Цепелините — забележителните гиганти на въздухоплаването
Цепелините — забележителните гиганти на въздухоплаването
„БАЩА ми беше радист на борда на един дирижабъл–цепелин и обичаше всичко в работата си“ — каза Ингебург Валдорф пред представител на „Пробудете се!“. Наистина в началото на двайсети век голяма част от хората били възхитени от тези огромни въздушни кораби. Където и да отидели, те предизвиквали удивление.
Началото на двайсети век се превърнало в ера на гигантските въздушни кораби. Те привлекли вниманието на световната общественост поради грандиозните си постижения — но станали известни и със също толкова зрелищни злополуки. Катастрофата на „Хинденбург“ в Лейкхърст, Ню Джърси (САЩ), през 1937 г. сложила внезапен край на епохата на въздушните кораби. Но тази епоха имала забележителна история.
От балони с топъл въздух до въздушни кораби
Векове наред изобретателите се опитвали да открият начин човекът да полети. Братята Жозеф–Мишел и Жан–Етиен Монголфие, които живели през осемнайсети век, обърнали внимание, че димът се издига във въздуха, и направили заключението, че той сигурно притежава някакво специално свойство, което евентуално може да помогне на хората да летят. Затова те направили от плат и хартия един огромен чувал, който задържали над димящ огън. Селяните, които се събрали, за да видят експеримента, останали поразени, когато чувалът се издигнал във въздуха. Така през юни 1783 г. братята Монголфие изобретили балона с топъл въздух. Пет месеца по–късно за първи път с балон на Монголфие в небето полетял човек.
Недостатъкът на балоните обаче бил в това, че вятърът ги отнасял и не можело да бъдат насочвани в някаква определена посока. За да бъде управляван, балонът се нуждаел от метод за задвижване. Първият, който съчетал подемната сила със задвижването напред, бил французинът Анри Жифар, който през 1852 г. полетял с въздушен кораб, задвижван от пара. Вместо топъл въздух Жифар използвал за издигането водород — газ, който е по–лек от въздуха. Тъй като можело да се управлява, транспортното средство на Жифар било наречено дирижабъл, което произлиза от латинския глагол „диригере“, който означава „управлявам“.
Около десет години по–късно един немски офицер отишъл в Северна Америка, за да наблюдава Гражданската война, в която и двете враждуващи страни разузнавали позициите на врага с помощта на балони. Първият полет на офицера с балон над река Мисисипи му направил толкова силно впечатление, че неговото име по–късно станало неразривно свързано с дирижаблите. Този офицер бил граф Фердинанд фон Цепелин.
Гигантските дирижабли на граф Цепелин
Според някои източници Цепелин се сдобил със скици на дирижабъл с алуминиев скелет, принадлежащи на хърватския изобретател Давид Шварц. Цепелин бил очарован от идеята за дирижабъл, който да е достатъчно голям, за да превозва голям брой пътници или тежък товар. Дирижаблите му се отличавали с огромни размери и приличали на пура. Дирижаблите–цепелини a имали метален скелет, който бил обвит с плат. Във или под скелета имало гондола, в която се намирал екипажът. Пътниците пътували или в гондолата, или във вътрешността на дирижабъла. Издигането ставало с помощта на водород, който се намирал в няколко помещения — газови клетки или камери, — разположени от вътрешната страна на металния корпус. Движещата сила идвала от моторите, които били закрепени към корпуса. Тъй като граф Цепелин експериментирал с дирижаблите, хората го смятали за безразсъден ексцентрик. Скоро обаче щял да настъпи и неговият звезден миг.
Граф Цепелин напуснал армията и се съсредоточил върху проектирането и построяването на дирижабли. Първият му цепелин направил своя първи полет край Фридрихсхафен (Германия) през юли 1900 г. Множество хора се събрали по бреговете на езерото Констанц, докато 127–метровият дирижабъл с цилиндрична форма извършвал 18–минутния си полет над водата. Била основана строителната компания за дирижабли „Луфтшифбау Цепелин“ и последвало конструирането и на други дирижабли. Графът вече не бил смятан за ексцентрик, а се превърнал в световна знаменитост. Кайзерът го нарекъл най–великият германец на двайсети век.
Първите въздушни пътнически превози в света
Граф Цепелин гледал на огромните си дирижабли като на средство Германия да достигне въздушно превъзходство над останалите страни. По време на Първата световна война немските въоръжени сили използвали цепелините, за да шпионират вражеската територия и дори, за да пускат бомби. Всъщност най–опустошителното нападение през тази война било извършено от цепелин, който прелетял над Лондон.
