1. Защо с основание можем да кажем, че всичко принадлежи на Йехова? (Виж илюстрацията в началото.)

ВСИЧКО принадлежи на Йехова! Негови са „небето и небето на небесата, земята и всичко, което е на нея“. (Втор. 10:14; Откр. 4:11) Тъй като той е създал хората, те също му принадлежат. (Пс. 100:3) През човешката история обаче Бог е избирал определени групи от хора за свое по–специално притежание.

2. Кои хора според Библията са по–специално притежание на Йехова?

² Например в 135 псалм верните поклонници на Йехова в древен Израил са наречени негово „най–скъпоценно притежание“. (Пс. 135:4) Освен това Осия предсказал, че някои хора, които не са израилтяни, ще станат народ на Йехова. (Ос. 2:23) Пророчеството му се изпълнило, когато Йехова започнал да избира хора от другите народи за бъдещи съвладетели с Христос. (Деян. 10:45; Рим. 9:23–26) Този „свят народ“ е „определен за Божие притежание“ по забележителен начин, членовете му са помазани със свети дух и избрани за небесен живот. (1 Пет. 2:9, 10) А какво да кажем за повечето верни християни днес, които имат земна надежда? Йехова също ги нарича свой народ и свои избраници. (Иса. 65:22)

3. a) Кои хора днес имат специални отношения с Йехова? б) Какво ще разгледаме в тази статия?

 ³ Днес „малкото стадо“ с небесна надежда и „другите овце“ със земна надежда съставят „едно стадо“, което Йехова високо цени като свой народ. (Лука 12:32; Йоан 10:16) Несъмнено искаме да покажем на Йехова колко много сме му признателни за честта да имаме специални отношения с него. В тази статия ще разгледаме различни начини, по които можем да проявим признателността си.

4. Кой е един от начините да покажем благодарността си на Йехова за възможността да имаме добри отношения с него, и как Исус направил нещо подобно?

⁴ Ще покажем благодарността си на Йехова, като от все сърце му се отдадем. Чрез покръстване във вода ние публично и тържествено признаваме, че принадлежим на Йехова, и засвидетелстваме готовността си да му се подчиняваме. (Евр. 12:9) Исус направил нещо подобно при своето покръстване. Той, един вид, казал на Йехова: „За мене е радост да изпълнявам твоята воля, о, Боже мой.“ (Пс. 40:7, 8) Исус се предоставил на Йехова, за да върши неговата воля, макар че от раждането си бил част от отдаден на Бога народ.

5, 6. а) Как гледал Йехова на покръстването на Исус? б) Обясни с пример защо Йехова цени отдаването ни, въпреки че всичко му принадлежи.

⁵ Как гледал Йехова на покръстването на Исус? В Библията четем: „След като беше покръстен, Исус веднага излезе от водата, и ето, небесата се отвориха и Йоан видя как Божият дух слиза като гълъб и се спуска върху Исус. И от небесата се чу глас, който каза: ‘Това е моят любим Син, когото одобрявам!’“ (Мат. 3:16, 17) Въпреки че Исус вече принадлежал на небесния си Баща, Йехова много се радвал да види готовността на Сина си да върши единствено неговата воля. Йехова ще приеме с радост и нашето отдаване и ще ни благослови. (Пс. 149:4)

⁶ Обърни внимание на следния пример: Един човек е засадил в градината си множество красиви цветя. Веднъж малката му дъщеря откъсва едно от тях и му го подарява. Но нима цветето не му принадлежи? Как тя може да му подари нещо, което вече е негово? Един любещ баща никога не би си задал такива въпроси. Той се радва на подаръка, защото за него той е знак за любовта на дъщеричката му. Със сигурност това цвете е по–скъпо за него от всички останали в градината. Йехова е също толкова щастлив, когато искрено му се отдадем. (Из. 34:14)

7. Как Малахия ни разкрива чувствата на Йехова към онези, които охотно му служат?

