Тормозът от околните — причини и последствия

КАКВО кара едно дете да започне да тормози другите? Ако някога си бил жертва на тормоз, може би ще кажеш: „Не ме интересува! Няма извинение за подобно поведение!“ Вероятно имаш право. Но разликата между причина и извинение е голяма. Причините едно дете да тормози другите не извиняват погрешното поведение, а ни помагат да го разберем. Подобно прозрение е наистина полезно. Защо можем да кажем така?

Една древна пословица гласи: „Благоразумието [прозрението — НС] на човека възпира гнева му.“ (Притчи 19:11) Гневът от държанието на този, който ни тормози, може да ни заслепи, да ни изпълни с яд и дори с омраза. Но ако разбираме поведението му, това вероятно ще успокои гнева ни. Така ще можем да виждаме по–ясно нещата, когато търсим разрешение на проблема. Затова нека да разгледаме няколко фактора, които допринасят за подобно неприемливо поведение.

Какво поражда тормоза?

В много случаи първите години на този, който тормози околните, са белязани от лош пример от страна на родителите или от липса на грижи. Много от тези хора са имали студени или безразлични родители, които може би са учили децата си да използват гняв и насилие, за да разрешават проблемите си. Децата, отгледани в подобна обстановка, може да не смятат, че тормозят другите със словесните си нападки и агресията си. Дори може да мислят, че поведението им е нормално и приемливо.

Една шестнайсетгодишна девойка, която била тормозена вкъщи от втория си баща и в училище от съучениците си, казва, че самата тя в седми клас започнала да се отнася така с другите. Тя признава: „Бях натрупала много гняв в себе си и го изкарвах на всеки, който ми паднеше. Болката има огромно въздействие върху тебе. Когато я изпиташ, ти се иска да я прехвърлиш върху другите.“ Макар че подобна физическа агресия не е обичайна за момичетата a, зад всеки вид тормоз винаги стои гневът.

 В много училища деца с различен произход и възпитание учат заедно. За жалост някои от тях са агресивни, защото вкъщи са ги учили, че заплахите и словесното малтретиране са най–добрият начин да постигнат своето.

За нещастие тези методи обикновено дават резултат. Шели Химъл, която е заместник–декан по учебната част в университета в Британска Колумбия (Канада), вече две десетилетия изучава детското поведение. Тя казва: „Някои деца се опитват да разберат как да постигнат своето и за съжаление тормозът над останалите дава резултат. Те получават каквото искат — надмощие, положение и внимание.“

Друг фактор, който допринася за успеха на тормоза, е липсата на надзор. Много от потърпевшите чувстват, че няма към кого да се обърнат, и за съжаление в повечето случаи наистина е така. Психоложката Дебра Пеплър, директор на центъра „Ламарш“ към Йоркския университет в Торонто, занимаващ се с изследване на насилието и разрешаване на конфликтните ситуации, проучвала държанието на учениците в училищния двор и открила, че учителите виждат и прекратяват само четири процента от случаите на тормоз.

Според д–р Пеплър намесата е много важна. Тя казва: „Децата не могат да разрешат този проблем, защото става въпрос за надмощие, и с всяка нова жертва надмощието на този, който тормози останалите, расте.“

Но защо потърпевшите не съобщават повечето случаи на тормоз? Защото са убедени, че ако кажат на някого, това само ще влоши положението. Така до известна степен много младежи прекарват училищните си години в постоянно безпокойство и несигурност. Какви са последствията от това?

Физически и емоционални последствия

В сведение на Националната асоциация на училищните психолози в САЩ се казва, че всеки ден над 160 000 ученици не отиват на училище поради страх от тормоз. Децата, които са жертва на тормоз, може да спрат да говорят за училище, за някой учебен предмет или за определени училищни дейности. Може да се опитат да закъсняват всеки ден, да бягат от часовете или дори изобщо да не ходят на училище.

Как да разпознаем кои деца са жертва на тормоз? Те може да станат потиснати, раздразнителни, огорчени, отегчени или затворени в себе си. Може да станат агресивни към своите близки или към връстниците и приятелите си. За невинните наблюдатели, които стават свидетели на тормоза, също има последствия. Това поражда у тях значителен страх, който намалява способността им да учат.

