1, 2. а) За какво се помолил Исус в последната си молитва с апостолите? б) Вероятно защо Исус мислел за единството онази вечер?

ПРЕЗ последната си вечер с апостолите Исус мислел за единството. Когато се молел с тях, той изразил желанието си всичките му ученици да са едно, така както той и Баща му са едно. (Прочети Йоан 17:20, 21.) Тяхното единство щяло да даде мощно свидетелство, доказвайки ясно, че Йехова е изпратил Исус на земята, за да върши неговата воля. Любовта щяла да е отличителен белег на истинските Исусови последователи и да допринася за единството им. (Йоан 13:34, 35)

² Разбираемо е защо Исус наблегнал на единството. Той бил забелязал, че то липсва сред апостолите му. Дори същата вечер, както се било случвало и преди, възникнал спор за това „кой от тях е най–велик“. (Лука 22:24–27; Мар. 9:33, 34) При друг случай Яков и Йоан поискали от Исус да им даде видни места до него в Царството му. (Мар. 10:35–40)

3. Кои фактори може би допринесли за липсата на единство сред Христовите ученици и кои въпроси ще разгледаме?

³ Не само желанието за видна позиция обаче застрашавало единството сред Христовите ученици. В обществото по онова  време имало разделения заради преобладаваща враждебност и предубеденост към определени групи. Исусовите ученици трябвало да надмогнат тези чувства. Нека разгледаме следните въпроси: Как Исус се справил с предразсъдъците? Как помогнал на последователите си да се отнасят безпристрастно към другите и да са наистина обединени? И как ученията и примерът му ни помагат да останем обединени?

4. Какви предразсъдъци имали хората спрямо Исус?

⁴ Самият Исус бил жертва на предразсъдъци. Когато Филип казал на Натанаил, че е открил Месията, той отвърнал: „Може ли нещо добро да дойде от Назарет?“ (Йоан 1:46) Очевидно Натанаил знаел пророчеството от Михей 5:2 и смятал, че не е възможно Месията да е от толкова незначителен град като Назарет. Подобно на него видните жители на Юдея презирали Исус, защото бил от Галилея. (Йоан 7:52) Мнозина от Юдея гледали отвисоко на галилейците. Други юдеи обидно наричали Исус самарянин. (Йоан 8:48) Самаряните се различавали етнически от юдеите и имали различна религия. Хората както в Юдея, така и в Галилея не ги уважавали особено и ги избягвали. (Йоан 4:9)

5. Какви предразсъдъци имало спрямо Исусовите последователи?

⁵ Юдейските водачи презирали и последователите на Исус. Фарисеите ги причислявали към тълпата, която е „проклета“. (Йоан 7:47–49) Те смятали за „неучени и обикновени хора“ всички, които не били учили в равинските училища или не спазвали техните традиции. (Деян. 4:13) Предразсъдъците спрямо Исус и учениците му се дължали на религиозните, социалните и етническите разделения в обществото. Исусовите ученици, от своя страна, също били повлияни от предразсъдъци. Ето защо, за да бъдат обединени, те трябвало да променят начина си на мислене.

6. Дай пример, който показва как могат да ни повлияят предразсъдъците.

⁶ Светът днес е изпълнен с предразсъдъци. Възможно е да сме жертва на предразсъдъци или ние самите да сме предубедени към другите. Една пионерка от Австралия обяснява: „Съсредоточавах се върху несправедливостите, които аборигените понасяха и бяха понасяли преди, и омразата ми към белите растеше. Тя се подхранваше и от лошото отношение, което аз лично бях изпитала.“ Един брат от Канада имал предразсъдъци спрямо хора, които говорели друг език. Той признава: „Мислех, че френскоговорещите са нещо повече от останалите, което ме настрои срещу англоговорещите.“

7. Как Исус се справил с предразсъдъците?

⁷ Както било в дните на Исус, предразсъдъците може да са дълбоко вкоренени. Как Исус се справил с тях? Първо, той бил непредубеден и напълно безпристрастен. Проповядвал на богати и бедни, на фарисеи и самаряни, дори на данъчни служители и грешници. Второ, с ученията и примера си показал на учениците си, че трябва да премахнат от себе си всякакво подозрение и нетърпимост към другите.

8. Кой важен принцип стои в основата на християнското единство? Обясни.

