Урок по оперно пеене
Урок по оперно пеене
ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИТАЛИЯ
ПЕВЕЦЪТ стои изправен и спокоен, с високо вдигната глава и повдигнат гръден кош, а челото, устата и устните му са отпуснати. След кратко въведение от оркестъра тенорът запява дългоочакваната ария. Нотите се леят с очевидна лекота, а гласът сякаш идва от някъде другаде. В края на арията избухват мощни ръкопляскания.
Операта е драматично театрално представление, изпълнявано от актьори, пеещи под акомпанимента на оркестър. Харесва ли ти оперната музика? Дали някога си имал възможността да отидеш на опера? В какво според тебе се крие тайната на красивия глас на оперните певци?
Гласът — един прекрасен инструмент
Гласът е прекрасен дар от Бога и съвсем уместно е наричан музикален инструмент. Макар че не всички могат да пеят като оперните певци, за много хора пеенето е съвсем естествена част от живота, почти колкото яденето и спането. Независимо дали смяташ, че пееш добре, или не, сигурно ще ти е интересно да разгледаш отблизо този „инструмент“.
Звукът се произвежда в гръкляна, орган, разположен в средата на гърлото. В неговата съставена от хрущяли кухина се намират две тънки мускулни гънки, наречени гласни струни, или връзки. Как точно бива произведен звукът? При нормално дишане гласните връзки са отпуснати и образуват триъгълен отвор в дихателната тръба, или трахеята. Когато пееш, въздухът, преминаващ през гръкляна, се увеличава, дихателната тръба се свива и гласните връзки трептят, което произвежда звук. Колкото по–опънати са гласните връзки, толкова повече са трептенията и толкова по–висок е звукът. А ако въздушният поток е по–малък и гласните струни са отпуснати, дихателната тръба се отваря повече, при което трептенията намаляват и звукът става по–нисък.
Техника на пеене и телосложение
Когато бил млад, певецът Енрико Карузо имал прекрасен глас, който обаче не бил достатъчно силен. Той укрепил гласа си чрез упражнения. Човек може да има красив глас по природа, но при оперното пеене е важна също техниката. Певецът трябва да се научи да диша правилно, за да има достатъчно въздух. След това трябва да се научи да контролира притока на въздух. За известния певец от XVIII век Карло Броски, или Фаринели, се казва, че можел да изпее 150 ноти на един дъх.
Оперните певци трябва да се научат също да засилват гласа си, използвайки тялото си като резонатор. Според някои специалисти гръдният кош отговаря за по–ниските тонове, докато от челюстта и лицевите костни кухини зависят по–високите тонове.
Много хора мислят, че пеенето се контролира единствено от гърлото. Но по–правилно е да се каже, че цялото тяло пее, тъй като участва цялата сила на човека. Необходимо е певецът да поддържа съвършено равновесие в напрежението на мускулите във всички части на тялото. Така че при оперното пеене се изисква значително напрягане и физически усилия, което може би е причината някои оперни певци да имат здраво телосложение. Мнозина смятат, че гласът на Мария Калас, една от най–известните оперни певици на XX век, започнал да отслабва отчасти поради рязката загуба на тегло вследствие на строга диета.
Развитието на оперното пеене
Стилът и техниката на оперното пеене са се изменяли през вековете. Нека да разгледаме два примера за това. Когато мястото за оперно пеене престанало да бъде в църковния хор и в по–малки помещения, а вече било в специални сгради, или опери, нежното пеене почти без напрягане отстъпило пред пеенето, засилвано от естествени резонатори в тялото. Тогава по–скромните оркестри, като тези, използвани за музиката на Моцарт, били заменени от много по–големи, като например тези в оперите на Верди или на Вагнер. През XVII и XVIII век, както и през част от XIX век, от значение била не толкова самата музика, колкото умението на певеца. Характерният стил в края на XIX и началото на XX век бил доста по–различен. През този период гласът, макар все още важна част от оперното представление, станал просто един от основните му елементи.
Потенциалът за развитие на оперното пеене вдъхновил голямо творчество сред композиторите. Някои от най–известните са Паизиело, Чимароза, Глук, Моцарт, Доницети, Росини, Белини, Вагнер, Верди, Пучини, Бизе, Майербер и Маскани. Те създали незабравими произведения, събуждащи най–дълбоки чувства.
Крайности в името на музиката
В историята на оперното пеене е имало и мрачни моменти. Пример за това са певците
кастрати, които в продължение на повече от век заемали основно място в италианската опера. Млади момчета били кастрирани преди пубертета, така че гласът им да се запази висок и с изключително голям диапазон и сила. Писателят Гуидо Тартони казва, че тези действия били насърчавани ‘от църквата, която забранявала на жените да участват в църковния хор’.Известни оперни певци и певици се превръщат в изпълнители звезди и много от техните привърженици ги боготворят. Това можеше да се види например при погребението на Лучано Павароти. Мария Калас е наричана „Ла Дивина“ (Божествената), а Джоан Съдърланд — „Ла Ступенда“ (Фантастичната). Но причината, поради която оперното пеене е разпространено и харесвано, е това, че певецът умее да развълнува публиката.
Може би в бъдеще ще чуеш известна ария, изпълнявана от някое сопрано. Помисли за момент какво обучение и каква дисциплина са били необходими за постигането на този красив глас. Може би това ще те накара да се съгласиш с думите на един писател, който нарекъл оперното пеене „съчетаване на думи и музика по начин, който дава на поезията ... крилата на мелодията“.
[Блок/Снимка на страница 12]
НЯКОИ ВИДОВЕ ГЛАСОВЕ
Колоратурно сопрано: Женски глас, който може лесно да изпълнява кратки и високи тонове. Певицата често играе роли на комични и живи героини.
Лирично сопрано: По–плътен женски глас. Певицата изпълнява роли на сантиментални или романтични героини.
Драматично сопрано: Още по–плътен женски глас. Певицата обикновено получава ролята на някоя драматична героиня.
Мецосопрано: Женски глас, по–плътен и по–нисък от драматичното сопрано. Певицата обикновено получава ролята на възрастна жена или на съперничка на сопраното.
Контраалт: Женски глас, който се среща рядко. Певицата изпълнява същите роли като мецосопраното.
Тенор: Мъжки глас с характеристики, подобни на тези на сопраното — лек, лиричен и драматичен глас. Певецът често изпълнява ролята на любимия на героинята или на някой храбър герой.
Баритон: Глас между тенор и бас. Певецът получава ролята на брата, бащата или съперника.
Бас: Най–ниският мъжки глас, който има три категории: бас–буфо, кантантен бас (централен бас) и бас–профундо. Първият вид е подходящ за живи и комични герои. Вторият — за сантиментални герои, а третият — за герои, изразяващи дълбоки чувства.
[Снимка на страница 10]
Сцена
[Снимка на страница 10]
Опера
[Информация за източника на снимката на страница 10]
Сцена: Philip Groshong for The Cincinnati Opera; опера: Courtesy of Tourism Office of Budapest