1. Какво е дал Йехова на всеки от верните си служители?

ЙЕХОВА любещо е дал на всеки от верните си служители място в своя сбор. Въпреки че ролята ни е различна, ние сме ценни и се нуждаем един от друг. Апостол Павел ни помага да научим този важен урок. Как?

2. Според Ефесяни 4:16 защо е важно да се ценим помежду си и да си сътрудничим?

² Както четем в основния стих на статията, Павел подчертал, че никой Божи служител не бива, един вид, да казва на друг „Не си ми нужен“. (1 Кор. 12:21) За да има мир в сбора, трябва да се ценим помежду си и да си сътрудничим. (Прочети Ефесяни 4:16.) Ако сме единни, сборът ще процъфтява и ще се изгражда в любов.

3. Какво ще разгледаме в тази статия?

³ В кои отношения можем да проявяваме уважение към другите християни в сбора? В статията първо ще разгледаме как старейшините да оказват почит помежду си, след това как всички да покажем, че ценим неженените братя и сестри, и накрая как можем да проявяваме уважение към онези, които не говорят добре нашия език.

4. Кой съвет на Павел, записан в Римляни 12:10, е необходимо да прилагат старейшините?

⁴ Всички старейшини в сбора са назначени чрез светия дух на Йехова, но имат различни дарби и способности. (1 Кор. 12:17, 18) Някои са получили това назначение наскоро и са сравнително неопитни. Други имат ограничения заради напреднала възраст или влошено здраве. Никой старейшина обаче не бива да смята друг за ненужен. Необходимо е всички да прилагат съвета на Павел в Римляни 12:10. (Прочети.)

5. Как старейшините показват уважение помежду си и защо е важно да го правят?

⁵ Старейшините показват уважение помежду си, като се изслушват внимателно. Това е особено важно, когато старейшинското тяло се събира да обсъжда сериозни въпроси. Защо? Обърни внимание какво се казва в броя на „Стражева кула“ от 1 октомври 1988 г. (англ.): „Старейшините признават, че посредством светия дух Христос може да припомни на всеки старейшина библейския принцип, нужен за справяне с някаква ситуация или за вземане на важно решение. (Деян. 15:6-15) Никой от старейшинското тяло не притежава монопол върху светия дух.“

6. Как старейшините могат да са единни и как това ще е от полза за сбора?

⁶ Старейшината, който уважава другите старейшини, не всеки път първи взема думата на заседанията. Той не доминира в обсъжданията и не смята, че е винаги прав. Вместо това изразява мнението си скромно и смирено и изслушва внимателно другите. И което е по-важно, той с готовност споделя библейски принципи и следва напътствията на „верния и разумен роб“. (Мат. 24:45-47)  Ако старейшините провеждат обсъжданията си в атмосфера на любов и уважение, Божият свети дух ще е с тях и ще ги насочва към решения, които ще укрепват сбора. (Як. 3:17, 18)

7. Какво мислел Исус за безбрачието?

⁷ Освен семейства със и без деца в сбора има и много неженени братя и сестри. Как трябва да гледаме на тях? Забележи какво мислел Исус за безбрачието. По време на земната си служба той останал несемеен и посветил времето и вниманието си на своето назначение. Исус не учел, че е задължително човек да се ожени или да остане неженен, но казал, че някои християни ще решат да не се женят. (Мат. 19:11, 12) Той уважавал несемейните и не смятал, че отстъпват по нещо на другите или че животът им е непълноценен.

8. Към какво Павел насърчил християните според 1 Коринтяни 7:7-9?

⁸ Подобно на Исус апостол Павел останал несемеен по време на службата си. Той не казал, че е погрешно човек да се ожени, но признал, че това е личен въпрос. Все пак насърчил християните да помислят дали не могат да служат на Йехова като неженени. (Прочети 1 Коринтяни 7:7-9.) Несъмнено Павел не гледал отвисоко на несемейните. Всъщност той възложил на Тимотей, млад неженен брат, отговорни задачи. * (Флп. 2:19-22) Очевидно тогава не би било правилно да съдим за способностите на един брат въз основа на семейното му положение. (1 Кор. 7:32-35, 38)

9. Какво можем да кажем за брака и безбрачието?

⁹ Исус и Павел не твърдели, че християните трябва или не трябва да се женят. Какво тогава да кажем за брака и безбрачието? „Стражева кула“ от 1 октомври 2012 г. съдържа следното хубаво обяснение: „В действителност и бракът, и безбрачието са дарове от Бога. ... Йехова не смята безбрачието за причина за срам или печал.“ Така че е  важно да зачитаме мястото на несемейните братя и сестри в сбора.

10. Как да проявяваме уважение към неженените братя и сестри?

¹⁰ Как да проявяваме уважение към чувствата и обстоятелствата на неженените братя и сестри? Добре е да помним, че някои от тях са взели решение да останат неженени. Други искат да се оженят, но просто не са намерили подходящия човек. А трети са загубили брачния си партньор в смъртта. Независимо от ситуацията трябва ли хората в сбора да питат несемейните защо не се женят и да им предлагат помощ да си намерят партньор? Разбира се, някои може да поискат такава помощ, но в случай че не са го направили, как биха се почувствали, ако им я предлагаме? (1 Сол. 4:11; 1 Тим. 5:13) Да обърнем внимание на изказвания на верни несемейни братя и сестри.

11-12. Какво може да обезсърчи несемейните?

