ТОВА бил ясен призив: „Вестители на Царството във Великобритания, пробудете се!“ („Информатор“ *, декември 1937 г., лондонско издание) Отрезвяващото подзаглавие гласяло „Без особен растеж през изминалото десетилетие“. Световният отчет на първа страница, обхващащ периода от 1928 до 1937 г., потвърдил този факт.

Защо проповедната дейност във Великобритания била в застой? Очевидно сборовете години наред поддържали една и съща рутина. Освен това местният клон бил решил, че в района на страната има място само за 200 пионери, които да проповядват в отдалечени райони, а не в сборовете. Ето защо клонът насърчил онези, които искат да станат пионери, да служат в други европейски страни, тъй като нямало достатъчно райони във Великобритания. Похвално е, че постепенно много пионери се преместили в други страни, като например Франция, въпреки че почти не знаели езика.

Статията в „Информатор“ от 1937 г. поставила цел за следващата година, която щяла да се окаже предизвикателство: един милион часа! Тази цел лесно можела да се постигне, ако вестителите отделяли по 15 часа на месец в службата, а пионерите по 110. Било предложено да се сформират групи, които да проповядват по 5 часа в определени дни, както и да се полагат усилия да се правят повторни посещения, особено вечер през седмицата.

Мнозина били развълнувани от това насърчение да увеличат службата. Хилда Паджет * разказала: „Това беше призив за действие от централата, за който много от нас копнееха и който донесе чудесни резултати.“ Сестра Уолис споделила: „Предложението да имаме определени дни, в които да прекарваме по 5 часа в службата, беше страхотно! Каква по–голяма радост от това да отделиш цял ден за службата за Господаря! ... Връщахме се уморени, но бяхме много щастливи.“ Младият Стивън Милър разбрал колко неотложна е проповедната дейност и откликнал на призива. Той искал да участва, докато има възможност. Стивън си спомнял как групи вестители с велосипеди прекарвали по цял ден в службата и през летните вечери пускали записи на доклади. Те пламенно участвали в информационните шествия с плакати и уличното свидетелстване със списания.

В „Информатор“ била публикувана също следната подкана: „Има нужда от 1000 пионери.“ Била въведена нова уредба, така че пионерите вече да не проповядват отделно от сбора, а заедно с вестителите, за да ги подкрепят и насърчават. „Много братя и сестри осъзнаха, че трябва да станат пионери — спомня си Джойс Елис. — Макар че тогава бях едва на 13 години, желанието ми беше да стана пионерка.“  Тя постигнала целта си през 1940 г., на 15–годишна възраст. Питър, който по–късно се оженил за Джойс, разбрал за призива и това го подбудило да започне да мисли за пионерска служба. През юни 1940 г., на 17–годишна възраст, той изминал с велосипед 105 км до Скарборо за новото си назначение като пионер.

Сирил и Кити Джонсън били типични самопожертвувателни пионери. Те решили да продадат дома и притежанията си, за да се издържат в целодневната служба. Сирил напуснал работа и след около месец двамата станали пионери. Той разказал: „Бяхме уверени, че постъпваме правилно. Направихме промените с готовност и голяма радост.“

След като броят на пионерите се увеличил значително, отговорните братя помислили по какви практични начини могат да ги подкрепят. Джим Кар, който през 1938 г. служил като зонов служител (днес окръжен надзорник), последвал напътствията да бъдат основани пионерски домове в градовете. Групи пионери били насърчени да живеят и да служат заедно, като така щели да имат по–малко разходи. В Шефилд те наели голяма къща, която била под надзора на отговорен брат. Местният сбор помогнал финансово и осигурил мебели. Джим отбелязал: „Всички се стараеха да допринасят за успеха.“ Десет пламенни пионери живеели там и поддържали добра духовна програма. Той добавил: „Всяка сутрин на закуска пионерите обсъждаха текста [за деня] и след това отиваха в своите райони в различни части на града.“

Вестители и пионери откликнали на призива, като постигнали целта от един милион часа за 1938 г. Всъщност отчетите показали увеличение във всяко отношение на проповедната служба. Само след 5 години броят на вестителите във Великобритания нараснал почти тройно. Насърчението да се наблегне на службата за Царството подготвило служителите на Йехова да издържат по време на предстоящата война.

Днес с наближаването на Божията война Армагедон редиците на редовните пионери във Великобритания отново се увеличават. През последните 10 години бяха достигнати нови върхове в броя на пионерите, като през октомври 2015 г. те наброяваха 13 224. Тези пионери са наясно, че целодневната служба е един от най–добрите начини да използваш живота си.