Животните са дар от Бога

ХОДИЛ ли си на цирк или в зоологическа градина? Искаше ли ти се да подържиш или да погалиш някое от красивите животни — някой величествен лъв или огромен сибирски тигър? Сигурно е било вълнуващо да видиш как дресьорът или надзирателят в зоологическата градина го прави. В действителност един от писателите на Библията казал преди почти 2000 години: „Всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството.“ (Яков 3:7)

Почти всички животни откликват на любещите грижи. Наистина е приятно да ги видиш как общуват с грижовните хора, които са ги опитомили. Римският писател Плиний Стари, който бил съвременник на библейския писател Яков, говори за опитомяване на слонове, лъвове, тигри, орли, крокодили, змии и дори риби.

Всъщност хората опитомяват животните и ги превръщат в домашни любимци от древни времена. Много преди дните на Яков и Плиний Стари египтяните укротявали диви животни и ги гледали у дома. Днес на някои места доста от животните в зоологическите градини могат да се видят и в домовете.

Първи взаимоотношения с хората

В Библията, най–ранната писана история на човечеството, се казва, че първият човек Адам дал имена на животните. В нея пише: „С каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове.“ (Битие 2:19, 20) Явно Адам трябвало да опознае много добре животните, за да им даде подходящо име. Но нищо не го застрашавало, дори дивите животни не представлявали опасност. Те били мирни и навярно компанията им му е била приятна.

Бог поверил грижата за животните както на Адам, така и на съпругата му Ева. Според Божията цел, записана в Библията, хората трябвало да владеят „над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята“. (Битие 1:26)

Трайни близки взаимоотношения

Когато хората упражняват правилно властта си над животните, резултатите са наистина удовлетворяващи. Любимото животно става ценен другар, дори част от семейството. Така е било и преди хиляди години, както се вижда от библейския разказ за един сиромах, който имал „едно малко женско  агне“. Пророк Натан казал на цар Давид за сиромаха и агнето му: „[Агнето] от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря.“ (2 Царе 12:1–3)

Мнозина днес добре знаят, че животното може да стане любим другар, като член на семейството. Да вземем например случилото се на едно семейство, което живее близо до Хараре, столицата на Зимбабве. Родителите купили на всяко от децата си куче. Веднъж едно от момчетата, около осемгодишно по това време, отивало някъде с кучето си и внезапно пред него от едно дърво се спуснала огромна отровна змия мамба. Змията нападнала, но кучето светкавично се намесило и спасило живота на детето. Представяш ли си колко ценно е това куче за семейството?

Глухите хора особено ценят кучетата, които са обучени да им помагат. Една жена казва: „Когато Туинки чуе, че се звъни на вратата, идва при мене, потупва ме с лапичка по крака и ме завежда да отворя. Така и когато чуе звънеца на фурната, изтичва при мене и аз отивам след нея. При дим или когато се задейства противопожарната аларма, Туинки е обучена да привлече вниманието ми и да легне, за да сигнализира за потенциална опасност.“

Забележителна е полезната връзка между слепите хора и тяхното куче–водач. Дресьорът на кучета–водачи Майкъл Тъкър, автор на книгата „Очи–водачи“, е на мнение, че кучето може да разкрие един съвсем нов свят за слепия, като му предлага „свобода, независимост, подвижност и другарство“. Наистина, сърцето ти се стопля, когато видиш връзката между тези кучета и стопаните им.

При хората с някакъв недъг, които имат куче, обстоятелствата са подобни. Кучето на една жена, прикована към инвалидна количка, е обучено да вдига телефона и да облизва пощенските марки. Друго куче изпълнява 120 команди и дори събира консервни кутии и пакети от рафта в магазина. Собственикът на кучето, който е инвалид, използва лазерно фенерче, за да посочва кои неща иска и кучето му ги носи.

Домашните любимци помагат и на възрастните хора. Един ветеринарен лекар казва, че четириногите другари (в това число и кучетата) „дават цел и смисъл в живота на възрастните, когато те често са отчуждени от обществото“. Във вестник „Торонто Стар“ се съобщава: „Хората с домашен любимец изпитват по–малко стрес, ходят по–рядко на лекар и дори имат по–голям шанс да се възстановят след инфаркт.“

Интересна е информацията в „Нова енциклопедия Британика“: „При грижите за някое животно децата имат възможност да  научат, че ще получат привилегии, ако проявяват отговорност. Освен това така придобиват известни познания за секса. Те бързо забелязват процеса на чифтосване, последван от бременността и различните проблеми около раждането и грижите за малките.“

Любовта към домашните любимци

Заради забележителната им лоялност, някои хора обичат животните повече отколкото членовете на семейството си. Понякога при развод попечителството над домашния любимец е част от споровете за подялбата на имуществото. Хората дори завещават огромно богатство на своите любимци.

Не е чудно, че днес могат да се изкарат много пари от домашните любимци. Има книги и списания, които дават съвети по всеки въпрос, свързан с тях. Предвид че хората искат да осигурят всякакви удобства на своите любимци, светът на търговията предлага всичко, което може да се желае.

Например човек може да се консултира със специалисти, които лекуват всякакви заболявания по животните. Има психиатри за домашни любимци, които предписват антидепресанти, адвокати и застрахователни  агенти, действащи в техен интерес, фризьорски салони и центрове за обучение. Правят се погребения и дори се отправят предложения за клониране на домашните любимци — всичко на съответната цена, разбира се!

Ясно е, че хората навсякъде обичат своите домашни любимци. В книгата си „Какво ни тегли към животните“ д–р Джоника Нюби стига до заключението: „Когато кучето се завтече към нас, маха с опашка и ни ближе, сякаш това, че сме се върнали вкъщи е най–хубавото нещо, което му се е случило през деня, според мене можем да говорим за „любов“.“ Разбираемо е защо много хора са подтикнати да отвърнат на тази „любов“.

Въпреки това опитите да се приписват човешки качества на животно може да имат пагубни последствия. Все пак домашният любимец не може да удовлетвори човешките потребности така, както хората. Освен това приспособяването на животните към градския начин на живот е проблем за някои домашни любимци и техните собственици. Ще разгледаме тези въпроси в следващата статия.

[Снимка на страница 3]

Още от древността хората опитомяват диви животни

[Източник]

Фрагмент от картината „Великият цар на партяните ловува със своите опитомени пантери“ от Джовани Страдано: © Stapleton Collection/CORBIS

[Снимка на страница 4]

Израилските овчари били нежни към агънцата

[Снимка на страница 5]

Домашните любимци помагат на възрастните и на инвалидите