че едно дете те пита: „Откъде знаеш, че има въздух?“ Въпреки че никога не си виждал въздуха, вероятно ще помогнеш на детето да разсъждава върху наличните доказателства — дишането, резултатите от вятъра и т.н. Щом се убеди в доказателствата, детето приема съществуването на нещо, което е невидимо за него. По подобен начин вярата се основава на солидни доказателства. (Рим. 1:20)

Тъй като вярата се основава на доказателства, за да имаме вяра, трябва първо да получим „точно познание за истината“. (1 Тим. 2:4) Но това не е достатъчно. Апостол Павел писал: „Със сърцето си човек проявява вяра“. (Рим. 10:10) Трябва не само да вярваме в истината, но и да я ценим. Само тогава ще имаме желание да проявяваме вяра, тоест да  постъпваме според истината. (Як. 2:20) Човек, който не е искрено признателен за истината, може да отхвърля дори убедителни доказателства, ако упорито държи на собствените си идеи или оправдава плътските си желания. (2 Пет. 3:3, 4; Юда 18) Ето защо в библейски времена не всички, които видели чудеса, развили вяра. (Чис. 14:11; Йоан 12:37) Божият свети дух произвежда това качество само в хората, чиито сърца обичат истината, а не лъжата. (Гал. 5:22; 2 Сол. 2:10, 11)

Сред онези, които имали забележителна вяра, бил цар Давид. (Евр. 11:32, 33) Но не всички в семейството му имали такава вяра. Да помислим например за най–големия му брат Елиав. Когато Давид се заинтригувал от предизвикателството, отправено от Голиат към Израил, Елиав му приписал лоши подбуди. Така той показал, че му липсва вяра. (1 Царе 17:26–28) Никой не се ражда с вяра, нито я наследява от родителите си. Следователно вярата на Давид била резултат от личните му отношения с Бога.

В 27 псалм Давид разкрил как развил толкова силна вяра. (1 стих) Той размишлявал върху миналите си преживявания и какво бил направил Йехова с враговете му. (2, 3 стих) Давид дълбоко ценял уредбата на Йехова за поклонение. (4 стих) Покланял се на Бога в светия шатър заедно с братята си по вяра. (6 стих) Искрено се обръщал към Йехова в молитва. (7, 8 стих) Давид също искал да бъде учен на Божиите пътища. (11 стих) Вярата била толкова важно качество за него, че той реторично попитал: „Какво щеше да стане с мене, ако не вярвах?“ (13 стих)

Можеш да имаш вяра като тази на Давид, ако развиваш нагласата и навиците, описани в 27 псалм. Тъй като вярата се основава на точно познание, колкото повече изучаваш Библията и основаните на нея издания, толкова по–лесно ще ти бъде да проявяваш този аспект на плода на Божия дух. (Пс. 1:2, 3) Когато изучаваш, отделяй време да размишляваш. Размисълът е почвата, в която расте признателността. Колкото повече расте признателността ти към Йехова, толкова повече ще се увеличава и желанието ти да проявяваш вяра, като му принасяш поклонение на събранията и изявяваш надеждата си пред другите. (Евр. 10:23–25) Проявяваме вярата си и като продължаваме „да се молим и не се отказваме“. (Лука 18:1–8) Затова „се моли непрестанно“ на Йехова, разчитайки, че „той е загрижен“ за тебе. (1 Сол. 5:17; 1 Пет. 5:7) Вярата ни подбужда към действия, а действията, от своя страна, укрепват вярата ни. (Як. 2:22)

Вечерта преди да умре, Исус казал на учениците си: „Вярвайте в Бога, вярвайте и в мене.“ (Йоан 14:1) Следователно трябва да проявяваме вяра не само в Йехова, но и в Исус. Как можеш да проявяваш вяра в Исус? Нека разгледаме три начина.

Първо, гледай на откупа като на дар от Бога лично за тебе. Апостол Павел казал: „Живея чрез вярата в Божия син, който прояви любов към мене и предаде себе си заради мене.“ (Гал. 2:20) Да проявяваш вяра в Исус, означава да си твърдо убеден, че откупът важи за тебе, че е основата за прошка на твоите грехове, че дава на тебе надеждата за вечен живот и е най–голямото доказателство за Божията любов към тебе. (Рим. 8:32, 38, 39; Еф. 1:7) Това ще ти помага да овладяваш отрицателните мисли за себе си. (2 Сол. 2:16, 17)

Второ, приближавай се до Йехова в молитва въз основа на Исусовата жертва. Заради откупа можем да се молим на Йехова „със свобода на изказа, за да намерим състрадание и незаслужена милост, когато се нуждаем от помощ“. (Евр. 4:15, 16; 10:19–22) Молитвата укрепва решимостта ни да устояваме на изкушението да вършим грях. (Лука 22:40)

Трето, бъди послушен на Исус. Апостол Йоан писал: „Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не е послушен на Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“ (Йоан 3:36) Обърни внимание, че Йоан противопоставил проявата на вяра на непослушанието. Следователно човек проявява вяра в Исус, като му е послушен. Ние сме послушни на Исус, като изпълняваме „закона на Христос“, тоест всичко, което той поучавал и заповядал. (Гал. 6:2) Показваме послушанието си и като следваме ръководството, което той осигурява чрез „верния и разумен роб“. (Мат. 24:45) Ако си послушен на Исус, ще имаш силите да се справиш с подобните на бури трудности в живота си. (Лука 6:47, 48)

Веднъж един мъж извикал към Исус: „Имам вяра! Помогни ми там, където не ми достига вяра!“ (Мар. 9:24) Той имал известна вяра, но скромно признал, че се нуждае от още. Подобно на него всички ние в определен момент ще се нуждаем от повече вяра. И можем още сега да укрепваме вярата си. Както видяхме, за тази цел трябва да изучаваме Библията и да размишляваме върху нея, което ще увеличи признателността ни към Йехова. Вярата ни ще става по–силна и когато заедно със събратята си се покланяме на Йехова, публично изявяваме надеждата си и постоянстваме в молитва. Освен това, като „изграждаме себе си върху своята най–свята вяра“, получаваме най–голямата награда — „оставаме в Божията любов“. (Юда 20, 21)