В БИТИЕ 22:6 се описва как Авраам се подготвил да принесе жертва на едно далечно място: „[Той] взе дървата за приноса за изгаряне, натовари ги върху сина си Исаак, взе огъня и ножа и двамата с Исаак тръгнаха заедно.“

Никъде в Библията не се споменава по какъв начин се палел огън в древността. Относно въпросното повествование поне един учен смята, че е „малко вероятно [пламъкът] да е бил поддържан през цялото пътуване“ на Авраам и Исаак. Така че в стиха може би се имат предвид средствата, с които се палел огънят.

Други обаче посочват, че в древността паленето на огън не било толкова просто. Много по–лесно било, ако е възможно, човек да вземе жив въглен от съседите си, вместо да се опитва сам да запали огън. Ето защо редица учени са на мнение, че Авраам носел съд — вероятно гърне, висящо на верижка — с тлеещи въглени (дървени или каменни), събрани от огнището предната вечер. (Иса. 30:14) Със сухи пръчки и пренасяна по този начин жар лесно можело да се запали огън във всеки момент от пътуването.