Защо не воюваме като израилтяните в древността?
„АКО някой от вас не отиде да се бие срещу Франция или Англия, всички ще умрете!“ — изкрещял един нацистки офицер на група Свидетели на Йехова през Втората световна война. Макар че наблизо чакали тежко въоръжени есесовски войници, никой от братята ни не се съгласил. Каква смелост! Примерът им добре илюстрира позицията ни като Свидетели на Йехова: ние не участваме във войните. Дори да ни заплашват със смърт, не заемаме страна в конфликтите на този свят.
Не всички, които се наричат християни, обаче споделят този възглед. Много от тях смятат, че трябва да защитават страната си. Те може да разсъждават така: „Израилтяните, които били Божият народ в древността, участвали във войни. Защо тогава християните днес да не го правят?“ Как бихме отговорили? Може да обясним, че ситуацията в древния Израил доста се различавала от ситуацията на Божия народ днес. Да разгледаме 5 разлики.
1. ВСИЧКИ БОЖИИ СЛУЖИТЕЛИ БИЛИ ОТ ЕДИН НАРОД
В миналото Йехова избрал за свои служители един народ — народа на Израил. Той нарекъл израилтяните свое „най-скъпоценно притежание измежду всички други народи“. (Из. 19:5) Освен това Бог им дал земя. Така че, когато им нареждал да воюват срещу други народи, те не нападали и не убивали свои събратя по вяра. a
Днес истинските поклонници са от „всички народи, племена, родове и езици“. (Откр. 7:9) Ако участваха във войни, щяха да се борят срещу свои събратя и дори да ги убиват.
2. ИЗРАИЛТЯНИТЕ ВОЮВАЛИ ПО ЗАПОВЕД НА ЙЕХОВА
В миналото Йехова решавал кога и защо израилтяните да отиват на война. Например той им наредил да изпълнят присъдата му над ханаанците, които се славели със своето поклонение към демони, отвратителна сексуална неморалност и жертвоприношения на деца. Йехова заповядал на израилтяните да премахнат лошото влияние от земята, която им бил обещал. (Лев. 18:24, 25) След като те се заселили в Обетованата земя, Бог понякога ги упълномощавал да водят войни, за да се защитят от потисниците си. (2 Царе 5:17-25) Никога обаче Йехова не ги оставял сами да преценяват кога да воюват. Когато го правели, често резултатите били катастрофални. (Чис. 14:41-45; 2 Лет. 35:20-24)
Днес Йехова не упълномощава хората да воюват. Народите водят войни заради човешки интереси, а не за да изпълнят Божията воля. Те са водени от желание за териториални или икономически облаги или от политически или други идеи. А какво да кажем за онези, които твърдят, че се бият в името на Бога, с цел да защитят религията си или да убиват Божии врагове? Йехова ще защити истинските си поклонници и ще унищожи враговете си в една бъдеща война — войната Армагедон. (Откр. 16:14, 16) В тази война войската на Бога ще се състои изцяло от небесни създания, а не от негови човешки служители. (Откр. 19:11-15)
3. ИЗРАИЛТЯНИТЕ ПОЩАДЯВАЛИ ТЕЗИ, КОИТО ВЯРВАЛИ В ЙЕХОВА
В миналото израилската войска често запазвала живота на онези, които проявявали вяра в Бога, и убивала само хората, които според Йехова заслужавали смърт. Ето два примера: Въпреки че Йехова наредил унищожението на Йерихон, израилтяните пощадили Раав и семейството ѝ заради Ис. Н. 2:9-16; 6:16, 17) По-късно пощадили цял град, Гаваон, след като жителите му проявили страх от Бога. (Ис. Н. 9:3-9, 17-19)
нейната вяра. (Днес воюващите народи не пощадяват хората, които проявяват вяра в Бога. А понякога биват убивани и невинни граждани.
4. ИЗРАИЛТЯНИТЕ ТРЯБВАЛО ДА СПАЗВАТ БОЖИИТЕ ВОЕННИ ПРАВИЛА
В миналото Йехова изисквал израилските войници да спазват неговите указания за война. Например той понякога им нареждал да предлагат „условия за мир“ на вражеския град. (Втор. 20:10) Йехова също очаквал войниците да пазят себе си и стана физически и морално чисти. (Втор. 23:9-14) Докато околните народи често изнасилвали пленените жени, Йехова забранил това на израилтяните. Всъщност те можели да се оженят за една пленничка чак месец след завладяването на града. (Втор. 21:10-13)
Днес повечето държави са подписали международни споразумения, регламентиращи военните действия. Макар че са замислени да защитават цивилните, за съжаление, те често биват нарушавани.
5. БОГ ВОЮВАЛ ЗА НАРОДА СИ
В миналото Йехова воювал за израилтяните, като често им давал чудодейни победи. Как например им помогнал да превземат град Йерихон? Когато израилтяните „надали силен боен вик“, както им заповядал Бог, „стената се срутила до основи“ и вече било лесно да завладеят града. (Ис. Н. 6:20) А как спечелили една битка срещу аморейците? В Библията пише: „Йехова хвърляше върху тях от небесата необичайно едри парчета град ... И онези, които умряха от градушката, бяха повече от онези, които синовете на Израил убиха с меч.“ (Ис. Н. 10:6-11)
Днес Йехова не воюва за някой народ на земята. Неговото Царство начело с Исус „не е част от този свят“. (Йоан 18:36) Всъщност всички човешки управления са под властта на Сатана. Ужасните войни в света отразяват неговата зла личност. (Лука 4:5, 6; 1 Йоан 5:19)
ИСТИНСКИТЕ ХРИСТИЯНИ СА МИРОТВОРЦИ
Както видяхме, ситуацията ни днес доста се различава от ситуацията в древния Израил. Но тези различия не са единствените причини да не отиваме на война. Има и други. Например Бог предсказал, че в последните дни хората, които следват напътствията му, „вече няма да се учат да воюват“, камо ли да участват във войни. (Иса. 2:2-4) Освен това Христос казал, че учениците му няма да са „част от света“ — няма да заемат страна в конфликтите на този свят. (Йоан 15:19)
От последователите на Христос се очаквало и нещо повече. Те трябвало да се пазят от нагласата, която поражда недоволство, гняв и войни. (Мат. 5:21, 22) Исус им заповядал също да са „миротворци“ и да обичат враговете си. (Мат. 5:9, 44)
Какво да кажем за нас? Навярно нямаме желание да участваме във война, но възможно ли е в сърцето си да таим враждебност към някого, което може да причини конфликти или разделение в сбора? Нека продължаваме да полагаме усилия да изкореняваме такива чувства от сърцето си! (Як. 4:1, 11)
Вместо да участваме в конфликтите на народите, ние допринасяме за мира и любовта помежду ни. (Йоан 13:34, 35) Нека сме решени да оставаме неутрални, очаквайки деня, в който Йехова ще прекрати всички войни веднъж завинаги. (Пс. 46:9)
a Понякога израилските племена воювали едни срещу други, макар че това не било по волята на Йехова. (3 Царе 12:24) В някои случаи обаче той одобрявал такива военни действия, защото определени племена не му били верни или вършели други сериозни грехове. (Съд. 20:3-35; 2 Лет. 13:3-18; 25:14-22; 28:1-8)