Идеалното местоположение на земята

ОБИКНОВЕНО за да обясним къде живеем, посочваме своите държава, град и улица. Ако искаме да уточним „адреса“ на земята, бихме могли да наречем галактиката Млечен път нейна „държава“, слънчевата система, която включва слънцето и неговите планети, неин „град“, а орбитата на земята в слънчевата система — нейна „улица“. Благодарение на напредъка в областта на астрономията и физиката учените са разбрали много относно това колко подходящо е нашето малко място във вселената.

Нашата слънчева система се намира в тази част от Млечния път, която учените наричат обитаема зона в галактиката. Тази зона се намира на 28 хиляди светлинни години от центъра на галактиката и съдържа точно необходимото количество химични елементи за поддържането на живота. По–далече от центъра на галактиката тези елементи се срещат по–рядко, а по–близо до него става прекалено опасно поради по–силната радиация, която може да се окаже смъртоносна, както и поради други фактори. В списание „Сайънтифик Америкън“ се казва: „Ние живеем във възможно най–добрата местност.“

Идеалната „улица“

Освен това живеем на „възможно най–добрата“ „улица“, или орбитата на планетата в „града“ на слънчевата система. Орбитата на земята отстои на около 150 милиона километра от слънцето и се намира в онова, което учените наричат обитаема зона на звезда. В тази зона не е нито прекалено студено, нито прекалено горещо, което прави животът на земята възможен. Освен това орбитата на планетата е почти кръгла, поради което тя се намира приблизително на еднакво разстояние от слънцето през цялата година.

От своя страна, слънцето е идеалната „електрическа централа“. То е надеждно, с подходящ размер и излъчва точно необходимото количество енергия. Слънцето с право бива наричано „много специална звезда“.

Идеалната съседка

Ако трябваше да избереш кой да бъде съсед на земята, едва ли би могъл да намериш по–подходящ от луната. Нейният диаметър е само малко повече от една четвърт от този на земята. Така в сравнение с другите луни в слънчевата система нашата луна е с необичайно големи размери спрямо планетата Земя. Това обаче съвсем не е случайно.

Луната е основната причина за съществуването на приливите и отливите, които играят важна роля за екологията на планетата. Тя допринася също за постоянния наклон на земната ос. Без тази подходящо направена луна нашата планета щеше да се клати като пумпал и наклонът на оста ѝ можеше да е много по–голям, поради което тя щеше да се върти настрани. В резултат щяха  да настъпят катастрофални промени в климата, в приливите и отливите и в други отношения.

Идеален наклон и въртене

Ежегодната смяна на сезоните, равновесието в температурата и разнообразието от климатични зони на земята се дължи на нейния наклон, който е 23,5 градуса. В книгата „Необикновената Земя — защо сложно устроеният живот е нещо забележително във вселената“ се казва: „Наклонената ос на нашата планета изглежда е точно това, което е необходимо, за да има живот на нея.“

Нещо друго, което е идеално за съществуването на живот на земята, е дължината на деня и нощта, която се получава вследствие на въртенето на планетата. Ако едно завъртане продължаваше значително по–дълго, на тази част на земята, насочена към слънцето, щеше да стане прекалено горещо, а другата част щеше да замръзне. И обратното, ако дните бяха по–къси дори само с няколко часа, скоростното въртене на земята щеше да причини яростни ветрове и други поражения.

Да, всичко свързано с нашата планета — от нейното местоположение, до нейната скорост на въртене и нейната съседка, — е доказателство за невероятен замисъл, зад който стои един мъдър Създател. a Пол Дейвис, който е физик и еволюционист, казва: „Дори учените атеисти биха се трогнали поради мащаба, величието, хармонията, великолепието и невероятно остроумното устройство на вселената.“

Възможно ли е това остроумно устройство да се е появило случайно, или говори за целенасочен замисъл? Мисли за това, докато четеш следващата кратка статия, в която се обсъждат два щита, или защитни обвивки, които предпазват живите същества на земята от опасности, идващи от космоса.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 5]

ДАЛИ СИ ПО–БЪРЗ ОТ КУРШУМ?

Докато стигнеш до края на този блок, ще си пропътувал хиляди километри, без дори да го забележиш. Помисли върху следните факти.

Обиколката на земята е 40 000 километра и на всеки 24 часа тя се завърта около оста си. По този начин всяка земна точка, разположена на екватора или в близост до него, се движи с около 1600 километра в час. (Полюсите се завъртат на място.)

Освен това земята обикаля около слънцето с 30 километра в секунда, а цялата слънчева система обикаля около центъра на Млечния път с невероятната скорост от 249 километра в секунда. За разлика от това, куршумите се движат средно с по–малко от километър в секунда.

[Информация за източника на снимката на страница 4]

Млечен път: NASA/JPL/Caltech

[Информация за източника на снимката на страница 5]

Земя: Based on NASA/Visible Earth imagery