1-2. Какво научил един брат за даването на съвет?

 ПРЕДИ години двама старейшини посетили една сестра, която от известно време пропускала събрания. Старейшината, който водел разговора, споделил с нея няколко библейски стиха относно посещаването на събранията. Той си мислел, че всичко е минало добре, но когато си тръгвали, сестрата казала: „Идея си нямате през какво преминавам.“ Братята ѝ дали съвет, без дори да я попитат за проблемите ѝ. В резултат на това съветът им не бил полезен за сестрата.

² Гледайки назад, този старейшина казва: „Тогава сметнах, че сестрата реагира неуважително, но като се замислих, осъзнах, че съм подготвил всички подходящи стихове, но не и подходящите въпроси, например: ‘Какво се случва в живота ти? Как да ти помогна?’“ Той си извлякъл ценен урок и днес е състрадателен и грижовен старейшина.

3. Кой в сбора може да дава съвети?

 ³ Като пастири, старейшините носят отговорността да дават съвети, когато е необходимо, но понякога и на другите в сбора им се налага да го правят. Например някой може да даде основан на Библията съвет на приятел. (Пс. 141:5; Пр. 25:12) Възрастна сестра може „да напомня на младите жени“ да правят неща като споменатите  в Тит 2:3-5. И разбира се, родителите често трябва да съветват и поправят децата си. Затова, макар тази статия да е насочена главно към старейшините, за всички нас ще е полезно да разгледаме начини, по които можем да даваме практични и насърчителни съвети, които да са „радост за сърцето“. (Пр. 27:9)

4. Какво ще обсъдим в тази статия?

⁴ В тази статия ще обсъдим четири въпроса относно даването на съвети: 1) Какви са правилните подбуди? 2) Необходим ли е наистина съветът? 3) Кой трябва да го даде? 4) Как можеш да даваш резултатни съвети?

5. Как правилните подбуди ще помогнат на един старейшина да даде лесен за приемане съвет? (1 Коринтяни 13:4, 7)

⁵ Старейшините обичат братята и сестрите си и понякога проявяват тази любов, като дават съвет на някого, който поема по лош път. (Гал. 6:1) Преди да говори с такъв човек обаче, един старейшина може да размишлява върху някои от аспектите на любовта, споменати от апостол Павел: „Любовта е дълготърпелива и милостива. ... Понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко, издържа всичко.“ (Прочети 1 Коринтяни 13:4, 7.) Това ще му помогне да изследва подбудите си и да говори с брата с правилната нагласа. Ако този брат усеща загрижеността на старейшината, ще е по-вероятно да приеме съвета. (Рим. 12:10)

6. Какъв хубав пример оставил Павел?

⁶ Апостол Павел оставил добър пример като старейшина. Когато братята в Солун се нуждаели от съвет, той не се поколебал да им го даде. Но в писмата си до тях Павел първо ги похвалил за делата им, подбуждани от вяра, усилията им, подтикнати от любов, и издръжливостта им. Също така любещо признал, че обстоятелствата им не са лесни и че понасят преследване. (1 Сол. 1:3; 2 Сол. 1:4) Той дори им казал, че са пример за другите християни. (1 Сол. 1:8, 9) Колко ли се зарадвали солунците на сърдечната похвала на Павел! Нямало съмнение, че той много обича братята си. Затова могъл да даде резултатни съвети в двете си писма до солунците. (1 Сол. 4:1, 3-5, 11; 2 Сол. 3:11, 12)

7. Защо някой може да реагира отрицателно на съвет?

⁷ Какво може да стане, ако съветът не е даден по правилния начин? Един опитен старейшина споделя: „Някои реагират отрицателно на съвета не защото е погрешен, а защото не е даден по любещ начин.“ Какво научаваме от това? Много по-лесно е съветът да бъде приет, когато е подбуждан от любов, а не от раздразнение.

8. Какво трябва да се запита един старейшина, когато решава дали да даде съвет?

⁸ Старейшините не бива да бързат да дават съвет. Първо те трябва да се запитат: „Наистина ли е необходимо да говоря с човека? Сигурен ли съм, че той прави нещо погрешно? Нарушена ли е библейска заповед? Или просто става въпрос за две различни мнения?“ Старейшините мъдро се стараят да не са „прибързани в думите си“. (Пр. 29:20) Ако старейшината не  е сигурен дали има основателна причина да бъде даден съвет, може да се допита до друг старейшина. (2 Тим. 3:16, 17)

9. Какво научаваме от Павел относно даването на съвет за облеклото и външния вид? (1 Тимотей 2:9, 10)

⁹ Да разгледаме един пример. Старейшина е притеснен от облеклото и външния вид на свой събрат. Той може да се запита: „Има ли библейско основание да кажа нещо?“ Тъй като иска да е обективен, може да се допита до друг старейшина или зрял християнин и заедно да разгледат съвета на Павел за облеклото и външния вид. (Прочети 1 Тимотей 2:9, 10.) Павел споменал по-общи принципи — че облеклото ни трябва да е спретнато и скромно, а не дал подробен списък какво може и какво — не. Той разбирал, че всеки християнин има право да се облича по свой вкус, стига да не нарушава библейските принципи. Следователно, когато решават дали има нужда от съвет, старейшините трябва да преценят дали изборът на човека отразява скромност и здравомислие.

10. Какво трябва да помним относно личния избор?

