Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Барселона — музей на изкуствата подоткрито небе

Барселона — музей на изкуствата подоткрито небе

Барселона — музей на изкуствата подоткрито небе

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИСПАНИЯ

ПРЕДСТАВИ си за момент, че се разхождаш в огромна художествена галерия. В нея са изложени многобройни произведения на изкуството, които мигновено привличат вниманието ти и те завладяват. Накъдето и да се обърнеш, погледът ти попада на безкрайно разнообразие от удивителни, чудновати форми, фигури и цветове. Тази поразителна колекция на изкуството обаче не се намира в някоя сграда или дворец. Целият град Барселона е огромен музей на изкуствата под открито небе. Особено забележителен в него е Златният квартал — „Куадрат д’Ор“ a. Изложените произведения на изкуството не са картини или скулптори, а самите сгради. Те предлагат на посетителите необикновено разнообразие от красота и стил.

Разположена на средиземноморския бряг в североизточната част на Испания, само на 160 километра на юг от френската граница, Барселона навярно е най–европейският от всички испански градове. През последните сто години тя се е превърнала в синоним на архитектурни нововъведения и изящество.

Въпреки периодичните нашествия на римляни, вестготи, араби и франки, Барселона се разраснала като търговски център. До XIV век тя се превърнала в главен промишлен град и най–важното средиземноморско пристанище на Испания. Готическите сгради и катедралата, които днес са важна забележителност в централната част на града, са построени през този период. Величието на готическата архитектура (1), при която се използват сложни и елегантни конструкции, свидетелства за богатството и благополучието на Барселона по това време.

През XVI век усилията на Испания се насочили към Америка, понеже търговията с колониите ѝ носела големи печалби. Но след индустриалната революция през XIX век, Барселона станала главен център на испанската текстилна промишленост и градът отново започнал да процъфтява.

Градът се обновява

Бързият растеж през XIX век подобрил материалното благосъстояние, но и довел до някои проблеми за града. През втората половина на века населението на Барселона се увеличило драстично, докато самият град не се разраснал. Трябвало по някакъв начин да се разреши проблемът с пренаселеността. Строителният инженер Илдефонс Серда получил задачата да изготви план за застрояване на околните земи и разширяване на града.

Планът на Серда, разработен през 1859 г., бил наречен „Л’Ейксампле“, или разширението, и днес това е името на тази централна част от града. Според плана улиците с дървета от двете страни и квадратните блокови площи, подредени в почти идеална симетрия, трябвало да образуват мрежа от пресечени линии. Това щяло да превърне Барселона в по–внушителен и екологичен град.

Градът започнал бързо да се разраства според плана на Серда. Всяка група от сгради станала уникална сама по себе си и днес предлага на посетителите възможност да видят красиви и разнообразни архитектурни конструкции. Планът включвал също стилни авенюта и булеварди. В книгата си „Барселона“ Робърт Хюс описва „Л’Ейксампле“ като ‘един от най–интересните градски райони в Европа заради неговата архитектура’.

Нарастващото благополучие на Барселона я превърнало в домакин на Световното изложение през 1888 г. „Арк де Триомф“ (2) (Триумфалната арка), която се намира близо до центъра на града, била построена по случай това важно събитие. Но този необикновен паметник свидетелства и за зараждането на едно направление в изкуството, което превърнало Барселона в уникален град.

Нов стил съживява града

В началото на XX век в Европа и САЩ започнал да процъфтява стилът сецесион b — орнаментално–декоративен стил в изкуството, вдъхновен от формите в природата. Барселона разполагала с пари, които да вложи, с градски план за построяване на сгради и с архитекти, нетърпеливи да експериментират. Така сецесионът придал уникален облик на града. Главният представител на новия стил в изкуството бил Антонио Гауди (1852–1926), който оставил незаличим отпечатък върху вида на Барселона.