¹¹ Според един неженен окръжен надзорник, който се справя добре на назначението си, има много предимства от безбрачието. Но той отбелязва, че е обезсърчително, когато добронамерени братя и сестри го питат защо не е женен. Един бетелов служител споделя: „Понякога братята и сестрите се държат така, сякаш сме за съжаление. Затова може да изглежда, че безбрачието е товар, а не дар.“

¹² Една сестра, която служи в Бетел, казва: „Някои вестители си мислят, че всички несемейни си търсят партньор и гледат на всяко събиране като на възможност да си намерят. Веднъж пътувах служебно до друг град в страната и пристигнах в ден, в който вечерта имаше събрание. Сестрата, при която нощувах, ми каза, че в сбора има двама братя на моята възраст. Тя ме увери, че не се опитва да ме сватосва, но щом влязохме в Залата на Царството, ме заведе при двамата братя да се запозная с тях. Излишно е да казвам колко беше неловко и за трима ни.“

13. Примерът на кого насърчава една неомъжена сестра?

¹³ Друга сестра от Бетел отбелязва: „Познавам пионери, които вече много години са несемейни. Те са стабилни, целеустремени, жертвоготовни, щастливи и помагат много на сбора. Освен това гледат уравновесено на безбрачието си — не се смятат за нещо повече от другите, понеже са неженени, нито се чувстват ощетени, защото нямат партньор и деца.“ Прекрасно е да си в сбор, в който всички те уважават и ценят. Нямаш чувството, че те съжаляват или ти завиждат, че те пренебрегват или те издигат на пиедестал. Просто знаеш, че имаш място там.

14. Как да покажем, че уважаваме неженените?

¹⁴ Неженените братя и сестри ще са признателни, ако ги ценим заради хубавите им качества, а не заради семейното им положение. Вместо да ги съжаляваме, нека мислим за тяхната вярност. Така те никога няма да имат чувството, че им казваме: „Не сте ми нужни.“ (1 Кор. 12:21) Те ще са сигурни, че ги уважаваме и ценим мястото им в сбора.

15. Какви промени са направили някои, за да разширят службата си?

¹⁵ През последните години много вестители са си поставили за цел да научат чужд език, за да разширят службата си. Затова е било необходимо да направят промени. От сбор, в който се говори майчиният им език, те са се преместили в другоезичен сбор, където има по-голяма нужда от вестители на Царството. (Деян. 16:9) Това е лично решение, което тези християни са взели за напредъка на интересите на Царството. Въпреки че може да отнеме години да усвоят новия език, те помагат много на сбора и с хубавите си качества и опит го укрепват и стабилизират. Ние ценим тези жертвоготовни братя и сестри!

16. Въз основа на какво старейшините преценяват дали един брат може да служи като старейшина или помощник-служител?

¹⁶ Старейшините няма да се въздържат да препоръчат един брат да служи като старейшина или помощник-служител просто защото все още не говори гладко езика на сбора. Те ще преценят дали братът отговаря на библейските изисквания за старейшините и помощник-служителите и няма да се съсредоточават върху това дали говори добре езика на местния сбор. (1 Тим. 3:1-10, 12, 13; Тит 1:5-9)

17. Какви решения трябва да вземат някои семейства, които се преместват в друга страна?

¹⁷ Някои християнски семейства са се преместили в друга страна, за да търсят работа или убежище. В такъв случай децата може да получават образование на официалния език в страната. Може да е нужно родителите също да научат този език, за да си намерят работа. А ако има сбор или група на майчиния им език? Къде семейството трябва да ходи на събрание — в сбор на официалния език в страната или на родния си език?

18. В хармония с Галатяни 6:5 как да проявим уважение към решението на главата на семейството?

¹⁸ Главата на семейството трябва да реши кой сбор ще посещават. Тъй като това е личен въпрос, той ще вземе предвид какво е най-доброто за всички. (Прочети Галатяни 6:5.) Каквото и да е решението му, ние трябва да го уважим и да приемем семейството като ценна част от сбора. (Рим. 15:7)

19. Какво трябва да обмисли внимателно главата на семейството?

¹⁹ В някои случаи семейството е в сбор на родния си език, но децата не  владеят добре този език. Ако сборът е в област, където се говори официалният език на страната, на децата може да им е трудно да разбират събранията и да напредват духовно. Защо? Защото в училище използват официалния език, а не езика на родителите си. В такъв случай главата на семейството трябва да се моли и да обмисли внимателно как да помогне на децата си да се приближават до Йехова и до народа му. Той ще трябва или да им помогне да научат родния си език, или да премести семейството си в сбор, чийто език децата разбират добре. Каквото и да реши главата на семейството, сборът, който той избере, трябва да приеме семейството радушно и да го уважава.

20. Как да покажем, че уважаваме братята и сестрите, които учат друг език?

²⁰ Поради всички изредени причини в много сборове има братя и сестри, които полагат усилия да научат друг език. На тях може да им е трудно да изразяват мислите си, но ако не се съсредоточаваме върху езиковите им умения, ще виждаме любовта им към Йехова и желанието им да му служат. Така дълбоко ще ги ценим и уважаваме и няма, един вид, да им казваме „Не сте ми нужни“ просто защото не говорят гладко нашия език.

21-22. Каква чудесна привилегия имаме?

²¹ Йехова ни е дал чудесната привилегия да имаме място в неговия сбор. Независимо дали сме мъже, или жени, семейни или несемейни, млади или стари, дали говорим добре един език, или не, ние сме скъпоценни за Йехова и за събратята си. (Рим. 12:4, 5; Кол. 3:10, 11)

²² Нека продължаваме да прилагаме прекрасните поуки, които си извлякохме от примера на Павел за човешкото тяло. Така ще ценим още повече своето място и мястото на другите в сбора на Йехова.