⁷ Прочети Малахия 3:16. Ако все още не си се отдал и покръстил, помисли защо тези стъпки са толкова важни. Вярно е, че от мига, в който си започнал да съществуваш, ти принадлежиш на Йехова подобно на останалата част от човечеството. Но колко много би се зарадвал Йехова, ако признавайки го за Върховен владетел, му се отдадеш и започнеш да вършиш волята му! (Пр. 23:15) Йехова познава онези, които охотно му служат, и вписва имената им в своята „възпоменателна книга“.

8, 9. Какво изисква Йехова от онези, чиито имена са вписани в неговата „възпоменателна книга“?

⁸ Има обаче определени изисквания към онези, чиито имена са вписани във „възпоменателната книга“ на  Йехова. Малахия споменал конкретно, че трябва „да се боим от Йехова и да размишляваме за името му“. Ако започнем да се покланяме на друга личност или на нещо друго, името ни ще бъде премахнато от символичната книга на живота. (Из. 32:33; Пс. 69:28)

⁹ Следователно не е достатъчно само тържествено да обещаем на Йехова да вършим волята му и да се покръстим. Това са еднократни действия, които бързо остават в миналото. Поклонението на Йехова е начин на живот — трябва ден след ден, докато сме живи, да показваме, че сме му послушни. (1 Пет. 4:1, 2)

10. Каква разлика трябва да съществува между онези, които служат на Йехова, и онези, които не му служат?

¹⁰ В предишната статия разгледахме библейските разкази за Каин, Соломон и израилтяните. Всички те твърдели, че се покланят на Йехова, но не му били напълно предани. Примерът им ясно показва, че онези, които наистина принадлежат на Йехова, трябва да застанат твърдо на страната на праведността и да се опълчат на злото. (Рим. 12:9) След като Малахия споменал „възпоменателната книга“, съвсем подходящо Йехова говорил за „разликата между праведния и неправедния, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не му служи“. (Мал. 3:18)

11. Защо трябва да е ясно за другите, че сме напълно предани на Йехова?

¹¹ Старанието ни тази разлика да става все по–ясна, е друг начин да покажем признателността си към Йехова, че ни е избрал за свои служители. Духовният ни напредък трябва да е „явен пред всички“. (1 Тим. 4:15; Мат. 5:16) Запитай се: „Виждат ли околните, че съм напълно предан на Бога? Възползвам ли се от подходящи възможности да споделя с другите, че съм Свидетел на Йехова?“ Само колко бихме наскърбили Йехова, ако след като ни е избрал за свои служители, ние се притесняваме да кажем, че принадлежим на него! (Пс. 119:46; прочети Марко 8:38)

12, 13. Защо някои Свидетели не се различават особено от светските хора?

 ¹² За съжаление, някои са възприели „духа на света“ и в резултат на това не се различават особено от онези, които не служат на Бога. (1 Кор. 2:12) Този дух кара хората да се съсредоточават върху желанията на плътта. (Еф. 2:3) Например въпреки всички съвети, които се дават във връзка с облеклото и външния вид, някои все още предпочитат да се обличат нескромно. Те носят прилепнали и разкриващи дрехи дори на християнските събрания или избират нескромна пострижка или прическа. (1 Тим. 2:9, 10) Така, когато са сред други хора, може да е трудно да се определи кой принадлежи на Йехова и кой е „приятел със света“. (Як. 4:4)

¹³ Някои Свидетели пък не се различават от света в своето поведение. Например начинът, по който танцуват или се държат на събирания, не е подходящ за християни. В социалните мрежи те качват свои снимки или пишат коментари, които издават плътски начин на мислене. Възможно е да не са получили поправяне от сбора за сериозен грях, но може да оказват лошо влияние на връстниците си, които се стремят „да имат добро поведение“ като служители на Йехова. (Прочети 1 Петър 2:11, 12.)

