Библията — дали историята в нея е достоверна?

ТЕ ОСЪЖДАЛИ управници. Критикували свещеници. Порицавали обикновените хора заради злите им дела. Те изявявали дори собствените си неуспехи и грехове. Били гонени и преследвани, а някои даже били убити заради това, че говорели и пишели истината. Кои били те? Това са пророците от Библията, много от които допринесли за написването на Светото Писание. — Матей 23:35–37.

В своята книга The Historian and History [„Историкът и историята“] Пейдж Смит пише: „[Евреите] били толкова безмилостни към своите герои, колкото и към престъпниците си, толкова безмилостни към себе си, колкото и към противниците си, защото пишели под надзора на Бога и нямало да спечелят нищо, но щели да загубят много, укривайки фактите.“ Смит писал също, че „в сравнение с отегчителните хроники за воюващите царе на Сирия и Египет, разказът за скърбите и победите на един избран от Бога народ ... представлява очарователна история. Еврейските хронисти открили един от най–важните елементи на историята — това, че се разиграва от истински хора, които имат грешки и недостатъци“.

Освен това писателите на Библията били изключително точни. След като анализирал Библията в светлината на историята и археологията, писателят Вернер Келер написал в увода на книгата си „Библейски събития“: „Като имам предвид огромното количество достоверни и проверени доказателства, които са на разположение днес, ... от ума ми не излиза следната мисъл: ‘И все пак Библията има право!’“

Динамична история с важни поуки

Повечето от писателите на Библията били обикновени хора — земеделци, пастири, рибари. Но това, което написали през периода от 1600 години, е оказало влияние на повече хора, отколкото които и да било други писмени документи — древни или съвременни. Освен това техните писания били атакувани отвсякъде, но без резултат. (Исаия 40:8; 1 Петър 1:25) Днес цялата Библия или части от нея могат да бъдат четени на около 2200 езика — много повече от която и да било друга книга! Защо Библията се отличава по този начин? Следват някои стихове, отговарящи на този въпрос.

„Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ — 2 Тимотей 3:16, 17.

„Всичко, що е било от по–напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.“ — Римляни 15:4.

„Всичко това им се случи [на израилтяните] за примери, и се написа за поука нам [християните], върху които са стигнали последните времена.“ — 1 Коринтяни 10:11.

Да, като вдъхновено и запазено от Бога повествование за истински хора — някои от  които били угодни на Бога, а други не, — Библията се издига над всички други книги. Тя е много повече от безпристрастно изброяване на разрешени и забранени неща или сборник от интересни приказки за забавление на децата. Вярно, Бог използувал хора за писатели, но това само подсилило Библията, допринасяйки за нейната привлекателност, която докосва сърцата на читателите от всяко едно поколение. Археологът Уилям Олбрайт казал: „Дълбоките морални и духовни прозрения на Библията, които съставляват уникалното откровение на Бога за човека, предадено чрез човешкия опит, са точно толкова верни днес, колкото са били преди две или три хиляди години.“

За да разберем непреходното практическо значение на Библията, нека се върнем още в самото начало на човешката история — където само Библията може да ни отведе — и да разгледаме някои основни поуки от книгата Битие.

Навременни поуки от едно древно повествование

Освен всичко друго книгата Битие разкрива създаването на първите хора — техните имена. Няма друг исторически труд, който да е толкова конкретен по този въпрос. Но може да попиташ: ‘От каква полза е за нас днес да познаваме своите предци?’ Това има огромна стойност, защото, като разкрива, че всички хора — независимо от цвета на кожата, племето или народа — имат едни и същи родители, книгата Битие премахва всякакво основание за расизъм. — Деяния 17:26.

В нея се дават напътствия и относно морала. Тя съдържа разказът за Содом, Гомор и съседните на тях градове, които Бог унищожил поради голямата сексуална извратеност на техните жители. (Битие 18:20–19:29) В стих 7 от библейската книга Юда се казва: „Содом, Гомор и околните им градове, които ... се предадоха на блудство и изпадаха в противоестествени пороци, са поставени за пример.“ Жителите на Содом и Гомор не били получили от Бога  закони във връзка с морала, но както всички хора, те имали дадената от Бога съвест. Следователно Бог с право можел да им търси сметка за делата им. (Римляни 1:26, 27; 2:14, 15) По подобен начин и днес Бог ще търси сметка на хората за техните дела, независимо от това дали приемат Словото му, Библията, или не. — 2 Солунци 1:8, 9.

