Аварийно Кацане!

РАЗКАЗАНО ОТ СЕСАР МУНЬОС

След приятна отпуска при семейството ми в Монтерей (Мексико) бях готов да се върна в клона на Свидетелите на Йехова в столицата Мексико, където имам привилегията да служа. Беше неделя, 1 декември 2002 г. Качих се на полет № 190 и в 19 часа излетяхме.

 СЛЕД спокоен полет, който продължи по–малко от час и половина, самолетът започна да се спуска. Но изведнъж се издигна рязко и всички се разтревожихме поради някакъв ужасен шум отдолу. След това пилотът съобщи, че вратичките на колесника са заяли и не са се отворили! Някои от пътниците толкова много се изплашиха, че започнаха да плачат. Други се молеха на глас. Мислех си какво ли ще се случи!

Пилотът ни каза, че ще се опита да разтресе вратите на колесника, за да се отворят. Затова почти цял час той тресеше самолета нагоре–надолу и настрани, докато летяхме над града. Преживяването беше много по–лошо от всяко скоростно влакче, на което съм се качвал. Никак не беше забавно! Накрая пилотът съобщи: „За съжаление трябва да ви уведомим, че вратите не се отвориха. Единствената възможност, която ни остава, е да кацнем аварийно без колесник.“ Всички се спогледахме тревожно, като си представяхме най–лошото.

Дадоха ни инструкции за аварийно кацане. Свалихме си обувките, махнахме всичко, което би могло да ни нарани, и заехме нужната поза. Помислих си, че няма начин да не се разбием в пистата! В този момент се помолих на Йехова Бог и ме обзе дълбоко спокойствие. (Филипяни 4:6, 7)

Често съм чувал, че преди да умре, човек вижда живота си като на лента и съжалява за нещата, които не е направил. Съжалих, че не говорих с момичето до мене за Божието Царство, и реших, ако оцелея, винаги да се възползвам от възможността да свидетелствам. Анализирах набързо и службата си за Йехова.

Самолетът започна да се спуска и можех да видя пожарните коли, линейките и многото хора наоколо. Когато се ударихме в пистата по корем, усетихме силен трус. Самолетът започна да се плъзга и при триенето на метала в асфалтовата настилка изскачаха искри. Пожарните коли от двете страни на пистата незабавно насочиха към летателния апарат водни струи, за да го охладят.

Накрая, след няколко напрегнати мига, спряхме. Пътниците започнаха да ръкопляскат от щастие и облекчение, че пилотът успя да се справи успешно със ситуацията. След това ни казаха да напуснем самолета незабавно. Бързо се придвижихме към изходите, спуснахме се по пързалките за евакуация и отидохме на тревните площи, където бяхме на сигурно място.

Вече на безопасно разстояние и треперещ от току–що преживяното, наблюдавах неподвижния самолет, който лежеше напреки на пистата. За щастие малко пътници бяха ранени, и то само леко. В линейките наоколо други получаваха медицинска помощ заради шока, в който бяха изпаднали.

Плановете ми бяха да съм си вкъщи до 21 часа, но се прибрах четири часа по–късно. След всичко преживяно бях благодарен, че съм още жив! Тази случка ме накара да се замисля. Сблъсках се с несигурността на живота. Когато осъзнаеш, че може да изгубиш всичко само за няколко минути, това те смирява. Ако си изправен пред смъртта, може да е твърде късно да промениш живота си или да си изградиш по–добра репутация пред Бога. Сега ценя много повече възможността да използвам живота си мъдро и да оползотворявам всеки ден в служба на моя Бог Йехова. (Псалм 90:12)