ПИСАТЕЛИТЕ на Библията били честни хора, които не се опитвали да прикрият фактите. Тяхната откровеност показва ясно, че писанията им са истинни.

Писателите на Библията открито признавали собствените си слабости. Моисей писал за една грешка, която направил и която му струвала много. (Числа 20:7–13) Асаф признал, че за известно време завиждал на благополучния живот на злите. (Псалм 73:1–14) Йона разказал за своето непослушание и за лошата нагласа, която проявил отначало, когато Бог показал милост към разкайващите се грешници. (Йона 1:1–3; 3:10; 4:1–3) Матей откровено писал, че изоставил Исус в нощта, когато Исус бил арестуван. (Матей 26:56)

Писателите на Еврейските писания не скрили истината за многократните оплаквания и бунтове на собствения си народ. (2 Летописи 36:15, 16) Те не се опитвали да прикриват някого, дори когато ставало дума за собствените им владетели. (Езекиил 34:1–10) Със същата откровеност писмата на апостолите съобщават за сериозните проблеми, изпитвани от отделни християни, включително и от онези на отговорни позиции, както и от някои сборове през първи век от н.е. (1 Коринтяни 1:10–13; 2 Тимотей 2:16–18; 4:10)

Писателите на Библията не се опитвали да прикриват онова, което някои може да са смятали за неудобна истина. Християните от първи век откровено признавали, че не били на почит в света, който ги заобикалял, и че били презрени като глупави и с незнатен произход. (1 Коринтяни 1:26–29) Писателите отбелязали, че апостолите на Исус били смятани за „неучени и обикновени хора“. (Деяния 4:13)

Писателите на евангелията не украсявали фактите, за да покажат Исус в по–благоприятна светлина. Вместо това те честно писали, че той бил роден в скромни условия, в семейство на дърводелец, че не бил учил в престижните училища от онова време и че повечето хора отхвърлили посланието му. (Матей 27:25; Лука 2:4–7; Йоан 7:15)

Безспорно Библията дава изобилие от доказателства, че е писана от честни хора. Дали тяхната честност заслужава твоето доверие?