Колпортьорите — ‘крачещите книжарници’

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФРАНЦИЯ

В ПОДНОЖИЕТО на ледника Жандрѝ, на най–високото място на ски–станцията Дьозалп в югоизточна Франция преди няколко години беше открит малък „музей“. Сред изсечените от лед скулптури имаше една, която отдаваше чест на един вече изчезнал планински занаят — фигура на колпортьор.

Векове наред колпортьорите вървели от пазар на пазар и от къща на къща, като предлагали стоката, която носели (порте на френски) около врата си (кол на френски). Повечето хора днес дори не са чували за тях. А тези, които са чували, може би си мислят за тях като за амбулантни търговци, продаващи дреболии. Но в действителност колпортьорите са оставили след себе си диря, която засяга живота на милиони хора днес.

Поглед отблизо към колпортажа

Далеч от това да са достойни за съжаление несретници, много от колпортьорите били добре организирани търговци, разпространяващи най–новите стоки чрез всеобхватни европейски мрежи. Но не всички колпортьори разнасяли своята стока за печалба. Някои правели това, за да разпространяват своите вярвания и убеждения. Имало и такива, които дори платили с живота си за това.

Дейността на колпортьорите явно започнала някъде през късното Средновековие. Първите колпортьори били планински жители от района на Алпите, Пиренеите и Шотландските възвишения. Много от тях били земеделци, които след прибирането на реколтата се превръщали в пътуващи търговци.

Един такъв пътуващ търговец бил французинът Жеан Гравие. През 16–и век той живял заедно със семейството си в планинската област, наречена Ла Грав. Явно поради неплодородието на земята той се насочил към дейност, с която да задоволи потребностите на градските жители в долината от дърва, кожа, вълна и сол — неща, идващи от планинските райони. Колпортьорите като Гравие носели тези неща в града и ги разменяли за галантерийни стоки, гребени,  очила, книги, лекарства, тютюн и гравюри. Тези стоки на свой ред били продавани в града или на селяните, живеещи далеч от магазини. Маршрутите на някои колпортьори налагали изминаването на 20 километра дневно! Докато те отсъствали, близките им се грижели за нивите и семействата им.

Но Гравие не продавал само дрънкулки. Сведенията показват, че той бил задлъжнял на някой си печатар на име Бенуа Риго. Това показва, че Гравие, подобно на много други колпортьори, участвал в търговията с книги. По негово време в Европа царувал Ренесансът и търговията с книги процъфтявала. Между 1500–та и 1600–та година в Европа били отпечатани между 140 и 200 милиона книги. Една четвърт от тях били издадени във Франция. Лион, икономическата столица на Франция, разположен в подножието на Алпите, бил водещ център на европейското книгопечатане и основно място за издаване на книги на френски език. Така че Гравие разполагал с изобилни запаси за своята търговия. Но докато мъже като Гравие продавали книги за печалба, имало и друг вид колпортьори, които разпространявали книги единствено от религиозни подбуди.

‘Контрабандисти на вяра’

След изобретяването на печатарската машина хората започнали жадно да четат религиозни книги, брошури и трактати. Библията била отпечатана най–напред на латински, а след това на говоримите езици. Милиони екземпляри били отпечатани в Германия и заслугата за бързото разпространяване на екземпляри от нея сред селското население била на колпортьорите. Но това разпространение не допаднало на всички.

През 1525 г. френският парламент забранил превеждането на Библията на френски, а през следващата година забранил притежаването на Библия на местен език. Въпреки това обаче били печатани хиляди Библии и много от тях били внасяни тайно във Франция благодарение на самоотвержените колпортьори. Един млад мъж на име Пиер Шапо бил сред тях. През 1546 г. той бил арестуван и екзекутиран.

Накрая, през 1551 г. властите в католическа Франция възприели твърда линия и забранили на колпортьорите да продават книги, тъй като те „тайно“ внасяли книги, „идващи от Женева“, тоест, от протестантите. Това обаче не спряло подема. Библии били внасяни във Франция по всякакви начини. Често с малък формат, те били скривани във винени бъчви с двойно дъно, в каци с кестени или в трюмовете на кораби. Един смел младеж на име Дени Льо Вер бил арестуван, когато превозвал цяла каца, пълна с Библии. Той също бил екзекутиран. Един враждебно настроен към колпортьорите католик, живял през онази епоха, признал,  че заради тях „за кратко време Франция се изпълнила с Новия завет на френски“.

През целия 16–и век тези ‘контрабандисти на вяра’, както ги нарича един автор, живели в постоянна опасност. Много колпортьори били арестувани, изпратени в затвора или на галерите, в изгнание или постигнати от мъченическа смърт. Някои колпортьори били изгорени заедно с книгите си. Макар че историята е запазила имената на малцина от тях, благодарение на голям брой такива смелчаци повечето протестантски домове можели да се снабдят с Библия.

Амбулантни библиотеки

През 17–и век католическата църква продължавала да възпрепятства достъпа на обикновените хора до Библията. Вместо нея на вярващите били раздавани молитвеници a и жития на светии — нещо, което едва ли можело да замести Писанията! За разлика от това янсенистите — католици с „еретични“ възгледи, били поддръжници на четенето на Светото писание. Така че колпортьорите участвали в разпространяването на наскоро завършения янсенистки превод на Гръцките писания („Новият завет“), дело на Льо Местр дьо Саси.

