КАК се чувстваш, когато получиш сърдечно писмо от добър приятел? Ученикът Тимотей получил такова писмо от апостол Павел, което днес е познато като библейската книга 2 Тимотей. Несъмнено той нямал търпение да намери тихо място, където да прочете какво му е написал скъпият му приятел. Може би Тимотей се питал: „Как ли е Павел? Дали не ми е дал някои съвети за назначението ми? Има ли препоръки как да подобря службата си и да помагам на другите?“ Както ще видим, Тимотей получил отговори на въпросите си и научил още много от ценното писмо. В тази статия ще разгледаме някои от полезните съвети в него.

Още от първите думи Тимотей можел да усети привързаността на Павел. Апостолът топло го нарекъл „обичан син“. (2 Тим. 1:2) Макар че вероятно бил над 30-годишен, когато около 65 г. получил писмото, Тимотей вече бил опитен старейшина. Той си бил сътрудничил с Павел повече от 10 години и бил научил много.

Колко ли се насърчил Тимотей, като прочел, че Павел вярно издържа изпитанията! Апостолът бил затворник в Рим и го очаквала смърт. (2 Тим. 1:15, 16; 4:6-8) Тимотей можел да прозре смелостта му в думите: „Издържам всичко.“ (2 Тим. 2:8-13) Подобно на младия мъж можем да черпим сили от забележителния пример на издръжливост на Павел.

Павел подканил Тимотей да цени назначението си в службата за Бога. Той му казал „да разпали като огън Божия дар“, който е приел. (2 Тим. 1:6) За „дар“ Павел използвал гръцката дума „ха̀ризма“, която главно означава незаслужен дар, нещо, получено безплатно. Тимотей получил този дар, когато бил избран за специално назначение в сбора. (1 Тим. 4:14)

Какво трябвало да направи с него? Изразът „да разпалиш като огън“ може да му е напомнил за огъня, пален вкъщи,  от който понякога оставали само тлеещи въглени. Те трябвало да се разровят, за да се възпламенят и да излъчват повече топлина. В един речник се казва, че гръцкият глагол „аназопирѐо“, използван от Павел, означава „да разгоря, да съживя, да възпламеня“, и в преносен смисъл „да се въодушевя отново за някаква дейност“. С други думи, апостолът посъветвал Тимотей: „Вложи сърце в назначението си!“ Същото трябва да правим и ние днес — да вършим пламенно службата си.

По-нататък в писмото от скъпия си другар Тимотей прочел друг съвет, който щял да му е от полза в службата му. Павел писал: „Чрез светия дух, който живее в нас, пази това скъпоценно нещо, което ти е поверено.“ (2 Тим. 1:14) Какво било поверено на Тимотей? В предишния стих Павел споменал „здравите думи“, тоест истината от Писанието. (2 Тим. 1:13) Тимотей трябвало да учи другите на истината както във, така и извън сбора. (2 Тим. 4:1-5) Освен това като старейшина, той бил назначен „да пасе Божието стадо“. (1 Пет. 5:2) Тимотей можел да пази това, което му е поверено — истината, която трябвало да поучава, — като разчита на светия дух и Словото на Йехова. (2 Тим. 3:14-17)

На нас днес също ни е поверена истината и трябва да я споделяме с другите в службата. (Мат. 28:19, 20) Можем да продължаваме да ценим това, което ни е поверено, като постоянстваме в молитва и редовно изучаваме Божието Слово. (Рим. 12:11, 12; 1 Тим. 4:13, 15, 16) Може би имаме допълнително назначение като старейшини или целодневни служители. Подобни привилегии би трябвало да ни смиряват и да ни помагат да осъзнаваме, че сме зависими от Бога. Така че ние пазим това, което ни е поверено, като го ценим и се осланяме на Йехова.

Назначенията на Тимотей не касаели само него. Ето защо Павел го подканил: „Онова, което чу от мене, ... предай на верни хора, които на свой ред ще са способни да учат други.“ (2 Тим. 2:2) Тимотей трябвало да се учи от християнските си братя и да споделя опита си с тях. Важно е всеки надзорник в сбора днес да се старае да прави същото. Добрият надзорник не пази ревниво за себе си знанията си за някаква работа, а ги предава на другите, така че и те да я усвоят. Той не се страхува, че ще го засенчат с повече познание или по-големи способности. Затова, вместо да им предава единствено най-основното за дадена задача, той им помага да имат добра преценка и прозрение, да напреднат духовно. По този начин обучените от него „верни хора“ ще са от по-голяма полза за сбора.

Без съмнение Тимотей ценял сърдечното писмо на Павел. Нищо чудно много пъти да е препрочитал полезните съвети в него и да е размишлявал как да ги прилага в назначението си.

И ние искаме да прилагаме тези съвети. Как? Като полагаме усилия да разпалим като огън дара си, да пазим онова, което ни е поверено, и да споделяме опита и знанията си с другите. По този начин, както Павел писал на Тимотей, ще „изпълним докрай службата си“. (2 Тим. 4:5)