Дали археологията подкрепя Библията?

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ на Библията смятат, че археологията е полезна, тъй като нейните открития често допълват тяхното познание за живота, условията, обичаите и езиците в библейски времена. Освен това археологията дава полезна информация за изпълнението на библейските пророчества, като например онези, които предсказали края на древния Вавилон, Ниневия и Тир. (Йеремия 51:37; Езекиил 26:4, 12; Софония 2:13–15) Науката обаче си има своите ограничения. Археологическите находки трябва да бъдат обяснени, а обясненията не са застраховани от човешки грешки и изменения.

Християнската вяра не зависи от счупени глинени съдове или от рушащи се стени, но от цялостната и хармонична духовна истина, която намираме в Библията. (2 Коринтяни 5:7; Евреи 11:1) Несъмнено вътрешната хармония на Библията, нейната откровеност, изпълнените пророчества и редица други характеристики осигуряват убедителни доказателства, че „цялото Писание е вдъхновено от Бога“. (2 Тимотей 3:16) Все пак нека да разгледаме няколко интересни археологически находки, които потвърждават записаното в Библията.

Група археолози, правещи разкопки в Йерусалим през 1970 г., попаднали на овъглени развалини от някаква сграда. „За всяко обучено око картината беше ясна — пише Наман Авигад, ръководителят на групата. — Сградата е била опожарена и стените и покрива са рухнали.“ В една от стаите имало кости [1] от ръка с разперени пръсти, която явно се е опитвала да се хване за едно стъпало на входа на сградата.

На пода били разпръснати монети [2], като най–късните от тях датирали от четвъртата година след бунта на юдеите срещу Рим — 69 г. от н.е. Различни предмети били разхвърляни по пода, явно малко преди сградата да рухне. „При вида на тази гледка си спомнихме за описаните от Йосиф Флавий римски войници, които ограбвали къщите, след като градът бил превзет“ — разказва Авигад. Историците определят, че плячкосването на Йерусалим от римляните е станало през 70 г. от н.е.

Анализът установил, че костите са принадлежали на около 20–годишна жена. В „Библейски археологически преглед“ се казва: „Хваната в капана на огъня при нападението на римляните, една млада жена, която била в кухнята на обхванатата от пламъци къща, се свлякла на пода и умирайки се опитала да достигне стъпалото на входната врата. Огънят се разпространил толкова бързо, ... че тя не успяла да се спаси и била затрупана от падащите отломки.“

 Тази сцена ни напомня за пророчеството на Исус относно Йерусалим, което било изречено близо 40 години преди падането на града: „Враговете ти ... яростно ще хвърлят на земята и тебе, и твоите деца, и няма да оставят камък върху камък в тебе.“ (Лука 19:43, 44)

Археологическите находки, които потвърждават записаното в Библията, включват и имената на личности, споменати в Писанието. Някои от тези находки оборили по–ранните твърдения на критиците, че писателите на Библията са си измислили някои от библейските персонажи или са преувеличили тяхната известност.

Надписи, съдържащи библейски имена

Преди време някои известни учени смятали, че асирийският цар Саргон II, чието име се среща в Библията в Исаия 20:1, никога не е съществувал. През 1843 г. обаче близо до съвременния град Хорсабад (Ирак), край един от притоците на река Тигър, бил открит дворецът на Саргон [3]. Той се простирал на площ от около 10 хектара. Благодарение на това откритие днес Саргон II е един от най–известните царе от историята на Асирия, познати на света. В един от своите анали [4] той твърди, че е превзел израилския град Самария. Според сведенията в Библията Самария паднала под властта на асирийците през 740 г. пр.н.е. В древния надпис на Саргон четем и за превземането на Азот — сведение, което допълнително потвърждава думите от Исаия 20:1.