⁸ Исус дал на последователите си важен принцип, който стои в основата на  единството ни. Той казал: „Всички вие сте братя.“ (Прочети Матей 23:8, 9.) Разбира се, като потомци на Адам, всички сме „братя“. (Деян. 17:26) Но има и по–важна причина. Исус обяснил, че учениците му са братя и сестри, защото приемат Йехова за свой небесен Баща. (Мат. 12:50) Освен това те са членове на огромно духовно семейство, обединено от любов и вяра. Затова и в писмата си апостолите често наричат другите ученици братя * и сестри. (Рим. 1:13; 1 Пет. 2:17; 1 Йоан 3:13)

9, 10. а) Защо юдеите нямали основания за национална гордост? б) Как Исус показал, че е погрешно да гледаме отвисоко на хора от друг народ? (Виж илюстрацията в началото.)

⁹ След като показал ясно, че трябва да приемаме другите като свои братя и сестри, Исус наблегнал на необходимостта от смирение. (Прочети Матей 23:11, 12.) Както вече споменахме, неподходящата гордост сред апостолите създавала разделения. Друг проблем може да е била преобладаващата национална гордост. Юдеите били дълбоко убедени, че са нещо повече от другите само защото са потомци на Авраам. Но Йоан Кръстител им казал: „Бог има силата от тези камъни да направи деца на Авраам.“ (Лука 3:8)

¹⁰ Исус осъждал националната гордост. Това ясно си проличало, когато един книжник го попитал: „Кой всъщност е моят ближен?“ В отговор Исус разказал притча за самарянин, който милостиво се погрижил за един пребит от разбойници юдей. Минаващите по пътя юдеи не обърнали внимание на злочестия човек, но самарянинът го съжалил. След като разказал притчата, Исус подканил книжника да бъде като този самарянин. (Лука 10:25–37) Така показал, че един самарянин може да научи юдеите какво означава истинска любов към ближния.

11. Защо Христовите ученици не бивало да са предубедени към чужденците и как Исус им помогнал да разберат това?

¹¹ Преди да се възнесе на небето, Исус дал на учениците си задачата да свидетелстват за него „в цяла Юдея и Самария, и до най–отдалечените краища на земята“. (Деян. 1:8) За да я изпълняват, те трябвало да се отърсят от гордостта и предразсъдъците си. Исус ги бил подготвил за тази мащабна задача, като насочвал вниманието им към добрите качества на чужденците. Той похвалил един стотник от друг народ за забележителната му вяра. (Мат. 8:5–10) В своя град Назарет Исус говорел за благоволението на Йехова към някои чужденци, като вдовицата от финикийския град Сарепта и прокажения сириец Нееман. (Лука 4:25–27) Освен това Исус не само проповядвал на една самарянка, но останал два дни в самарянски град заради интереса на хората към посланието му. (Йоан 4:21–24, 40)

12, 13. а) Как реагирали апостолите, когато видели Исус да поучава една самарянка? (Виж илюстрацията в началото.) б) Какво показва, че Яков и Йоан не разбрали напълно урока, който дал Исус?

¹² Не било лесно обаче апостолите да се преборят с предразсъдъците си. Те се учудили, че Исус поучава една самарянка. (Йоан 4:9, 27) Юдейските религиозни водачи не биха говорили с жена на обществено място, камо ли със самарянка със съмнителна репутация. Апостолите подканяли  Исус да яде, но от неговия отговор станало ясно, че той бил толкова погълнат от духовния разговор, че можел да пренебрегне глада. Проповядването дори на една самарянка било по волята на Баща му и затова било като храна за него. (Йоан 4:31–34)

¹³ Яков и Йоан не научили този урок. Когато пътували с Исус през Самария, учениците потърсили място за пренощуване в едно самарянско село. Самаряните обаче отказали да ги приемат, което разгневило Яков и Йоан. Те предложили да кажат да падне огън от небето и да унищожи цялото село, но Исус ги смъмрил. (Лука 9:51–56) Едва ли щели да реагират така, ако ставало въпрос за село в родния им край Галилея. Изглежда, че предразсъдъците разпалили тяхната враждебност. Възможно е по–късно, когато срещнал хубав отклик сред самаряните, апостол Йоан да се е срамувал от този гневен изблик. (Деян. 8:14, 25)

14. Как бил разрешен един проблем между християните?

¹⁴ Малко след Петдесетница през 33 г. в сбора възникнал проблем заради проява на дискриминация. Когато се разпределяла храната за нуждаещите се вдовици, тези от тях, които говорели гръцки, били пренебрегвани. (Деян. 6:1) Навярно имало предразсъдъци към говорещите чужд език. Апостолите бързо решили въпроса, като възложили разпределянето на храната на мъже с духовни качества. Всички те имали гръцки имена, поради което вероятно били по–добре приети от обидените вдовици.