Но имало и ентусиасти, които видели възможността дирижаблите да се използват за транспорт на пътници. Затова през 1909 г. била основана Германската компания за въздушни превози, която била първата в света, извършваща подобни услуги. По–късно превозите започнали да се осъществяват и извън пределите на Европа. Цепелините „Граф Цепелин“ и „Хинденбург“ пътували от Германия през Рио де Жанейро до Лейкхърст и обратно.
Увлечението по цепелините достигнало и до Съединените щати. По време на първия полет на „Граф Цепелин“ през Атлантическия океан от Фридрихсхафен до източния бряг на САЩ през 1928 г. — през който дирижабълът се повредил — президентът Кулидж излязъл на тревната площ край Белия дом, за да види гиганта, минаващ над него. Въодушевлението на жителите на Ню Йорк било безгранично — градът приветствал екипажа на дирижабъла в празнично шествие с много конфети.
На борда на „Хинденбург“
Пътуването с дирижабъл било по–различно от пътуването в съвременен самолет. Представи си, че се качваш на борда на „Хинденбург“, който бил три пъти по–дълъг от голям пътнически реактивен самолет и висок колкото 13–етажна сграда. Няма да бъдеш настанен в седалка, а в кабина с легло и санитарни приспособления. При излитането няма нужда да закопчаваш колана си. Вместо това можеш да останеш в кабината си или да се разхождаш във фоайето или по променадата, гледайки през прозорците, които дори можеш да отвориш. Всички тези пътнически помещения били разположени в огромната вътрешност на дирижабъла.
Според книгата „Хинденбург“ — илюстрована история“ петдесет пътници ядели в трапезарията, сядали на маси с бели покривки и използвали първокласни сребърни прибори и порцеланови сервизи. По време на пътуване през Атлантическия океан кухненският персонал използвал 200 килограма месо и птици, 800 яйца и 100 килограма масло, приготвяйки
ястията в кухня, снабдена с електрическа печка, фурни, машина за лед и хладилник. Малък роял украсявал дневната, където имало стюардеса, която се грижела за пътниците.„Хинденбург“ бил построен с цел да бъде комфортен, а не бърз. През 1936 г. дирижабълът прелетял за най–кратко време северната част на Атлантическия океан за 43 часа, като се движел със средна скорост от почти 130 километра в час и летял на повече от 200 метра височина. Обикновено преходът минавал без произшествия. При един полет от Лейкхърст една дама била толкова уморена, когато се качила на борда, че останала да спи в кабината си. По–късно тя извикала стюарда и поискала да знае кога най–накрая дирижабълът ще излети. Обърканият стюард обяснил, че вече от два часа са във въздуха. „Не Ви вярвам“ — извикала гневно тя. Дамата се убедила, че са излетели едва след като отишла в дневната и надникнала през прозорците към брега на Нова Англия, който бил на стотици метри по–долу.
Най–известният летателен апарат
Кулминацията на ерата на цепелините била през 1929 г., когато „Граф Цепелин“ обиколил света. Започвайки официално от Лейкхърст, дирижабълът прелетял за 21 дена около света от запад на изток, като се приземил във Фридрихсхафен, в Токио — където четвърт милион души се стекли да го приветстват — и в Сан Франциско и Лос Анджелис. Две години по–късно този дирижабъл отново се прославил, като прелетял арктическите води за среща с руски ледоразбивач. В книгата „Хинденбург — илюстрована история“ се казва: „Славата на „Граф Цепелин“ станала почти мистична. Където и да отидел, предизвиквал сензация. Вероятно няма да сгрешим, ако кажем, че това бил най–известният от всички летателни апарати, които някога са летели, включително съвременният „Конкорд“.“
Други народи също предвиждали бъдеще за дирижаблите с твърд корпус. Великобритания планирала флота от сребристи гиганти, за да обедини обширните краища на империята си чрез редовни полети до Индия и Австралия. В САЩ „Шенандоа“ бил първият дирижабъл с твърд корпус, който за издигане използвал хелий вместо запалимия водород. „Акрън“ и „Мейкън“ можели по време на полет да освобождават и прибират малки летателни апарати, които стоели във вътрешността на кораба. Със своята система за радионасочване дирижабълът „Мейкън“ станал първият самолетоносач в света.