При разкопките на развалините на древния град Вавилон, който се намира в днешен Ирак, археолозите открили около 300 клинописни таблички близо до портата на Ищар. Надписите върху тях се отнасяли към периода на управление на вавилонския цар Навуходоносор и включвали списък с имена, сред които било и името на „Яукин, царят на страната Яхуд“. Това се отнася за царя на Юда, Йоахин (Йехония), който бил отведен като пленник във Вавилон по времето на първото нападение на Навуходоносор над Йерусалим през 617 г. пр.н.е. (4 Царе 24:11–15) Петима от синовете на Йоахин също са споменати в табличките. (1 Летописи 3:17, 18)

През 2005 г., при разкопки на едно място, където се надявали да намерят двореца на цар Давид, археолозите попаднали на руините на една голяма каменна постройка, за която смятат, че е била разрушена, когато вавилонците опустошили Йерусалим преди около 2600 години по времето на пророк Йеремия. Не може да се каже със сигурност дали тази постройка е останка от двореца на Давид. Но археоложката Ейлат Масар открила един особено интересен предмет — глинен отпечатък от печат [5] с диаметър един сантиметър, на който пише: „Собственост на Йехукал, син на Шелемияху, син на Шови.“ Явно този отпечатък бил направен с печата на Йехукал (Еухал или Юхал) — един юдейски чиновник, за когото в Библията се казва, че се противопоставял на Йеремия. (Йеремия 37:3; 38:1–6)

Масар казва, че Юхал е само „вторият царски служител“ след Гемария, синът на Сафан, чието име се намира върху отпечатъка, открит в Давидовия град. Библията определя Юхал, синът на Селемия (Шелемияху), като един от първенците на Юда. Преди откриването на печата, той не бил познат от друг източник, освен Библията.

Дали израилтяните са можели да четат и да пишат?

Библията показва, че древните израилтяни били грамотни хора. (Числа 5:23; Исус Навиев 24:26; Исаия 10:19) Но критиците не  били съгласни с това и твърдели, че библейската история била предавана главно посредством ненадеждната устна традиция. През 2005 г. тази теория претърпя провал, когато археолози, работещи в Тел Заит, на половината разстояние между Йерусалим и Средиземно море, намериха гравирана върху парче варовик древна азбука, вероятно най–старата откривана някога еврейска азбука [6].

Находката датира от десети век пр.н.е. и според някои учени тя свидетелства за наличието на „установено писмено обучение“, „високо ниво на културата“ и „бързо развиващ се израилски административен апарат в Йерусалим“. Следователно, противно на твърденията на критиците, най–късно през десети век пр.н.е. израилтяните вече били грамотни и са били в състояние да запишат историята си.

Асирийски документи осигуряват допълнителни доказателства

Тъй като била могъща империя, Асирия често се среща в библейското повествование и множеството археологически находки по нейните земи свидетелстват за точността на Писанието. Например при разкопки в древния град Ниневия, столицата на Асирия, в двореца на цар Сенахирим била открита една плоча [7], изобразяваща асирийски войници, които водят пленници от Юдея в изгнание след падането на Лахис през 732 г. пр.н.е. Можеш да прочетеш описанието на това събитие в библейските стихове в 4 Царе 18:13–15.

Намерените в Ниневия хроники на Сенахирим [8] описват неговия военен поход по време на управлението на юдейския цар Езекия, когото хрониките споменават по име. Клинописни надписи от различни други владетели съдържат имената на юдейските царе Ахаз и Манасия, както и на израилските царе Амрий, Йеху, Йоас, Манаим и Осия.

В своите повествования Сенахирим се хвали с военните си успехи, но не споменава да е превземал Йерусалим. Този забележителен факт засилва още повече доверието ни в записаното в Библията, където се казва, че този цар така и не успял да обсади Йерусалим, защото претърпял поражение от ръката на Бога. След това унизеният Сенахирим се върнал в Ниневия, където бил убит от синовете си, както е записано в Библията. (Исаия 37:33–38) Интересно е, че два асирийски надписа свидетелстват за това убийство.

Поради злината на хората в Ниневия, пророците на Йехова, Наум и Софония, предсказали пълното унищожение на града. (Наум 1:1; 2:8 — 3:19; Софония 2:13–15) Техните пророчества се изпълнили, когато обединените сили на Набополасар, царят на Вавилон, и на Киаксар, царят на Мидия, обсадили и превзели Ниневия през 632 г. пр.н.е. Откриването и разкопките на нейните развалини за пореден път потвърждават казаното в Библията.

