1. Защо Павел подканил евреите да се насърчават взаимно, „и то още повече“?

ЗАЩО трябва да полагаме все повече усилия да насърчаваме другите? Апостол Павел посочил причината в писмото си до евреите. Той писал: „Нека мислим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела, без да пренебрегваме общите ни събирания, какъвто навик са придобили някои, но да се насърчаваме взаимно, и то още повече, като виждаме, че денят наближава.“ (Евр. 10:24, 25) Само след 5 години християните в Йерусалим щели да разберат, че „денят на Йехова“ наближава и че е време да избягат от града, както им казал Исус. (Деян. 2:19, 20; Лука 21:20–22) Този „ден на Йехова“ настъпил през 70 г., когато римляните изпълнили присъдата на Йехова срещу Йерусалим.

2. Защо днес трябва още повече да мислим как да се насърчаваме взаимно?

² Днес имаме всички основания да вярваме, че великият и вдъхващ силен страх „ден на Йехова“ е близо. (Йоил 2:11)  Пророк Софония казал: „Великият ден на Йехова е близо. Близо е и много бърза.“ (Соф. 1:14) Това пророческо предупреждение се отнася и за нашето време. Предвид наближаването на „деня на Йехова“, Павел ни казва да „мислим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела“. (Евр. 10:24) Следователно трябва още повече да се интересуваме от нашите братя, за да можем да ги насърчаваме, когато е необходимо.

3. Какво казал Павел за насърчението? (Виж илюстрацията в началото.)

³ „Тревогите потискат сърцето на човека, а добрата дума го развеселява.“ (Пр. 12:25) Това важи за всички ни. От време на време всички имаме нужда да чуем няколко окуражителни думи. Павел показал, че дори онези, които носят отговорността да насърчават другите, също се нуждаят от насърчение. Той писал на християните в Рим: „Много искам да ви видя, за да ви дам от духовните дарове, така че да бъдете укрепени, или по–скоро, да се насърчим взаимно, всеки чрез вярата на другия — вие чрез моята и аз чрез вашата.“ (Рим. 1:11, 12) Наистина самият Павел, който много насърчавал другите, понякога имал нужда да бъде укрепен. (Прочети Римляни 15:30–32.)

4, 5. Кого можем да насърчим днес и защо?

⁴ Онези, които проявяват самопожертвователен дух днес, заслужават похвала. Сред тях са верните пионери, мисионери, бетелови служители, окръжни надзорници и техните съпруги, както и работещите в отдалечените преводачески офиси. Всички те правят жертви, за да посвещават повече време на святата служба. Ето защо трябва да ги насърчаваме. Тези, които обичат целодневната служба, но поради различни причини е трябвало да я прекратят, също биха се радвали да получат насърчение.

⁵ Насърчение заслужават и братята и сестрите, които остават неженени, защото искат да следват съвета да се оженят само за човек, който е „в единство с Господаря“. (1 Кор. 7:39) Подобно на тях трудолюбивите съпруги се радват да чуват укрепващи думи от съпрузите си. (Пр. 31:28, 31) Християните, които остават верни въпреки преследване или болест, също се нуждаят от насърчение. (2 Сол. 1:3–5) Йехова и Христос утешават всички тези верни служители. (Прочети 2 Солунци 2:16, 17.)

6. Каква е ролята на старейшините според Исаия 32:1, 2?

⁶ Прочети Исаия 32:1, 2. В тези трудни времена Исус Христос осигурява насърчение и ръководство на потиснатите и обезкуражените чрез „князете“, старейшините от помазаните му братя и „другите овце“. Старейшините не са „господари“ на вярата на братята си, но „съдействат“ на тяхната радост. (2 Кор. 1:24)

7, 8. Как старейшините могат да укрепват другите освен чрез думите си?

⁷ Апостол Павел е хубав пример за старейшините. Той писал на християните в Солун, които понасяли преследване: „Като изпитвахме нежна привързаност към вас, ни беше приятно да ви предадем не само Божията добра новина, но и своите души, защото ви обикнахме.“ (1 Сол. 2:8)

 ⁸ Показвайки, че не винаги ще е достатъчно просто да кажат нещо насърчително, Павел подканил старейшините от Ефес: „Трябва да помагате на слабите и да помните думите, казани от Господаря Исус: ‘Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.’“ (Деян. 20:35) Апостолът бил готов не само да насърчава братята си, но и да „изразходва всичко и да бъде изразходван докрай“ за тях. (2 Кор. 12:15) Също като него старейшините трябва да насърчават и утешават братята си не само с думи, но и с дела. Така ще покажат искрената си загриженост към тях. (1 Кор. 14:3)

9. Как старейшините могат да дадат съвет по насърчителен начин?

⁹ В някои случаи, за да укрепят някого, старейшините може да се наложи да дадат съвет. От Библията те могат да научат как да направят това по насърчителен начин. Исус оставил забележителен пример в това отношение след смъртта и възкресението си. Той трябвало да даде строги съвети на някои сборове в Мала Азия като Ефес, Пергам и Тиатир. Как подходил? Той първо сърдечно ги похвалил. (Откр. 2:1–5, 12, 13, 18, 19) Исус казал на сбора в Лаодикия: „Аз порицавам и поправям всички, които обичам. Затова прояви пламенност и се разкай!“ (Откр. 3:19) Ще е добре старейшините да подражават на Христовия пример, когато се налага да съветват някого.

