Заблуди и истини относно възрастните

Заблудите относно старостта изобилстват. Някои от тези заблуди са разкрити в изданието „Остаряването — оборване на погрешните схващания“, отпечатано във връзка с програмата на Световната здравна организация (СЗО) по въпросите за остаряването и здравето. Разгледай няколко примера.

Заблуда: Повечето възрастни хора живеят в развитите страни.

Истина: Всъщност над 60 процента от общо 580 милиона стари хора в света живеят в развиващите се страни. Нарастващ брой хора в тези страни достигат до старост като резултат от по–доброто здравеопазване и подобряването на хигиената, жилищните условия и храненето.

Заблуда: Възрастните хора не могат да бъдат полезни с нищо.

Истина: Възрастните оказват съществена помощ, като вършат работа, за която не им се плаща. В Съединените щати, например, за около два милиона деца се грижат техните баби и дядовци, като 1,2 милиона от децата живеят при родителите на своите майка и татко. По този начин възрастните осигуряват на внуците си подслон, храна и обучение и им предават културни ценности, като същевременно дават възможност на техните родители да продължат да работят. Също така в развитите страни много организации за доброволна работа не биха съществували без сътрудничеството на възрастните. Ние също се нуждаем от тях, тъй като те се грижат за болните. В някои развиващи се страни, където над 30 процента от пълнолетното население е заразено със СПИН, възрастните се грижат за болните си пораснали деца, след чиято смърт ще трябва да отглеждат внуците си, които са останали сираци.

Заблуда: Възрастните напускат работа, защото не могат повече да изпълняват задълженията си.

Истина: По–често те напускат работа, тъй като нямат необходимото образование или квалификация, или поради предразсъдъци относно по–възрастните работници, а не заради самата възраст.

Заблуда: Възрастните не желаят да работят.

Истина: Често възрастните биват уволнявани от работните си места, въпреки готовността и способността си да продължат да работят. Особено когато има безработица, често се казва, че възрастните трябва да напуснат работата си, за да освободят работни места за по–младите. Но ранното оттегляне на възрастните работници не осигурява непременно работа на младите. Възможно е по–младите, желаещи да започнат работа, да нямат необходимите умения, за да заемат мястото на възрастните. Опитните възрастни работници поддържат производителността и стабилността на работната сила.

Членовете на Световната здравна организация отбелязват, че като има предвид тези неща, обществото трябва да гледа на остаряващото си население като на източник на умения, които могат да бъдат добре използвани. Затова Александър Калаш, ръководител на Програмата на СЗО по въпросите за остаряването и здравето, отбелязва, че „страните ... трябва да приемат възрастното население не като проблем, а като възможно разрешение на проблемите“. Това е истина.