 При разкопките в Нузи, един древен град на изток от река Тигър и на югоизток от Ниневия, направени в периода от 1925 до 1931 г., били намерени много находки, сред които и около 20 000 глинени таблички. Те са написани на вавилонски език и съдържат изобилие от подробности относно правни обичаи, подобни на обичаите от времето на патриарсите, описани в Битие. Някои текстове например показват, че домашните идоли често били малки глинени статуетки, представляващи един вид нотариален акт, който давал на техния притежател права върху наследството. Този обичай може да обясни защо Рахил, жената на патриарха Яков, взела домашните идоли, или „терафими“, които принадлежали на баща ѝ Лаван, когато семейството на Яков се преместило. По понятни причини Лаван се опитал да си върне терафимите. (Битие 31:14–16, 19, 25–35)

Пророчеството на Исаия и цилиндърът на Кир

Клинописният надпис върху древния глинен цилиндър, който е показан на илюстрацията, потвърждава сведенията на друго библейско повествование. Позната като цилиндъра на Кир [9], тази находка била открита при разкопките на древния град Сипар край река Ефрат, на около 30 км от Багдад. Надписът върху цилиндъра разказва за превземането на Вавилон от Кир Велики, основателят на Персийската империя. Изумителното е, че около 200 години по–рано, посредством своя пророк Исаия, Йехова казал за владетеля на Мидо–Персия, който щял да бъде наречен Кир, следното: „Той е Моят овчар, който ще изпълни всичко, което Ми е угодно, даже, когато кажа на Йерусалим: Ще се съгради.“ (Исаия 13:1, 17–19; 44:26 — 45:3)

Забележителното е, че в надписа върху цилиндъра се споменава за решението на Кир да върне в родината им пленниците, държани от предходния владетел — действие, което било в ярък контраст с политиката на останалите завоеватели от древността. Както библейската, така и светската история свидетелстват, че Кир наистина освободил юдеите, които след това възстановили Йерусалим. (2 Летописи 36:23; Ездра 1:1–4)

Въпреки че е сравнително нова наука, библейската археология откри много възможности за изследвания, осигуряващи ценна информация. И както видяхме, понякога дори и до най–малките подробности, много от находките свидетелстват за достоверността и точността на Библията.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

Дали Библията може да ти помогне да водиш щастлив и смислен живот? Двучасовата филмова поредица на DVD озаглавена „Библията — книга на факти и пророчества“, обсъжда този важен въпрос и представя интересни интервюта. (Филмите в този диск са на разположение на 32 езика.)

„Библията — слово на Бога или на човека?“

Необходими ли са ти още доказателства, че Библията не съдържа митове и противоречия? Дали чудесата, описани в Библията, наистина са се случили? Изследвай фактите в тази книга от 192 страници. (Отпечатана на 56 езика.)

[Източник]

Александър Велики: Roma Musei Capitolini

„Какво в действителност учи Библията?“

В 19–те глави на това помагало за изучаване са обсъдени всички важни учения на Библията и е обяснено каква е целта на Бога за земята и хората. (В момента е на разположение на 162 езика.)

„Моята книга с библейски разкази“

Тази книга с прекрасни илюстрации е подготвена специално за деца и в нея се обсъждат 116 личности и събития, подредени в хронологичен ред. (На разположение на 194 езика.)

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Монети: Generously Donated by Company for Reconstruction & Development of Jewish Quarter Jerusalem Old City

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Society for Exploration of Land of Israel and its Antiquities

[Информация за източници на снимките на страница 16]

3: Musée du Louvre Paris; 4: Photograph taken by courtesy of the British Museum; 5: Gabi Laron/Institute of Archaeology/Hebrew University © Eilat Mazar

[Информация за източници на снимките на страница 17]

6: AP Photo/Keith Srakocic; 7, 8: Photograph taken by courtesy of the British Museum

[Информация за източника на снимката на страница 18]

Photograph taken by courtesy of the British Museum