15. Как Петър се научил да не проявява пристрастие? (Виж илюстрацията в началото.)

¹⁵ През 36 г. Исусовите ученици започнали да проповядват на хора от всички народи. Апостол Петър обикновено общувал само с юдеи. Но когато Бог ясно показал, че християните не бива да проявяват пристрастие, Петър проповядвал на римския стотник Корнилий. (Прочети Деяния 10:28, 34, 35.) След това общувал с новоповярвалите от езически произход и сядал на една трапеза с тях. Години по–късно обаче в Антиохия Петър спрял да се храни заедно с християните от другите народи. (Гал. 2:11–14) В този случай Павел му дал строг съвет, който той явно приел. Когато написал първото си писмо до християните от юдейски и езически произход в Мала Азия, Петър говорел сърдечно за „цялото братство“. (1 Пет. 1:1; 2:17)

16. Каква репутация си спечелили първите християни?

¹⁶ Ясно е, че благодарение на Исусовия пример апостолите се научили да обичат „всякакви хора“. (Йоан 12:32; 1 Тим. 4:10) Въпреки че им трябвало време, те променили начина си на мислене. Първите християни си спечелили репутация на хора, които се обичат помежду си. Писателят от втори век Тертулиан посочил какво казали за тях някои, които не били християни: „Обичат се помежду си ... и ... са готови да умрат един за друг.“ Обличайки „новата личност“, първите християни започнали да гледат на всички хора като на равни в Божиите очи. (Кол. 3:10, 11)

17. Как да изкореним предразсъдъците от сърцето си? Дай пример.

¹⁷ На нас днес също може да ни трябва време, за да изкореним предразсъдъците от сърцето си. Една сестра от Франция описва вътрешната си борба: „Йехова ме научи какво е любов, какво означава да споделям с другите и да обичам всякакви хора. Но все още се уча да съм непредубедена към другите и невинаги ми е лесно. Ето защо продължавам да се моля за  това.“ Друга сестра от Испания споделя: „Понякога изпитвам лоши чувства към една етническа група и в повечето случаи успявам да ги надмогна. Но знам, че трябва да продължавам да се боря. Щастлива съм, че благодарение на Йехова съм част от едно обединено семейство.“ Всеки от нас може да си направи честен самоанализ. Трябва ли ние самите да се борим с някакви предразсъдъци подобно на тези две сестри?

18, 19. а) Защо трябва да приемаме всички хора? б) По какви начини можем да го правим?

¹⁸ Добре е да помним, че в миналото всички сме били „чужденци“ — били сме далече от Бога. (Еф. 2:12) Но Йехова ни е привлякъл към себе си „с връзките на любовта“. (Ос. 11:4; Йоан 6:44) И Христос ни е приел. Той е открил пред нас възможността да станем част от Божието семейство. (Прочети Римляни 15:7.) Щом Исус любещо ни е приел въпреки несъвършенството ни, как ние бихме могли да отхвърлим някого!

¹⁹ С наближаването на края на този порочен свят разединението, предразсъдъците и враждебността в него несъмнено ще се задълбочават. (Гал. 5:19–21; 2 Тим. 3:13) Като служители на Йехова обаче, ние искаме да имаме мъдростта от горе, която е безпристрастна и допринася за мира. (Як. 3:17, 18) Радваме се да се сприятеляваме с хора от други държави, като приемаме различията в културата и дори учим езика им. Така мирът между нас става „като река“ и справедливостта „като морските вълни“. (Иса. 48:17, 18)

20. Какво става, когато любовта оформя умовете и сърцата ни?

²⁰ „Пред мене се откри истинското познание“ — казва сестрата от Австралия, спомената в началото. Тя споделя как ѝ е повлияло изучаването на Библията: „Умът и сърцето ми напълно се промениха. Изчезнаха всичките ми дълбоко вкоренени предразсъдъци и омраза.“ А братът от Канада вече разбира, че „невежеството често поражда расизъм и че качествата на хората не зависят от мястото, където са родени“. Той се оженил за англоговореща сестра. Такива промени в нагласата потвърждават факта, че християнската любов побеждава предразсъдъците. Тази любов ни свързва в неразрушима връзка. (Кол. 3:14)