Гледната точка на Библията

Можем ли да помогнем на мъртвите?

„От самото начало Църквата ... принася молитви за [мъртвите] ..., така че, очистени по този начин, те да достигнат блаженството да видят Бога в лице.“ — „Катехизис на католическата църква“

ЗА ХОРАТА от всички народи е присъща загрижеността за състоянието на мъртвите. Вероятно и ти си изпитал тъгата и празнотата от смъртта на близък човек. Може би се питаш дали хората продължават да съществуват след смъртта си, дали страдат, или са в покой, както и дали можеш да направиш нещо за тях.

Много религиозни хора вярват, че могат да помогнат на починалите. Индусите например смятат, че като кремират тялото на своите починали близки на брега на река Ганг и след това разпръснат праха във водата, ще осигурят вечно блаженство за душата на умрелия. В Далечния изток будистите изгарят хартиени фигурки на автомобили, къщи, дрехи и пари, вярвайки, че умрелите ще могат да ги използват на другия свят. В Африка хората изливат алкохолни напитки на гроба, защото смятат, че това жертвоприношение ще е от полза за мъртвия.

Според католицизма, ако умре, без да се е разкаял за някой „смъртен грях“, човек няма одобрението на Бога. Когато е в такова състояние, за него се казва, че се намира в ада. От друга страна, онзи, който се радва на Божието благоволение, има надежда да постигне „върховно и пълно блаженство“ с Бога в небето, но преди това трябва да бъде съвършено пречистен. За тази цел може да се наложи  да прекара известно време в чистилището, където да бъде подложен на „пречистващ огън“ като наказание за простимите грешки. Докато се намира в чистилището обаче на него може да му се помогне с молитви, принасяни чрез католическата църква, както и с литургии, отслужвани за него. Такива служби обикновено се заплащат от приятелите и роднините на покойника.

Съвсем естествено е да искаме да направим всичко по силите си да облекчим страданията, които може би понасят близките ни. Ако съществува възможност да им помогнем, не би ли било логично Бог да ни обясни ясно как да направим това? Нека да видим какво учи Библията по този въпрос.

Състоянието на мъртвите

Всички обичаи, споменати по–горе, се основават на вярването за безсмъртието на душата, според което част от човека продължава да живее след като тялото му умре. Дали Библията учи това? В нея се казва: „Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето. Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба [шеол — бел. под линия], гдето отиваш.“ (Еклисиаст 9:5, 6, 10) Шеол е еврейска дума, която се отнася за общия гроб на човечеството.

За да опише какво става със съзнанието на човек при смъртта, псалмистът казал: „Излиза ли духът му, той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията [мислите — НС] му.“ (Псалм 146:4)

Изказванията в Библията са достоверни и логични. Как мислиш ти — дали един любещ баща би подложил децата си на страдания поради вродените им грешни склонности? (Битие 8:21) Разбира се, че не. Тогава защо да мислим, че небесният ни Баща би направил нещо подобно? Когато в древността някои израилтяни възприели езическия обичай да изгарят децата си в жертва на фалшиви богове, Йехова осъдил тези отвратителни действия и казал, че те са ‘нещо, което той не е заповядвал, нито му е дохождало на ум’. (Йеремия 7:31)

Грехът на човека води до смърт, а не до мъчения след смъртта. В Свещеното писание се казва, че „грехът плаща със смърт“ и че „който е умрял, е оправдан за греха си“. (Римляни 5:12; 6:7, 23)

Мъртвите не страдат. Те по–скоро са в състояние, подобно на дълбок сън, без да съзнават нищо, без да изпитват блаженство или нещо друго. Следователно е напълно ясно, че всякакви усилия на хората да помогнат на мъртвите са в противоречие с ученията на Библията.

Каква надежда има за онези, които са починали?

Това не означава, че твоите умрели близки ще останат завинаги в състояние, в което не съзнават нищо. Напротив, за тях съществува прекрасно бъдеще.

Преди да върне към живот скъпия си приятел Лазар, Исус казал, че ще го ‘събуди от съня му’. (Йоан 11:11) При друг случай той обещал, че „всички, които са в паметните гробници, ще чуят гласа му и ще излязат“. (Йоан 5:28, 29) Възкресените хора вече ще са оправдани за предишните си грехове и така няма да се налага да страдат за онова, което са правили, докато са живели преди. Ще им бъде дадена възможност да се научат да се радват на живота в съвършени условия. Само какво прекрасно бъдеще ги очаква!

Ако това обещание ти харесва, защо не се постараеш да се увериш в достоверността му? Свидетелите на Йехова с радост ще ти помогнат да направиш това.

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

◼ Дали мъртвите съзнават нещо? (Псалм 146:4; Еклисиаст 9:5, 6, 10)

◼ Дали Бог би допуснал мъртвите да страдат в огнен ад? (Йеремия 7:31)

◼ Съществува ли надежда за онези, които са починали? (Йоан 5:28, 29)