Исус се научил на качества, които го направили добър сътрудник. Докато бил на земята, той дал чудесен пример в това отношение. Като се вгледаме в неговия пример, ще забележим 3 принципа, които ще ни помогнат да сме добри сътрудници и да допринасяме за единството.

Добрият сътрудник е смирен, цени другите и не се опитва да се изтъкне. Исус се научил на това от Баща си. Макар че единствено Йехова е достоен да се нарича Създател, той насочил вниманието към ролята на своя Син и сътрудник, което личи от думите му: „Да направим човек по нашия образ.“ (Бит. 1:26) Исус сигурно забелязал проявеното от Йехова смирение. (Пс. 18:35)

На земята Исус проявил подобно смирение. Когато получавал похвали, той отдавал заслугите на Този, който ги заслужавал. (Мар. 10:17, 18; Йоан 7:15, 16) Исус полагал усилия да запазва мира с учениците си и за него те били приятели, а не роби. (Йоан 15:15) Дори им дал урок по смирение, като им измил краката. (Йоан 13:5, 12-14) Подобно на него ние ценим нашите сътрудници и не поставяме  своите интереси пред техните. Можем да постигнем наистина много, ако си оказваме почит помежду си и не мислим кой ще получи заслугите. (Рим. 12:10)

Смиреният човек също признава, че намеренията се осъществяват „при множеството съветници“. (Пр. 15:22) Независимо какъв опит или способности имаме, трябва да помним, че няма човек, който знае всичко. Дори Исус признал, че има неща, които не знае. (Мат. 24:36) Той също се интересувал от мнението на несъвършените си ученици. (Мат. 16:13-16) Нищо чудно, че те се чувствали добре с него. По подобен начин, ако смирено помним ограниченията си и се вслушваме в идеите на другите, ще запазваме добрите си отношения с тях и ще успеем да осъществим намеренията си.

Особено важно е старейшините да подражават на Исус, когато си сътрудничат помежду си. Те трябва да помнят, че светият дух може да действа над всеки от старейшинското тяло. Ако се стараят на заседанията всички да се чувстват свободни да се изказват, заедно ще вземат решения в полза на сбора.

Добрият сътрудник е разумен, гъвкав и отстъпчив в отношенията си с другите. Исус несъмнено много пъти виждал Баща си да проявява разумност. Например Йехова го изпратил на земята да освободи хората от смъртното наказание, което заслужавали. (Йоан 3:16)

Когато било необходимо или подходящо, Исус бил отстъпчив. Например той помогнал на една финикийка, макар че бил изпратен при Израилевия дом. (Мат. 15:22-28) Освен това имал разумни очаквания към учениците си. След като близкият му приятел Петър се отрекъл публично от него, Исус бил готов да му прости и по-късно му възложил сериозни отговорности. (Лука 22:32; Йоан 21:17; Деян. 2:14; 8:14-17; 10:44, 45) Примерът на Исус ясно показва, че трябва да позволим нашата разумност „да  стане известна на всички“, като сме отстъпчиви. (Флп. 4:5)

Разумността ще ни подтиква и да се приспособяваме, така че да се сработваме с всякакви хора. Исус се разбирал толкова добре с другите, че завистливите му врагове го обвинили, че е „приятел на данъчните служители и грешниците“, които приели посланието му. (Мат. 11:19) Можем ли като Исус да успеем да се сработим с другите? Брат на име Луис, който си сътрудничил с най-различни братя и сестри в пътуващата служба и Бетел, казва: „Стараех се да гледам на съвместната ни работа като на градене на стена с несъразмерни камъни. С някои размествания накрая стената може да стане права. Опитвах се също да правя промени в себе си, за да допринасям за това.“ Само колко хубава нагласа!

Как можем да проявяваме дух на сътрудничество в сбора? Например, когато сме с групата си за проповедна служба. Може да излизаме на служба с вестители, които имат различни семейни отговорности от нашите или са на различна възраст. Можем ли да се опитаме да променим темпото си или вида служба, така че да им помогнем да имат повече радост?

Добрият сътрудник е „готов да споделя с другите“. (1 Тим. 6:18) Работейки с Баща си, Исус сигурно забелязал, че той не е потаен. Когато Йехова „подготвял небесата“, Исус „бил там“ и можел да се учи от него. (Пр. 8:27) След време самият Исус с радост споделил с учениците си „всичко, каквото бил чул от своя Баща“. (Йоан 15:15) В негово подражание ние също трябва да сме готови да предаваме на другите познанието и опита си. Несъмнено добрият сътрудник не би задържал за себе си нужна или полезна информация само за да има контрол. Той с готовност ще споделя хубавите неща, които е научил, с другите.

Можем също „да споделяме“ похвали със сътрудниците си. Нима, когато някой забележи усилията ни и искрено ни похвали, не се чувстваме добре? Исус отделял време да казва на другите добрите неща, които е видял в тях. (Сравни Матей 25:19-23; Лука 10:17-20.) Дори им казал, че ще вършат „по-големи“ дела от неговите. (Йоан 14:12) Вечерта преди смъртта си Исус похвалил верните си апостоли: „Вие останахте с мене в изпитанията ми.“ (Лука 22:28) Представи си как тези думи ги трогнали и ги подтикнали да действат! Ако и ние отделяме време да хвалим сътрудниците си, те със сигурност ще са по-радостни и вероятно по-продуктивни.

„От добрия сътрудник не се очаква да е съвършен — казва един брат на име Кайоди. — Вместо това той прави другите щастливи и улеснява работата им.“ Такъв сътрудник ли си? Защо не попиташ някого от братята и сестрите за мнението им? Ако те се радват да работят с тебе, както учениците на Исус се радвали да си сътрудничат с него, подобно на апостол Павел можеш да кажеш: „Съдействаме на вашата радост.“ (2 Кор. 1:24)