В същото време колпортьорите започнали да разнасят нов вид евтина книжнина. Много хора във Франция се научили да четат с помощта на тези книги, които ги образовали и забавлявали чак до своето отмиране през 19–и век. Французите ги наричали „библиотек бльо“, или синята библиотека, заради сините им корици. В Англия те били наричани „чапбукс“, а в Испания — „плиегос де кордел“. Съдържали разкази за средновековни рицари, фолклор, жития на светии и други. Както можем да си представим, колпортьорът бил очакван с нетърпение, независимо от това дали бил от Пиренеите и съответно идвал през лятото, или бил от Дофинските Алпи и идвал през зимата.

 Интересно е да се отбележи, че колпортьорите обслужвали както образованите, така и необразованите хора. В едно изследване от 18–и век на селяните от областта Гиен в югозападна Франция се казва следното: „През дългите зимни вечери за около половин час [селяните] прочитали от житията на светиите или една глава от Библията на цялото събрано домочадие. ... Когато нямало какво друго да четат, те прибягвали до ... синята библиотека и други подобни четива, които колпортьорите носели всяка година в провинцията.“ Но Библията била много разпространена и екземпляри от нея можели да бъдат намерени дори и в най–невзрачните селски къщи.

Организирани разпространителски мрежи

Колпортьорите имали свои мрежи във френските и италианските Алпи, в Пиренеите и в Нормандия, в северозападна Франция. Само колпортьорите от Дофинските Алпи държали под контрола си една четвърт от книжния пазар в южна Европа. „Продажбата на книги в Испания и Португалия, а също и в много италиански градове, е в ръцете на французи от едно и също селище ... в Дофинските Алпи“ — заявил един тогавашен търговец на книги от Женева.

Освен че били „активни, трудолюбиви и изключително сериозни хора“, колпортьорите дължали успеха си и на това, че били привързани към своето семейство, селище и религия. Много от тях били протестанти, които поддържали връзки с онези, които били отишли в изгнание при различните вълни на преследване. По този начин роднини, съграждани и събратя по вяра образували една действаща мрежа, обхващаща цяла Европа. Семейство Гравие, например, било изградило книгоразпространителска мрежа, обхващаща Франция, Испания и Италия. Други подобни мрежи стигали дори до Персия и Северна и Южна Америка.

Съживяване на колпортьорското дело

През 19–и век промишлената революция нанесла смъртен удар на семейния колпортьорски бизнес, който се бил предавал от поколение на поколение. Но създаването на библейски общества съживило разпространението на Библията в непознати дотогава мащаби. Католическата църква обаче продължавала да се противопоставя на разпространяването на Библията. До края на 19–и век библейските колпортьори продължавали да бъдат тормозени и преследвани. Но от 1804 до 1909 г. само във Франция те разпространили шест милиона екземпляра на цялата Библия или части от нея.

Делото, образоващо хората относно Библията, съвсем не било завършило. През 1881 г. списанието „Сионска стражева кула и глашатай на Христовото присъствие“ (издавано в Съединените щати) отправило призив към християните да подхванат евангелизаторското дело. С каква цел? „Да се разпространява истината, като хората бъдат подбуждани да четат.“ До 1885 г. около 300 евангелизатори откликнали на призива и работели сред хората. Някои пътували надалеч, като стигнали до такива страни като Барбадос, Бирма (днес Мианмар), Гватемала, Салвадор, Финландия и Хондурас. До избухването на Първата световна война тези евангелизатори вече били разпространили библейското познание в Англия, Германия, Китай, Коста Рика, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Франция, Швейцария и Швеция.

Интересно е да се отбележи, че в началото целодневните евангелизатори сред тези Изследователи на Библията (днес известни като Свидетели на Йехова) били наричани колпортьори. По–късно това название престава да се използва, тъй като не описва точно главната цел на тяхната дейност — библейското образование. (Матей 28:19, 20) Освен това този израз не представял нетърговския характер на тяхната дейност. Затова днес целодневните проповедници сред Свидетелите на Йехова се наричат пионери.

През миналата година над 800 000 пионери разпространяваха безплатно Библията и основаната на Библията литература. Те правят това не за печалба, а „искрено, да, като изпратени от Бога, пред погледа на Бога, заедно с Христос“. (2 Коринтяни 2:17, НС) Така че днес пионерите са много повече от ‘крачещи книжарници’. Но те са много задължени на онези ранни колпортьори за примера на плам и убеденост, който много от тях оставили след себе си.

[Бележки под линия]

[Снимки на страници 16, 17]

Колпортьорите носели най–новите стоки по домовете на хората

Колпортьорите били очаквани с нетърпение

[Информация за източника]

▲ © Cliché Bibliothèque nationale de France, Paris ▸

[Снимки на страница 18]

„Новият завет“ на Льо Местр дьо Саси и една книга от синята библиотека

[Източник]

По–вляво: © Cliché Bibliothèque nationale de France, Paris Вляво: © B.M.V.R de Troyes/Bbl.390/Photo P. Jacquinot

[Снимка на страница 18]

Евангелизатори разпространявали библейска литература

[Снимка на страница 18]

Днес целодневните евангелизатори предлагат безплатно библейско образование