10. Как всеки от нас може да укрепва другите?

¹⁰ Не само старейшините имат отговорността да насърчават другите. Павел подканил всички християни да говорят „добри думи, с които да укрепват другите според нуждата и които да носят полза“. (Еф. 4:29) Всеки от нас трябва да забелязва от какво се нуждаят околните. Павел посъветвал християните от еврейски произход: „Укрепете отслабналите  ръце и безсилните колене и продължавайте да изправяте пътищата за своите крака, така че каквото е куцо, да не се изкълчи, но да бъде излекувано.“ (Евр. 12:12, 13) Всички ние, включително и младежите, можем да насърчаваме другите с думите си.

11. Каква помощ получила Марта, когато била в депресия?

¹¹ Сестра Марта *, която в миналото била в депресия, пише: „Един ден, след като се молих за насърчение, срещнах възрастна сестра, която прояви към мене любов и състрадание, от които особено се нуждаех в този момент. Тя сподели с мене как се е борила с подобно изпитание и после не се чувствах сама.“ Вероятно възрастната сестра дори не осъзнавала колко добре ще повлияят думите ѝ на Марта.

12, 13. Как можем да приложим съвета от Филипяни 2:1–4?

¹² Павел дал следния съвет на всички членове на сбора във Филипи: „Ако сред вас има някакво насърчение в Христос, някаква утеха в любовта, някакво единство в духа, някаква нежна привързаност и състрадание, то направете радостта ми пълна, като бъдете обединени в мисленето и изпитвате една и съща любов, като сте единодушни, единомислени, като не правите нищо, подтиквани от свадливост или от суетност, но смирено смятате, че другите ви превъзхождат, като сте загрижени не само за себе си, но и за другите.“ (Флп. 2:1–4)

¹³ Да, всички ние трябва да сме загрижени за своите братя и сестри и да ги насърчаваме, като им осигуряваме „утеха в любовта“ и проявяваме към тях „нежна привързаност и състрадание“.

14. Какво може да е източник на насърчение?

¹⁴ Може да е много насърчително да научим за верността на някого, на когото сме помогнали в миналото. Така било и с апостол Йоан, който писал: „За мене няма по–голяма причина за благодарност от това да чувам, че децата ми живеят според истината.“ (3 Йоан 4) Много пионери ще потвърдят, че се радват, когато чуват, че някои от онези, на които преди години са помогнали да приемат истината, остават верни и може би дори също пионерстват. А ако един пионер е обезсърчен, можем да го утешим, като просто му напомним за радостни моменти от миналото.

15. Как може да насърчим онези, които служат вярно?

¹⁵ Много окръжни надзорници споделят, че те и съпругите им се насърчават, когато получат дори малка благодарствена картичка след посещението си в някой сбор. По същия начин се чувстват старейшините, мисионерите, пионерите и членовете на бетеловото семейство, когато другите изразяват благодарност за вярната им служба.

16. С какво малко нещо можеш да насърчиш някого?

¹⁶ Дали ако не си толкова общителен, това означава, че не можеш да насърчаваш другите? Съвсем не. Може да насърчиш някого дори с нещо малко, например като при поздрав му се усмихнеш сърдечно. Ако той не ти отвърне с усмивка, е възможно да има проблем и би могъл да го утешиш, като просто го изслушаш. (Як. 1:19)

17. Каква помощ получил един млад брат в труден период?

 ¹⁷ Млад брат на име Анри бил много потиснат, когато някои негови близки роднини, включително баща му, който бил уважаван старейшина, напуснали истината. Той бил насърчен от окръжния надзорник, който го извел на кафе и го предразположил да излее чувствата си. Анри осъзнал, че единственият начин да помогне на семейството си да се върне в истината, е самият той да остане верен. Много утешителни за него били 46 псалм, Софония 3:17 и Марко 10:29, 30.

18. а) Какво казал Соломон за насърчението? б) Какво предложение дал Павел?

¹⁸ Случилото се с Марта и Анри показва, че можем да насърчим брат или сестра, които се нуждаят от утеха. Цар Соломон писал: „Думата, казана навреме — колко е добра! Сияйният поглед весели сърцето и добрата вест укрепва костите.“ (Пр. 15:23, 30) Освен това можем да вдъхнем сили на някой унил, като му четем от „Стражева кула“ или от нашия уебсайт. Павел показал, че източник на насърчение може да бъде и да пеем заедно християнски песни. Той писал: „Продължавайте да се учите и взаимно да се подбуждате към действие с псалми, химни за Бога, възхитителни духовни песни, като пеете на Йехова в сърцата си.“ (Кол. 3:16; Деян. 16:25)

19. Защо взаимното насърчение ще става все по–важно и какво трябва да правим?

¹⁹ Взаимното насърчение ще става все по–важно с наближаването на „деня на Йехова“. (Евр. 10:25) Тогава нека прилагаме съвета, който Павел дал на събратята си: „Утешавайте се един другиго и се укрепвайте един другиго, точно както и правите.“ (1 Сол. 5:11)