Испанската армада — устрем към погрома

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИСПАНИЯ

ПРЕДИ повече от четири века две флоти се сражавали в тесния пролив, наречен Ла Манш. Тази битка между протестанти и католици била част от борбата между войските на протестантската кралица на Англия Елизабет I и католическия крал на Испания Филип II през XVI век. В книгата „Поражението на Испанската армада“ се казва: „За хората от онова време сблъсъкът между английската и испанската флота в Ла Манша било битка на живот и смърт между силите на светлината и силите на мрака.“

Някои от хората, живели в Англия по онова време, описват Испанската армада, или велика флота, като най–голямата морска сила, която са виждали някога в открито море. Но експедицията, която предприела Армадата, всъщност се оказала един голям провал — особено за хилядите, които загубили живота си. Каква била нейната цел и защо се провалила?

Причината за нападението

Английските пирати от години плячкосвали испански кораби. В същото време кралицата на Англия, Елизабет I, активно подкрепяла бунта на холандците срещу испанското владичество. Освен това католикът Филип II се чувствал задължен да помогне на католиците в Англия да изчистят страната си от растящата протестантска „ерес“. За тази цел на корабите на Армадата се качили около 180 свещеници и други духовници. Дори когато се събирали екипажите, всеки човек трябвало да изповяда греховете си пред свещеник и да получи причастие.

Убежденията на видния испански йезуит Педро де Рибаденейра отразявали религиозната атмосфера в Испания и възгледите на нейния  крал. Рибаденейра казал: „Бог, нашият Господар, чиято кауза и най–свята вяра защитаваме, ще ни предвожда. С такъв капитан няма от какво да се боим.“ Англичаните, от своя страна, се надявали, че една решителна победа ще открие възможността протестантските идеи да се разпространят из цяла Европа.

Планът на испанския крал за нападение изглеждал прост. Той наредил Армадата да плава до Ла Манша и да вземе херцога на Парма, заедно с неговите 30 000 опитни войници, намиращи се във Фландрия a. След това обединените сили трябвало да пресекат пролива, да акостират край брега на графство Есекс и да стигнат по суша до Лондон. Крал Филип предполагал, че английските католици ще напуснат протестантската кралица и ще се присъединят към редиците на неговата армия.

Но планът за действие на Филип имал сериозни недостатъци. Мислейки, че има Божията подкрепа и ръководство, той пренебрегнал две основни пречки — мощта на английската военна флота и това, че ще е трудно да качи на корабите си войската на херцога на Парма, без да разполага с подходящо дълбоко пристанище, където биха могли да се срещнат.

Голямата и тежка флота

Филип поставил начело на Армадата херцога на Медина–Сидония. Въпреки че нямал много опит с военната флота, херцогът бил умел организатор и бързо спечелил доверието на своите опитни капитани. Заедно те създали истинска бойна сила и снабдили огромната флота с възможно най–много провизии. Внимателно избрали сигнали, команди за плаване и формации, които да обединят тяхната международна военна сила.

Сто и трийсет кораба, почти двайсет хиляди войници и осем хиляди моряци, от които се състояла Армадата, най–накрая отплавали от Лисабон на 29 май 1588 г. Но поради насрещен вятър и буря те били принудени да спрат в Ла Коруня (северозападна Испания), за да поправят корабите и да се снабдят с още провизии. Обезпокоен от недостига на храна и вода и от това, че някои от хората му се разболели, херцогът на Медина–Сидония открито писал на краля относно своите опасения във връзка с цялото начинание. Но Филип настоял неговият адмирал да се придържа към плана. Така тежко натоварената флота продължила пътя си и накрая, два месеца след като отплавала от Лисабон, стигнала Ла Манша.

 Сражения в Ла Манша

Когато испанската флота стигнала до брега на град Плимът (югозападна Англия), англичаните били в очакване. Корабите на двете флоти били почти равен брой, но се различавали по устройството си. Испанските кораби се издигали високо над водата и палубите им били пълни с оръдия за стрелба на близко разстояние. Тъй като на носа и на кърмата били направени големи кули, те приличали на плаващи крепости. Военноморската тактика на испанците изисквала корабът им да се приближи до вражеския кораб, за да могат войниците да се прехвърлят на него и да го превземат. Корабите на англичаните били по–ниски, по–бързи и имали повече далекобойни оръдия. Техните капитани планирали да не се доближават до испанските кораби, а да ги разрушат от разстояние.

За да противодейства на по–голямата подвижност и бойна мощ на английската флота, испанският адмирал измислил защитна формация във формата на лунен сърп. Най–здравите кораби с оръдия, които имали най–далечен обсег, трябвало да пазят двата края. Независимо от коя страна щял да нападне врагът, Армадата можела да се завърти и да го посрещне подобно на бивол, който насочва рогата си към приближаващ лъв.

Двете флоти се обстрелвали по протежението на Ла Манша и влезли в две малки сражения. Защитната формация на испанците била сполучлива и далекобойните оръдия на англичаните не успели да потопят нито един испански кораб. Капитаните на англичаните разбрали, че трябва по някакъв начин да пробият испанската формация и да обстрелват врага от по–близко разстояние. Такава възможност им се открила на 7 август.

