Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали кръвопреливанията са наистина необходими?

Дали кръвопреливанията са наистина необходими?

Дали кръвопреливанията са наистина необходими?

ПРЕЗ ноември миналата година този въпрос беше повдигнат в една статия от вестник, написана от д–р Сирил Годек, завеждащ отделение по урология в Лонг Айлънд колидж хоспитал в Бруклин (Ню Йорк). Той пише: „Днес кръвта вероятно не би била одобрена като лекарство, тъй като не би отговорила на изискванията за безопасност на Дирекцията по храните и лекарствата. Кръвта е телесен орган и кръвопреливането не е по–различно от присаждането на орган.“

Д–р Годек казва: „Присаждането на орган е най–последната терапевтична възможност, предлагана на пациентите. Поради вероятността от значителни странични въздействия пациентите биват основно информирани за всички възможни алтернативи, преди да се извърши присаждане.“ Относно кръвопреливанията той прави следното заключение: „Ползата е толкова съмнителна, че много хирурзи са възприели принципа на ‘избягване на кръвопреливане’ не само поради медицински, но също и поради правни основания.“

Един от основните проблеми при кръвопреливанията е това, че хиляди хора биват заразени със смъртоносни болести, включително и СПИН. Макар че методите на изследване на кръвта се подобряват на много места, д–р Годек посочва следното: „Потенциална опасност възниква при кръвта, дарена от хора, които са заразени, но още не са произвели антитела, които да могат да бъдат засечени чрез изследванията.“

В заключението на своята статия д–р Годек разглежда зададения в заглавието въпрос: „Тъй като лекарите и хирурзите разбират все по–добре физиологията на пренасянето на кислород и съзнават, че не е необходимо нивата на хемоглобина да бъдат толкова високи, колкото се смяташе преди, почти винаги е възможно те да намерят алтернативи на кръвопреливането. Само допреди една година сериозните операции по присаждане на сърце или черен дроб бяха съпровождани от толкова голяма загуба на кръв, че при тях големите количества за кръвозаместване се смятаха за неизбежни. Днес и двете процедури биват извършвани, без да се прибягва до кръвопреливане.

Напълно е възможно в много близко бъдеще кръвопреливанията да бъдат изцяло премахнати. ... Кръвопреливането е не само скъпо и опасно; то просто не осигурява най–качествените грижи, които пациентът заслужава.“