¹⁰ Трябва да осъзнаваме, че двама зрели християни могат да направят различен избор и всеки от тях да е правилен. Не бива да налагаме собствените си стандарти за правилно и погрешно на събратята си. (Рим. 14:10)

11-12. Ако е необходим съвет, какви въпроси трябва да си зададе един старейшина и защо?

¹¹ Ако е ясно, че има нужда от съвет, следващият въпрос е: „Кой трябва да го даде?“ В случай че женена сестра или дете трябва да получат съвет, старейшината първо ще го обсъди с главата на семейството, който може да предпочете сам да се погрижи за това или да помоли да присъства, когато старейшината дава съвета. * А понякога, както беше споменато в  3 абзац, може да е по-добре по-възрастна сестра да посъветва по-млада.

¹² Има и друг фактор, който един старейшина трябва да вземе предвид. Той може да се запита: „Аз ли съм най-подходящ да дам съвета, или ще е по-добре да е някой друг?“ Например човек, който се бори с чувство за малоценност, може да реагира по-добре, ако с него говори старейшина, който е имал същия проблем. Такъв старейшина вероятно ще прояви по-голямо съчувствие  и думите му ще бъдат възприети по-лесно. Всички старейшини обаче имат отговорността да насърчават братята и сестрите си да правят нужните промени в съгласие с Писанието. Така че, когато има нужда от съвет, най-важното е той да бъде даден.

13-14. Защо е важно един старейшина да е готов да слуша?

¹³ Бъди готов да слушаш. Когато се подготвя да даде съвет, старейшината трябва да се запита: „Какво знам за обстоятелствата на моя събрат? Какво се случва в живота му? Дали има трудности, за които не знам? От какво се нуждае най-много сега?“

¹⁴ Принципът в Яков 1:19 несъмнено е приложим при даването на съвет. Там пише: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, а бавен да говори и бавен да се гневи.“ Един старейшина може да си мисли, че е запознат с всички факти, но наистина ли е така? Притчи 18:13 ни напомня: „Ако някой отговаря, преди да чуе, това е глупост и срам за него.“ Най-добре е да се запознаеш със ситуацията от самия човек, което означава да слушаш, преди да говориш. Помни урока, който научил старейшината, споменат в началото на статията. Той осъзнал, че вместо да започне с подготвения материал, е трябвало да зададе на сестрата въпроси като: „Какво се случва в живота ти? Как да ти помогна?“ Ако старейшините отделят време да се запознаят с фактите, е по-вероятно да помогнат на братята и сестрите си и да ги насърчат.

15. Как старейшините могат да приложат принципа в Притчи 27:23?

¹⁵ Опознай стадото. Както споменахме в началото, резултатният съвет включва повече от четенето на няколко стиха или даването на няколко предложения. Братята и сестрите трябва да усещат, че сме загрижени за тях, че ги разбираме и че искаме да им помогнем. (Прочети Притчи 27:23.) Старейшините трябва да полагат усилия да развиват близко приятелство със събратята си.

16. Какво ще помогне на старейшините да дадат резултатен съвет?

¹⁶ Старейшините със сигурност не искат да оставят впечатление в другите, че говорят с тях само когато трябва да ги съветват. Вместо това те редовно общуват с братята и сестрите си и показват личен интерес към тях, когато се сблъскват с трудности. Един опитен старейшина споделя: „Ако правиш това, ще изградиш добри приятелства и когато се наложи да дадеш съвет, ще ти е много по-лесно.“ А и на този, който  получава съвета, ще му е много по-лесно да го приеме.

17. Особено кога един старейшина трябва да е търпелив и милостив?

¹⁷ Бъди търпелив и милостив. Тези качества са необходими особено когато някой първоначално отхвърля основания на Библията съвет. Един старейшина трябва да внимава да не се ядосва, ако другият не приеме и не приложи веднага съвета му. За Исус било пророкувано: „Той няма да стъпче пречупена тръстика, нито ще угаси мъждеещ фитил.“ (Мат. 12:20) Затова в личните си молитви старейшината може да моли Йехова да благослови човека и да му помогне да разбере основанието за съвета и да го приложи. Съветваният брат или сестра може да се нуждае от време да помисли върху казаното. Ако старейшината е търпелив и милостив, онзи, на когото той иска да помогне, няма да мисли за начина, по който е даден съветът, а за съдържанието му. Разбира се, съветът винаги трябва да е основан на Божието Слово.

18. а) Какво трябва да помним във връзка със съветите? б) Какво обсъждат родителите, както се вижда на снимката в блока?

¹⁸ Учи се от грешките си. Докато сме несъвършени, няма да можем да приложим предложенията в тази статия съвършено. (Як. 3:2) Ще правим грешки, но важното е да се учим от тях. Ако братята и сестрите ни усещат, че ги обичаме, ще им е по-лесно да ни прощават, когато ги засегнем с думите или действията си. (Виж също блока „ Към родителите“.)

19. Как съветите ни могат да са радост за сърцето на братята и сестрите?

¹⁹ Както видяхме, не е лесно да даваме резултатни съвети. Ние сме несъвършени, а също и онези, които съветваме.  Затова помни принципите в тази статия. Увери се, че съветът ти е продиктуван от правилните подбуди, че наистина е необходим и че ти си подходящият човек, който да го даде. Преди да дадеш съвет, задавай въпроси и слушай внимателно, за да можеш да разбереш ситуацията на човека. Опитай се да видиш нещата през неговите очи. Бъди мил и развивай сърдечни приятелства с братята и сестрите си. Помни целта: Искаме съветите ни да са не само резултатни, но и да са „радост за сърцето“. (Пр. 27:9)