В Барселона се намират повечето от най–добрите творби на Гауди, някои от които са включени в Списъка на световното културно наследство. Забележителен пример е къщата „Каса Мила“ (3), или „Ла Педрера“, която е разположена на булевард „Пасейг де Грасия“ в близост до центъра на града. По сградата не се виждат никакви прави стени. Вълнообразната фасада сякаш е изваяна от пясъчник. Външната част на сградата е украсена с перила от ковано желязо под формата на листа и къпини. Вътре таваните и колоните се извиват в най–причудливи форми.

Друг блестящ пример за таланта на Гауди е къщата „Каса Батльо“ (4), намираща се също на „Пасейг де Грасия“. От 1904 до 1906 г. Гауди реконструирал сграда, която била собственост на богатия индустриалец Хосеп Батльо и Касановас. Къщата, създадена от архитекта, сякаш е излязла от света на приказките. Извитият покрив прилича на гръбнака на динозавър, а плочките наподобяват рибни люспи. Човек трябва да я види, за да повярва.

Незавършеният шедьовър на Гауди, църквата „Саграда Фамилия“ (5), е може би най–забележителният пример за неговата оригиналност. Четирите кули на северната фасада приличат на вълнички втвърден восък, който се е стекъл по четири гигантски свещи. Тези високи кули, които се извисяват над околните сгради, са станали международният символ на Барселона.

Също толкова удивителен е и „Парк Гуел“ (6), който е проектиран от Гауди и се намира на един хълм в западната част на града. Извитите скулптури и колони, разноцветните мозайки и необикновените сгради и комини контрастират с привлекателните градини, които ги заобикалят. Друг парад на цветове и форми е „Палау де ла Мусика Каталана“ (7) (Дворецът на музиката), проектиран от Доменеч и Монтанер, съвременник на Гауди.

Между планините и морето

Местоположението и архитектурното наследство на Барселона ѝ придават необикновена атмосфера. Планините Колсерола обграждат града от запад, а Средиземно море — от изток. Именно морето е допринесло много за процъфтяването на Барселона като главно търговско пристанище на Испания. Не е изненадващо, че близо до пристанището има паметник на Христофор Колумб (8), сочещ към морето.

Морето и защитата на планините осигуряват на града умерен климат, който благоприятства живота на открито. Целогодишно от сутрин до вечер улиците са пълни с хора. Почти на всеки ъгъл има кафенета и ресторанти, които изкушават минувачите с аромата на прясно смляно кафе или възможността да опитат местната кухня. По пазарите, като известния „Бокерия“, намиращ се на оградения с дървета булевард „Ла Рамбла“, се продават всякакви плодове, зеленчуци и риби, които човек може да си представи.

Но посещението в Барселона не би било пълно, ако не се посети стръмния хълм Монтхуич, който се извисява в близост до морето. Той предлага на посетителите музеи, художествени галерии и вълнуващи гледки към града и Средиземно море. Главните сгради, използвани за Олимпийските игри през 1992 г., също се намират там. Свидетелите на Йехова планират да посетят Барселона, за да присъстват на международен конгрес от 31 юли до 3 август. За да се съберат всичките делегати на това събитие, ще е необходим огромният футболен стадион „Ноукамп“.

Въпреки че Барселона има своите проблеми, подобно на повечето големи градове, посетителите обикновено харесват средиземноморската ѝ атмосфера. Независимо дали това са магазинчетата за цветя и кафенетата на „Ла Рамбла“, тесните улички и старинното великолепие на Готическия квартал, или удивителната архитектура на града, Барселона предлага музей на изкуствата под открито небе, който не се забравя лесно.

[Бележки под линия]

a Името идва от каталонски — официалният език на Барселона и околностите, съставляващи областта Каталония. Това е романски език, близък до испанския и френския. Повечето хора в града говорят както испански, така и каталонски.

b Този стил в изкуството е познат в Испания като модернизъм, а в други части на Европа като ар нуво, югендстил или стайл либърти.

[Карта на страница 14]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Барселона

Мадрид

Севиля

[Снимка на страница 16]

Вентилатори и комини на „Каса Мила“

[Източник]

Godo–Foto

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Снимките горе: Godo–Foto

[Информация за източника на снимката на страница 17]

Sandra Baker/Index Stock Photography

Godo–Foto