Исторически урок по оцеляване

Един фрагмент от Арката на Тит в Рим изобразява римски войници, които носят свещените съдове от храма в Йерусалим, след унищожението на града през 70 г. от н.е. Били убити над един милион евреи. Но послушните християни оцелели благодарение на предварителното предупреждение на Исус: „Когато видите Йерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града, нека да излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него. Защото това са дни на въздаяние.“ — Лука 21:20–22.

Тази скръб в Йерусалим не е просто едно древно събитие, но било предобраз на различните аспекти на една по–голяма скръб, която скоро ще погълне целия свят. Но отново ще има оцелели. Те са описани като „голямо множество ... от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици“. Те „идат от голямата скръб“, защото проявяват вяра в пролятата кръв на Исус — вяра, която е здраво основана на библейската история и пророчества. — Откровение 7:9, 14.

История, която никога вече няма да се повтори

Днес живеем във времето на властта на англо–американската световна сила, последната от библейското пророчество. Историята показва, че както другите сили преди нея, и тя ще има край. Но как ще стане това? Според Библията краят на тази сила наистина ще бъде уникален. В Даниил 2:44, където се предсказват събитията от 1914 г. от н.е., се говори за управляващите политически сили, или „царства“: „В дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само̀ то ще пребъде довека.“

Да, по време на Армагедон, кулминацията на гореспоменатата ‘голяма скръб’, Царството на Бога — неговото небесно правителство, водено от Христос Исус, — ще заличи всяка следа от потисническото човешко управление. След това Царството „няма да премине към други люде“, което означава, че няма никога да бъде свалено или  заместено от друго. Неговото владичество ще бъде „до краищата на земята“. — Псалм 72:8.

Най–после ще приключи жестокото владичество на фалшивата религия, потисническата политика и алчната търговия. В Псалм 72:7 се обещава: „В неговите дни ще цъфти праведният, и мир ще изобилва, докато трае луната.“ Не егоизмът и гордостта, но забележителната любов на Бога ще изпълни планетата. (1 Йоан 4:8) Исус казал: „Обичайте се един друг.“ Във връзка с това историкът Уил Дюрант казал: „Последният ми урок по история е същият като на Исус. ... Любовта е най–практичното нещо на света.“

Любовта на Бога към хората го подтикнала да вдъхнови написването на Библията. Тя единствена изяснява миналото, настоящето и бъдещето. Моля, приеми нейното даряващо живот послание, като отделиш поне малко време за изучаване на Библията. С тази цел и в съгласие със заповедта на Исус, Свидетелите на Йехова споделят ‘благовестието за царството’ със своите ближни. Скоро тази добра новина ще бъде повече от пророчество. Тя ще стане жива история. — Матей 24:14.

[Текст в блока на страница 9]

„И все пак Библията има право!“ —ВЕРНЕР КЕЛЕР

[Текст в блока на страница 11]

„Дълбоките морални и духовни прозрения на Библията ... са точно толкова верни днес, колкото са били преди две или три хиляди години.“ — УИЛЯМ ОЛБРАЙТ, АРХЕОЛОГ

[Снимка на страница 9]

Моавски камък: Съдържа разказа на цар Меса за конфликта между моавците и Израил (4 Царе 3:4–27), имената на различни библейски места и божието име с древни еврейски букви.

[Източник]

Musée du Louvre, Paris.

Сребърен динар с образа и надписа на император Тиверий (Марко 12:15–17).

Хрониката на Набонид: Плоча с клинообразно писмо, потвърждаваща внезапното падане на Вавилон пред Кир. (Даниил, глава 5)

[Източник]

Снимката е направена с разрешението на Британския музей.

Каменна плоча с името на Понтий Пилат на латински.

[Източник]

Снимка © Israel Museum, Jerusalem; с разрешението на Israel Antiquities Authority.

Свитък от Мъртво море (като фон): Едно изследване на текста на Исаия доказа, че тази книга е останала буквално непроменена за период от 1000 години, през които е била преписвана на ръка.

[Източник]

Shrine of the Book, Israel Museum, Jerusalem.

[Снимка на страница 10]

Един фрагмент от Арката на Тит потвърждава унищожението на Йерусалим през 70 г. от н.е.

[Източник]

Soprintendenza Archeologica di Roma