Но в списание „Преглед на педиатрията“ се казва: „Най–ужасното последствие от тормоза за потърпевшите и обществото е насилието, включително убийството и самоубийството. Чувството на безпомощност у децата, които са били тормозени, може да е толкова силно, че някои от тях предприемат самоунищожителни действия или смъртоносна разплата.“

Д–р Ед Адлъф, изследовател и професор по здравеопазване в Торонтския университет, изразява загриженост, че „жертвите на тормоз и техните нападатели са много по–податливи на емоционални проблеми сега и за в бъдеще“. През учебната 2001 година били проучени над 225 000 ученици в Онтарио и между една четвърт и една трета от тях били или потърпевши от тормоз, или вършители. В същата група един на всеки десет ученици е направил сериозен опит за самоубийство.

Систематичният тормоз може да подкопае самоувереността на потърпевшия, да доведе до сериозни здравословни проблеми и дори да провали кариерата му. Той може да страда от мигрена, безсъние, безпокойство и депресия. Някои развиват посттравматичен стрес. Физическите нападки може да породят у околните съчувствие към жертвата, но емоционалните нападки не винаги водят до същия отклик. Вредата е много по–незабележима. Затова вместо да му съчувстват, на приятелите и близките на пострадалия може да им дотегне да слушат оплакванията му.

Дори тези, които тормозят другите, изпитват отрицателни последствия от поведението си. Ако не бъдат спрени, докато са още деца, те вероятно ще продължат своите нападки на работното си място и като пораснат. Всъщност някои проучвания разкриват, че тези, които са тормозели другите като деца, са развили образец на поведение, който продължават да проявяват  и по–късно като възрастни. Освен това вероятността да станат престъпници е по–голяма, отколкото при хората, които не са тормозели другите.

Влияние върху семейството

Тормозът на работното място влияе върху стабилността и спокойствието на семейството. Той може да породи необясним подтик у потърпевшия да наранява близките си. Освен това брачният партньор или друг член на семейството може да избере не толкова подходящ начин да покаже подкрепата си към жертвата, като отмъсти на човека, причиняващ тормоза. От друга страна, брачният партньор може да обвинява потърпевшата си половинка, че причинява неприятности. Когато подобни случаи на тормоз продължават прекалено дълго, дори търпението на партньори, които по принцип оказват подкрепа, се изчерпва. С течение на годините семейството може постепенно да се разпадне.

Понякога тормозът води до загуба на работата и доходите, до раздяла и развод или дори до самоубийство. От половината до две трети от жертвите на тормоз на работното място в Австралия споделят за отрицателни последствия върху взаимоотношенията им с близките — с човека, с когото живеят, с брачния им партньор или с друг член на семейството.

Висока цена за тормоза

Тормозът на работното място излиза скъпо и на работодателите. Може да става въпрос за язвителен началник или интригантстващ колега, независимо от пола. Такива хора контролират прекалено другите, гледат всичко под лупа и злепоставят хората чрез отрицателни забележки и постоянна критика, като често унижават публично жертвата си. Те рядко признават, че не са учтиви, и не се извиняват за поведението си. Често за жертви избират работници, които са способни, лоялни и са спечелили симпатиите на колегите си.

Работниците, които са подложени на тормоз, започват да работят по–зле. Продуктивността на колегите им, които са свидетели на всичко, също намалява. Работниците може да изгубят чувството си за лоялност към работодателя и да не са толкова усърдни в работата си. В едно сведение се казва, че тормозът струва на промишлеността в Обединеното кралство три милиона евро всяка година. Смята се, че подобно поведение е причина за над трийсет процента от болестите, свързани със стреса.

Ясно е, че тормозът оказва своето влияние върху обществото навсякъде по света. Въпросът е дали този проблем може да бъде решен.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 7]

За жалост тормозът на работното място се среща често

[Снимка на страница 7]

Жертвите на систематичен тормоз може да станат потиснати и самотни