ОПАСНОСТ: Папирусът и пергаментът били основните материали за писане, използвани от библейските писатели и преписвачи. * (2 Тимотей 4:13) Как обаче тези материали застрашавали оцеляването на Библията?

Папирусът лесно се къса, избледнява и изтънява. Египтолозите Ричард Паркинсън и Стивън Куърк казват: „Едно парче може да се разпадне и от него да останат само влакна и шепа прах. Свитъкът може да плесеняса или да изгние от влагата, а ако е заровен, може да бъде изяден от гризачи или насекоми, основно термити.“ След намирането им някои папируси били излагани на прекомерна светлина или влага, което ускорило процеса на разлагане.

Пергаментът е по–траен от папируса, но и той се разпада, ако не е третиран правилно или е изложен на крайни температури, влажност или силна светлина. * Пергаментът също може да бъде изяден от насекоми. Затова много древни ръкописи не са оцелели до днес. Ако Библията беше изгнила, посланието ѝ щеше да бъде погребано заедно с нея.

КАК Е ОЦЕЛЯЛА БИБЛИЯТА: Юдейският закон задължавал всеки цар „да направи в книга препис на този закон“, или първите пет библейски книги. (Второзаконие 17:18) Освен това преписвачите направили толкова много преписи, че през I век Писанието можело да бъде намерено в синагогите в цял Израил и дори в далечна Македония! (Лука 4:16, 17; Деяния 17:11) Как толкова стари ръкописи са се запазили до днес?

„За юдеите било обичайно да поставят свитъците с Писанието в глинени съдове, за да ги съхранят“, казва специалистът по Новия завет Филип Къмфърт. Християните очевидно продължили традицията. Ето защо някои библейски ръкописи били открити в глинени съдове, в тъмни помещения и пещери и в изключително сухи области.

РЕЗУЛТАТЪТ: Хиляди части от библейски ръкописи, някои от които на повече от 2000 години, са оцелели до днес. Няма друг древен текст с толкова много ръкописи, датиращи от толкова отдавна.