Биячите на дрехи от Бамако

В БАМАКО, столицата на западноафриканската държава Мали, се чуват постоянни ритмични удари през целия ден. Те обаче не са от музиканти. Звукът, наподобяващ постоянното биене на барабан, идва от малките колиби на биячите на дрехи. Но защо някой ще бие дрехи?

Биячите на дрехи участват в последния етап на един уникален текстилен процес. Всичко започва с едно бяло парче плат или някаква дреха. Обикновено то се боядисва в различни цветове и шарки. След това се потапя в гъст разтвор, приготвен от стрити на прах корени на маниока или от смолата на различни каучукови дървета. След като изсъхне на слънце, материалът става твърд като дъска. Тогава вече е готов за последния етап — биячите на дрехи.

Главната работа на тези хора е да удрят твърдия плат, докато започне свободно да се нагъва. В техните малки колиби обикновено ще видиш двама млади мъже, които седят един срещу друг. Между тях лежи ствол от маслено дърво. Мъжете намазват леко с восък плата и го разпъват върху дървения ствол. След това удрят плата, използвайки големи дървени чукове, които са направени от същото дърво. Те умело се редуват да удрят, като всеки се стреми да удря там, където другият е пропуснал.

Защо просто не използват ютия? Една от причините е, че топлината от ютията ще допринесе за това платът да избелее по–бързо. Освен това с ютия цветовете няма да бъдат толкова ярки, колкото ги правят биячите на дрехи. Това е така, защото при всеки удар от чука платът става лъскав, което подсилва цвета. След усърдно биене платът изглежда толкова ярък, че ще си помислиш, че току–що е боядисан.

Така че, ако се разхождаш по улиците на този град и чуеш звуци, подобни на биенето на барабан, огледай по–отблизо колибите около себе си. Звукът може да не е от барабани, това може да са биячите на дрехи от Бамако.