Херцогът на Медина–Сидония се придържал към дадените му заповеди и повел Армадата към уговореното място за среща с херцога на Парма и неговата войска. Докато чакал новини от херцога на Парма, херцогът на Медина–Сидония наредил на флотата да спусне котва край град Кале, който се намира на френското крайбрежие. Когато испанските кораби били закотвени и по този начин уязвими, англичаните изпратили осем кораба, които били натоварени със запалителни материали и били запалени. Повечето испански капитани отплавали незабавно, за да избегнат опасността. Тогава силният вятър и морското течение ги принудили да плават на север.

Следващия ден на зазоряване било последното сражение. Английската флота обстрелвала испанските кораби отблизо, като така разрушила поне три кораба и повредила още много от тях. Тъй като нямали много боеприпаси, испанците трябвало безпомощно да издържат яростната атака.

Една много силна буря принудила англичаните да преустановят атаката си до следващия ден. Сутринта Армадата се подредила във формата на лунен сърп и въпреки че нямала много бойни запаси, се обърнала към врага и се приготвила за бой. Но още преди англичаните да открият огън, испанските кораби се озовали близо до бряг, към който духал  вятър, и така били тласкани безмилостно от вятъра и морските течения с опасност да се разбият в плитчините на Зеландия край холандското крайбрежие.

Когато положението изглеждало безнадеждно, вятърът променил посоката си и извел Армадата на север в открито море, където било по–безопасно. Но пътят обратно към Кале бил блокиран от английската флота и вятърът все още тласкал порутените испански кораби на север. Херцогът на Медина–Сидония стигнал до заключението, че не му остава нищо друго, освен да се откаже от първоначалния план и да запази колкото е възможно повече от корабите и хората си. Затова решил да се върне в Испания, като заобиколи Шотландия и Ирландия.

Бури и корабокрушения

Тъй като корабите на Армадата били в окаяно състояние, плаването обратно към дома било изключително тежко. Храната била на привършване, а тъй като бъчвите били пробити, имало малко вода. Атаките на англичаните били нанесли сериозни повреди на много от корабите и само някои от тях останали здрави. След това край северозападния бряг на Ирландия Армадата попаднала в силни бури, които продължили две седмици. Някои кораби изчезнали безследно! Други се разбили в Ирландския бряг.

Най–накрая, на 23 септември, първите кораби от Армадата се добрали до Сантандер (северна Испания). Около 60 кораба и само около половината от хората, които били отплавали от Лисабон, успели да се върнат у дома. Хиляди души се удавили в морето. Мнозина други умрели от раните си или от болести по време на пътуването към дома. Мъченията продължили дори и за оцелелите, които достигнали испанския бряг.

В книгата „Поражението на Испанската армада“ се отбелязва: „Някои от екипажите нямали никаква храна и умрели от глад“, въпреки че били хвърлили котва в някое от испанските пристанища. В книгата се казва още, че един кораб заседнал в испанското пристанище Ларедо, „защото нямало достатъчно хора, които да свалят платната и да спуснат котвата“.

Значението на поражението

Поражението на Армадата вдъхнало увереност в протестантите от северна Европа, въпреки че религиозните войни продължили с неотслабваща сила. Един английски медал, изработен в памет на това събитие, показва вярата на протестантите, че тяхната победа е доказателство за Божието благоволение. На него е изписано „Flavit יהוה et dissipati sunt 1588“, което означава „Йехова духна и те се разпръснаха — 1588“.

След време Великобритания станала световна сила, както е отбелязано в книгата „Европа до 1870 г.“: „През 1763 г. Великобритания се превърнала в най–голямата търговска и колониална сила в света.“ Наистина „през 1763 г. Великобритания доминирала в света като същински съживен и разширен Рим“ — се казва в книгата „Военноморският флот и империята“. По–късно Великобритания се обединила със своята бивша колония, Съединените американски щати, и така се появила англо–американската световна сила.

Онези, които изследват Библията, живо се интересуват от възхода и падението на световните сили. Това е така поради факта, че Свещеното писание съдържа много информация за поредицата световни империи — Египет, Асирия, Вавилон, Мидо–Персия, Гърция, Рим и накрая англо–американската световна сила. Всъщност много години предварително Библията предсказала възхода и падението на някои от тези империи. (Даниил 8:3–8, 20–22; Откровение 17:1–6, 9–11)

Като погледнем назад, става ясно колко важно било онова, което се случило през лятото на 1588 г., когато завоевателните планове на Испанската армада се провалили. Около 200 години след победата над Армадата Великобритания се издигнала като световна сила и след време започнала да играе важна роля в изпълнението на библейските пророчества.

[Бележка под линия]

[Диаграма/Карта на страници 26, 27]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Пътят на Испанската армада

​——​ Маршрутът при нападението

–– Маршрутът при завръщането

X Битки

ИСПАНИЯ

Лисабон

Ла Коруня

Сантандер

ФЛАНДРИЯ

Кале

ИСПАНСКА НИДЕРЛАНДИЯ

ОБЕДИНЕНА НИДЕРЛАНДИЯ

АНГЛИЯ

Плимът

Лондон

ИРЛАНДИЯ

[Снимка на страница 24]

Крал Филип II

[Източник]

Biblioteca Nacional Madrid

[Снимка на страница 24]

Кралица Елизабет I

[Снимка на страници 24, 25]

Херцогът на Медина–Сидония предвождал Испанската армада

[Източник]

Cortesía de Fundación Casa de Medina Sidonia

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Museo Naval Madrid