Зрелищни катастрофи
„Да, наистина, баща ми обичаше да лети — казва Ингебург Валдорф, за която споменахме в началото. — Но освен това се боеше и от рисковете.“ Баща ѝ летял по време на Втората световна война, но дори в мирно време летенето с дирижабъл — въпреки всички славни постижения — било рисковано. Защо това било така?
Един от най–големите врагове на цепелините били лошите метеорологични условия. Осем
от първите двайсет и четири дирижабъла, построени от граф Цепелин и компанията му, катастрофирали, изгорели или се повредили поради лошото време. През 1925 г. американският дирижабъл „Шенандоа“ бил разрушен от силни ветрове по време на полет. Други две катастрофи на дирижабли, причинени от лошото време — катастрофата на „Акрън“ през 1933 г. и на „Мейкън“ две години по–късно, — в крайна сметка обявили края на епохата на огромните дирижабли с твърд корпус в Америка.Надеждите на Великобритания били в дирижабъла „Ар 101“. През 1930 г. при първото си пътуване от Великобритания до Индия „Ар 101“ не стигнал по–далече от Франция, където попаднал на лошо време и катастрофирал. Един писател съобщава, че „след загубата на „Титаник“ през 1912 г. британската общественост не е била толкова потресена от друга катастрофа“. Апогеят на английските дирижабли с твърд корпус бил към своя край.
Въпреки това производството на цепелини в Германия все още се ползвало с голямо доверие от страна на хората. Тогава обаче се случила катастрофата, която потресла целия свят. През май 1937 г. при полета си от Франкфурт до Ню Джърси „Хинденбург“ маневрирал, за да се приземи на военноморската аерогара в Лейкхърст. Изведнъж на върха на външната обвивка, близо до опашката, се появили малки пламъци. Водородът в газовите резервоари бързо превърнал дирижабъла в ад. Умрели трийсет и шест души.
За първи път на мястото на произшествието присъствали и оператори, които заснели катастрофата. Кинопреглед на 34–секундното нещастие — времето от първите пламъци до сгромолясването на гиганта на земята — бил прожектиран навсякъде по света, заедно с коментарите на ужасения говорител: „Гори, избухва в пламъци ... Ах! Хората и всичките пътници!“ Ерата на гигантските дирижабли, която продължила над 30 години, в известен смисъл намерила своя край за 34 секунди.
Ново поколение цепелини
Хората във Фридрихсхафен и до днес обичат цепелините. Музеят за цепелини връща посетителите назад във времето, като им предлага възможността да се качат в реконструирана част от „Хинденбург“. Един от екскурзоводите в музея, който е видял истинския „Хинденбург“ на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г., каза пред представител на „Пробудете се!“: „Човек не може да опише какво изпитва, когато види цепелин. За мене това беше нещо изключително.“
Говори се, че скоро ще се появят ново поколение цепелини, при които ще се използва последна дума на техниката. Новите цепелини ще бъдат по–малки от огромните си предшественици и ще са предназначени за „елитен и спокоен туризъм, който не замърсява околната среда“. Дали и те ще достигнат високите постижения на своите предци, забележителните гиганти на въздухоплаването? Времето ще покаже.
[Бележки под линия]
a Този вид дирижабъл е познат като цепелин, или дирижабъл с твърд корпус, тъй като има твърд скелет, който определя формата на превозното средство. Дирижабълът с мек корпус няма рамка, а се състои просто от подобна на балон обвивка, чиято форма се поддържа изцяло от налягането на вътрешния газ. Третият вид — дирижабълът с полутвърд корпус — е подобен на дирижабъла с мек корпус, но има допълнително прикрепен надлъжен кил под балона с газ. Общото между всички видове дирижабли, което ги отличава от балоните, е моторът, който позволява те да бъдат управлявани.
[Снимка на страница 24]
Граф Фердинанд фон Цепелин
[Източник]
Снимки на 24 страница: Archiv der Luftschiffbau Zeppelin GmbH
[Снимки на страница 25]
Боинг 747
„Хинденбург“
„Титаник“
[Снимки на страница 27]
Отляво надясно: „Граф Цепелин“ над Филаделфия; контролната зала; дневната за гости
[Източник]
Archiv der Luftschiffbau Zeppelin GmbH
[Снимки на страница 28]
Катастрофата на „Хинденбург“ при Лейкхърст през 1937 г. допринесла за това да бъде сложен драматичен край на ерата на огромните дирижабли
[Източник]
Снимки: Brown Brothers