14. Какво е особено важно да правим, ако искаме да запазим специалните си отношения с Йехова?

¹⁴ Светът настойчиво подхранва „желанията на плътта, желанията на очите и самонадеяното хвалене с притежаваните неща“. (1 Йоан 2:16) Тъй като ние принадлежим на Йехова, сме подканени „да отхвърлим безбожното поведение и светските желания и да живеем със здравомислие, праведност и преданост към Бога сред настоящата система“. (Тит 2:12) Речта ни, навиците ни за ядене и пиене, облеклото и външният ни вид, работните ни навици — всичко, което правим — трябва да показват на околните, че сме напълно предани на Йехова. (Прочети 1 Коринтяни 10:31, 32.)

15. Защо трябва да се отнасяме добре към събратята си?

¹⁵ Показваме благодарността си за специалните си отношения с Йехова и с начина, по който се отнасяме към духовните си братя и сестри. Те също принадлежат на Йехова. Ако не забравяме този факт, винаги ще проявяваме към тях любов и милост. (1 Сол. 5:15) Исус казал на последователите си: „Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:35)

16. До какъв извод стигаме за чувствата на Йехова към служителите му, имайки предвид Моисеевия закон?

¹⁶ За да разберем по–ясно как трябва да се отнасяме към другите в сбора, нека помислим върху следното: Принадлежностите в храма на Йехова били посветени на чистото поклонение, или отделени специално за тази цел. Моисеевият закон съдържал подробни указания какво да се прави с тези принадлежности и нарушителите били наказвани със смърт. (Чис. 1:50, 51) Ако Йехова толкова ревностно пазел безжизнени предмети, използвани в поклонението му, то колко повече би защитавал отдадените си поклонници, които е избрал! Веднъж Йехова заявил: „Този, който ви докосва, докосва зеницата на окото ми.“ (Зах. 2:8)

17. Какво вижда и чува Йехова?

¹⁷ Малахия писал, че Йехова „внимателно слуша“ как служителите му общуват един с друг. (Мал. 3:16) Бог наистина „познава онези, които му принадлежат“. (2 Тим. 2:19) Той е наясно с всичко, което правим и казваме. (Евр. 4:13) Когато не се отнасяме любезно към събратята си, Йехова забелязва това. От друга страна, можем да сме сигурни, че той вижда и когато сме гостоприемни, щедри и мили един към друг и си прощаваме. (Евр. 13:16; 1 Пет. 4:8, 9)

18. Как можем да покажем признателността си към Йехова за честта да бъдем част от народа му?

¹⁸ Несъмнено искаме да покажем на Йехова, че сме признателни за честта да бъдем част от народа му. Съзнаваме колко е мъдро да признаем, че му принадлежим, като доброволно му се отдадем. Въпреки че живеем „сред едно опако и извратено поколение“, искаме хората да видят, че сме „безукорни и невинни“ и „сияем като светила в света“. (Флп. 2:15) Ние твърдо се противопоставяме на злото. (Як. 4:7) Освен това обичаме и уважаваме събратята си, признавайки, че те също принадлежат на Йехова. (Рим. 12:10)

19. Как Йехова възнаграждава хората, които му принадлежат?

¹⁹ Библията обещава: „Йехова няма да изостави своя народ.“ (Пс. 94:14) Изпълнението на това обещание е сигурно, каквото и да ни сполети. Дори смъртта не може да попречи на любовта на Йехова към нас. (Рим. 8:38, 39) „Ако живеем, за Йехова живеем, и ако умираме, за Йехова умираме. Така че и ако живеем, и ако умираме, принадлежим на Йехова.“ (Рим. 14:8) С нетърпение очакваме деня, в който той ще върне към живот всичките си лоялни приятели, които са умрели. (Мат. 22:32) Но още сега получаваме много благословии. Както казва Библията, „щастлив е онзи народ, чийто Бог е Йехова, народът, който той е избрал за свое наследство“. (Пс. 33:12)