Гледната точка на Библията

Археологията — необходима ли е, за да имаме вяра?

През 1873 г. английският свещеник Самуел Манинг писал за Йерусалим: „Привлечени от някаква неустоима атрактивност, поклонници от всички краища на земята се събират на това място. Милиони хора по света гледат на рушащите се стени, мизерните мръсни улици и разпадащите се руини с такъв силен и почтителен интерес, какъвто никое друго място на земята не може да предизвика.“

ОБАЯНИЕТО на Светите земи е привличало хората още от времето на римския император Константин a. В продължение на около 1500 години поклонници идвали и си отивали, търсейки религиозен, личен контакт със Светите земи. Но изненадващо е, че едва в началото на 19–и век учени започнали да придружават тези поклонници, което дало начало на ерата на библейската археология — изучаването на различните находки, хората, местата и езиците в древните Свети земи.

Откритията на археолозите са допринесли за по–доброто разбиране на много аспекти от библейските времена. Освен това археологията често е в съгласие с библейската история. Но дали такова познание е необходимо за вярата на един християнин? За да отговорим на този въпрос, нека насочим вниманието си към мястото на многобройни археологически разкопки — град Йерусалим и неговият храм.

 „Няма да остане тук камък на камък“

На 11 нисан според еврейския календар, през пролетта на 33 г., Исус Христос, придружаван от няколко от своите ученици, излязъл за последен път от храма в Йерусалим. Докато отивали към Маслиновата планина, един от учениците казал: „Учителю, виж, какви камъни и какви здания!“ — Марко 13:1.

Тези верни юдеи изпитвали силна любов към Бога и неговия храм. Те били горди с тези великолепни сгради и с 15–вековната традиция, която те представяли. Отговорът на Исус много учудил учениците му: „Виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.“ — Марко 13:2.

Как можело Бог да позволи да бъде разрушен собственият му храм, след като обещаният Месия вече бил дошъл? Постепенно и с помощта на светия дух учениците на Исус напълно разбрали какво имал предвид той. Но какво общо имат думите на Исус с библейската археология?

Един нов „град“

На Петдесетница през 33 г. юдеите загубили своята позиция на благоволение пред Бога. (Матей 21:43) Това открило пътя за нещо по–велико — едно небесно правителство, което щяло да донесе благословии за цялото човечество. (Матей 10:7) В съгласие с пророчеството на Исус, Йерусалим и неговият храм били унищожени през 70 г. Археологията потвърждава записаното в Библията относно това събитие. Но вярата на християните не зависи от това дали са намерени руините на този древен храм. Тяхната вяра се съсредоточава върху един друг Йерусалим, който е различен вид град.

През 96 г. апостол Йоан, който бил чул пророчеството на Исус за унищожението на Йерусалим и неговия храм и бил видял изпълнението му, получил видение: „Видях и светия град, новият Йерусалим, да слиза из небето от Бога.“ Един глас, идващ от престола, казал: „Той ще обитава с [човеците]; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка.“ — Откровение 21:2–4.

Този „град“ е изграден от верни християни, които ще служат като царе с Христос в небето. Заедно те образуват небесното правителство — Божието Царство, — което ще владее над земята и ще доведе човечеството до съвършенство по време на Хилядолетието. (Матей 6:10; 2 Петър 3:13) През първи век християните от юдейски произход, които трябвало да бъдат част от тази група, осъзнавали, че нищо от юдейската система на нещата не можело да се сравни с привилегията да управляват с Христос в небето.

Пишейки за предишната си видна позиция в юдаизма, апостол Павел говори за всички тях: „Това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо — познаването на моя Господ Христос Исус.“ — Филипяни 3:7, 8.

Тъй като апостол Павел изпитвал голямо уважение към Божия Закон и храмовата уредба, неговите думи явно не означават, че тези Божии уредби трябвало да бъдат пренебрегвани. b (Деяния 21:20–24) Павел просто показал, че християнската уредба превъзхожда юдейската система.

Без съмнение Павел и другите християни през първи век, които били от юдейски произход, имали точно познание за множество интересни подробности от юдейската система на нещата. И тъй като археологията отваря прозорец към миналото, някои от тези подробности могат да бъдат разбрани от християните днес. Но забележи върху какво трябвало да съсредоточава вниманието си младият Тимотей според Павел: „В това прилежавай [в нещата, свързани с християнския сбор], на това се предавай, за да стане явен на всички твоят напредък.“ — 1 Тимотей 4:15.

Похвално е, че библейската археология увеличава нашето разбиране за историческия фон на Библията. Но християните осъзнават, че тяхната вяра не зависи от доказателства, изровени от хората, а от Божието Слово, Библията. — 1 Солунци 2:13; 2 Тимотей 3:16, 17.

[Бележки под линия]

[Снимки на страница 24]

Горе: Йерусалим през 1920 г.; римска монета, употребявана от юдеите през 43 г.; нар от слонова кост, вероятно от храма на Соломон от осми век пр.н.е.

[Информация за източника на снимката]

Страници 2 и 24: Монета: Photograph © Israel Museum, Jerusalem; courtesy of Israel Antiquities Authority; нар: Courtesy of Israel Museum, Jerusalem